Не, Роберт, не може да отидеш в Мадрид!

Скъпи Роберт Левандовски,

Преди няколко дни бях на сблъсъка на върха в Серия А между Ювентус и Наполи и чух мнозина да говорят за теб – по време на тренировки, на рекламни прояви, в задкулисието. А дори не знаеха какви голове вкарваш в този момент в Аугсбург – голове, които преди теб са правени може би само от Герд Мюлер и Мехмет Шол. Те се страхуват от теб. Страхуват се от теб за първия мач в Торино и за реванша в Мюнхен. Страхът разяжда душите им.

Колегата ти нападател Алваро Мората, който идва от Реал Мадрид и стана пословичен в Юве с решаващите си голове в Шампионската лига (срещу Шалке 04, Борусия (Дортмунд), Реал Мадрид, Манчестър Сити и Севиля), говори с възхита за твоите плочки, за твоята техника, за твоя нюх към гола. Казва, че си най-добрият централен нападател в света. За съжаление така мислят и в Реал Мадрид.

Скъпи Роберт, не може да отидеш в Мадрид! Просто не можеш, въпреки че твоите съветници Чезари Кухарски и Майк Бартел постоянно правят совалки до испанската столица и обратно. Когато футболистите от целия свят искат да гледат мачове на полския национален отбор (а това не се бе случвало от Мондиала през 1974 г.), е за да научат от теб филигранния пас, изящната ти техника на удар, въобще всичко. Те често изкрещяват, когато те видят да пропуснеш най-лесното положение, защото ти си като Микеланджело, който не може да рисува живописна картина, но извайва фреските на Сикстинската капела.

Тъй като ти и жена ти Анна Стахурска обичате светския блясък, разходките по „Максимилианщрасе” повече ви прилягат от всичко, което английските клубове могат ви предложи. В Лондон е пренаселено и мъгливо. В останалата част от страната не спира да вали. Не, не си струва да си плащаш отчаянието с по-голямата заплата в Премиър Лийг, както откри на своя глава злощастният Бастиан Швайнщайгер.

Центърът на Мюнхен, великолепния Богенхаузен, Виктуалиенмаркт, Театинската църква, югендстилът, барокът – всичко това ще ти липсва в Англия. Най-вече обаче ще ти липсва постоянството в топлите отношения с треньорите. В Аугсбург Джосеп Гуардиола едва не си счупи ръката, като те прасна одобрително в плочките. При Карло Анчелоти – наследника на Пеп от юли, ще можеш да крадеш коне. Е, не буквално (макар че Карлето е израсъл като син на земеделец). Този тип треньор би ти харесал на мига.

От 1 март свободен човек ще е и Ули Хьонес и, въпреки че не трябва да се връща, ще се завърне под една или друга форма. А и като прибавим Карл-Хайнц Румениге начело, говорим за ръководство, почитано дълбоко и извън граница. Не съм сигурен, че е същото в Мадрид. Не спирам да чувам, че там умората вече силно е налегнала Флорентино Перес.

Строителният магнат тъжи, защото любимецът му Карим Бензема е заплашен от затвор, защото големият му залог Гарет Бейл показва твърде рядко доказателства защо струва над 100 млн. евро и защото Кристиано Роналдо – нека го кажем така – показва все по-малко гъвкавост. Перес няма достоен наместник в Испания. В крайна сметка ти не искаш да ходиш в клуб, където да коли и беси нищо неразбиращ от футбол шейх или, по-лошо, американец.

В Мадрид ще трябва да живееш в луксозно гето за суперзвезди – зад огради и бариери, денонощно под охрана. Може би трябва да се вгледаш в съдбата на благовъзпитания Тони Кроос. Е, поне от градинката на Кристиано можеш да си късаш свежи зеленчуци, отгледани под грижите на майка му или градинаря му.

Няма да можеш да се разхождаш спокойно из изумително красивия лабиринт на Стария град над Виктуалиенмаркт, а да караш кабриолета си Ферари само посред нощ, като Месут Йозил навремето, не е по твоята част.

Да, Мадрид е чудесен, прекрасен, сравним с Париж или Рим град, ала там всеки сервитьор, всеки продавач, всеки таксиджия, всеки пешеходец е футболен фен. Попитай Чаби Алонсо! Той е живял в града, Анчелоти още често се връща там. Те и двамата обаче са емоционални и екстровертни хора, които се чувстват уютно в тълпата. Ти си твърде затворен и срамежлив за това.

Да, наистина!

Раймунд Хинко, „ШПОРТ БИЛД”