Всеки иска част от Роберт Левандовски тези дни. Той е човекът, който влезе като резерва и вкара пет гола в рамките на 9 минути срещу Волфсбург в Бундеслигата през този сезон. В Байерн не е имало толкова ефективно партньорство като това на поляка и Томас Мюлер от времето на Ули Хьонес и Герд Мюлер, които изведоха тима до Купата на европейските шампиони три пъти поред между 1974 и 1976 г. В Полша вече има дебат дали Левандовски е най-добрият футболист в историята на страната.
На фона на това е трудно да си представим, че някой се е съмнявал в таланта му. Съществуват случаи като Джейми Варди и Оливие Жиру - играчи, пренебрегвани като тийнейджъри, които е трябвало да се борят, за да проправят пътя си до елита, но при големите суперзвезди това е рядкост. При играчи като Лионел Меси, Кристиано Роналдо, Неймар и Мюлер сякаш е било очевидно от рано, че ще се превърнат във футболисти от световна класа.
Левандовски не е в тази група. Когато е на 17, от Легия (Варшава) му казват, че той никога няма да се възстанови напълно от претърпяна контузия и го освобождават. Новината идва скоро, след като баща му Кристоф е починал от сърдечен удар на 49 години.
"Това беше тежка година, спомня си Роберт. - Трябваше да порасна много бързо. Беше труден период, но научих много. Бях много млад, футболът бе над всичко за мен и не знаех какво ще правя. След това си помислих: Не мога просто приема това. Реших да се боря. Казах си: Ще им покажа какъв играч съм и какво са загубили. Знаех, че трябва да продължа да се боря и да покажа какво мога".
Десет години по-късно всички в света на футбола знаят на какво е способен. Той сякаш притежава дух, с който да преодолява предизвикателствата. Тази воля може би е от ранните години, в които тренира джудо, или от жена му Анна - национал на Полша по карате с медали от световни първенства. Двамата се срещат през 2007 г. по време на летен лагер на талатливи спортисти студенти.
Роберт започва от третото ниво на полския футбол - през 2006 г. е в Знич Пружков, в покрайнините на Варшава. Той не може да си спомни точната заплата, но вярва, че е взимал по-малко от 380 паунда на месец. След два сезона преминава в Лех (Познан), който е част от елита на полския футбол, а след това Борусия (Дортмунд) го взима в Западна Европа.
На 22 години той не говори немски, а мнозина скептици се съмняват, че головете му в полското първенство ще могат да го направят нещо специално в Бундеслигата. В живота му влиза настоящият мениджър на Ливърпул Юрген Клоп. Левандовски се усмиха при спомена за бившия си треньор.
При победата на мърсисайдци с 5:4 над Норич Клоп чупи очилата си, прегръщайки се с играчите. "Веднъж в Дортмунд се случи същият инцидент с очилата. При победния гол може да се види колко е емоционален той. Очевидно е, че играчите на Ливърпул обичат да работят с него. Гледал съм един, два мача и от реакциите им виждам, че напълно се подкрепят, разказва той. - Той винаги се е застъпвал за отбора си и влиза в ролята на баща за футболистите. Когато феновете на Ливърпул виждат, че имат треньор, който се раздава напълно, те ще го подкрепят. Клоп е много добър треньор и ще пасне на английския футбол".
В първия му сезон в Дортмунд обаче Левандовски не усеща любовта на Клоп. Вместо да играе като централен нападател наставникът предпочита да го използва като номер 10 зад основния нападател. "Не бях доволен от това, че трябва да играя на тази позиция, на която прекарах целия сезон. Следващата година се замислих защо съм поставен на този пост и осъзнах, че съм се развил. Научих много и когато се завърнах като централен нападател, видях, че предишният период ме е направил по-добър играч, разказва Роберт. - В началото не се радвах на решението му, но година по-късно осъзнах, че съм станал различен тип футболист. Трябваше да науча много в първите шест месеца и да покажа какво мога, но след това продължих да се уча от него. Знаех, че отиването ми в Дортмунд е добро за кариерата ми. Четирите години с Клоп бяха идеални, бях много щастлив".
Въпреки че Юрген сякаш постоянно се усмихва, Левандовски разкрива, че треньорът има и друга страна: "Един ден той може да се смее с теб, а на следващия, ако сбъркаш нещо, да дойде и да ти се накара. Той знае кога да бъде приятел и кога да бъде треньор - това е една от силните му черти".
Преминаването в Байерн (Мюнхен) се очаква през 2013 г., докато двата отбора се борят за титлата в Бундеслигата и играят финал в Шампионската лига. Левандовски е на губещата страна, но очаква да премине при победителите. Това лято Борусия блокира трансфера, въпреки че знае, че ще го загуби в края на сезона, когато договорът му изтича. Клоп обясни, че предпочита да разполага с играча още една година вместо да вземе 25-те милиона и моли феновете да не го освиркват. През януари официално обявяват, че той ще премине в Байерн, а Клоп все още го подкрепя.
И когато идва момента за последния му мач за Борусия, той не само получава специално изпращане от клуба, но феновете стават на крака да го изпратят. Всичко това за играч, който напуска със свободен трансфер и отива в най-големия съперник. "Юрген разбра моята позиция. Той винаги е откровен с хората, с които работи, и разбра защо искам да напусна, а аз му казах точните причини, поради които съм взел това решение. Нямаше никакви проблеми. Това беше правилният момент да премина в Байерн", обяснява полякът.
В Бавария го чака следващият харизматичен треньор, който ще прилага уменията си в английския футбол - Пеп Гуардиола. По много причини трансферът е куриоз - Левандовски отиде да играе за наставникът, който почти елиминира позицията централен нападател от футбола с тактиката, която му донесе толкова успехи и в която липсва изявен нападател.
"Това беше в съзнанието ми, но знаех, че мога да помогна на Пеп и на отбора. Разбира се, трябваше да науча някои неща първите няколко месеца, но Пеп видя, че може да извлече най-доброто от мен в полза на тима. Мога да кажа, че съм по-добър футболист от работата му с него. Във всяка тренировка можеш да научиш нещо ново, а аз си представях точно това, когато преминах от Борусия. Знаех, че отиването ми в Байерн ще ме направи по-добър играч. Пеп мисли за футбол по 24 часа на ден. Дали е маниакално? Да. Той покрива всеки ъгъл до най-малкия детайл и винаги изисква 100 процента в тренировки и мачове, коментира Левандовски. - Вече втори сезон работя с него и научих много. Той следи всичко и аз гледам какво ям и тренирам вкъщи. Знам, че малките неща също са важни".
Бъдещето за нападателя обаче не е толкова ясно. Реал Мадрид, Манчестър Юнайтед, Манчестър Сити и Арсена с радост биха го взели, но той има договор с Байерн до 2019 г. "Напълно съм концентриран върху настоящия сезон. Това е единственото, което ме интересува. Всичко друго са спекулации", е отговорът на Роберт по темата бъдещ трансфер.
Въпреки че е малко вероятно да заиграе във Висшата лига скоро, той очаква Гуардиола да остави своя отпечатък на Острова: "Той знае какво трябва да направи с един отбор, за да стане много по-силен. Ще се концентрира върху техниката и вероятно ще иска повече владеене на топката, отколкото е типично за английския футбол. Пеп знае, че Висшата лига е различна и съм сигурен, че може да измисли нещо ново по отношение на тактиката".
След пет и половина години в Борусия и Байерн той вече спечели почти всичко - три титли в Бундеслигата и купата на Германия през 2012 г. Единствената дупка е Шампионската лига, която бе толкова близко през 2013 г. Миналогодишният финалист Ювентус сега стои на пътя на Байерн, а треньорът им напуска в края на сезона. Но последният път, когато баварците обявиха, че сменят треньора, отборът се справи доста добре и завърши сезона с требъл под ръководството на Юп Хайнкес.
"Първият път, когато чух за решението на Пеп, си помислих, че е жалко, но съм сигурен, че ще продължим в същия стил до края на сезона. За мен е важно да играя силно във втората част от сезона. Ако спечелим нещо, ще празнуваме с Пеп", споделя Левандовски.
Роб Дрейпър, "Дейли Мейл"
Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.