Барса видя отражението си на „Аноета”
Няма по-невъзможен за Барселона стадион от „Аноета”. Към една болезнена колекция от пет загуби (едната толкова жестока, че провокира уволнението на техническия секретар Андони Субисарета), снощи се добави и срамно равенство. Срамно заради футболното надмощие на Реал Сосиедад и непоносимо слабата игра на отбора на Луис Енрике. Мачът, а и целият кръг в Ла Лига, бяха каталог на инциденти, оставили в много лошо положение Барса.
Има някои тревожни симптоми около клуба, например оставката на вицепрезидента по икономическите въпроси Сусана Монхе, а се забелязват и аномалии в съблекалнята – не толкова посрамващи, а по-скоро неща като това футболист от състава да се жени в навечерието на мач (Алейш Видал в петък в Алмерия) с разрешението на старши треньора.
А и отборът толкова се разпъна и в първенството, и в Шампионската лига, че накрая се разкъса в Сан Себастиан. Не се помни по-лош мач в историята на тризъбеца MSN. Макар че Лионел Меси вкара гол след отлично отиграване на Неймар, възстановен от инцидента със своето Ферари сутринта на път към клубната база, тримата нападатели заедно с Луис Суарес изиграха мач, в който бяха откъснати от полузащитниците и съвсем от защитниците и Марк-Андре тер Стеген.
Никой от футболистите на „блаугранас” не обобщава по-добре разпада от германския вратар, чиято игра изживява много опасен спад от крушението във Виго срещу Селта. Той изгуби сигурност, не намира линиите за пас и праща с волета топката далеч напред като вратарите на всеки друг отбор (снощи даде 21 дълги паса), далеч от стила на Барселона.
Тризъбецът предпостави опростяването на играта на Барса. Фините полузащитници се превърнаха в маратонци, а бранителите ритат топката като английските с пълната убеденост, че мачовете се решават изцяло в наказателните полета, най-вече в противниковото заради всемогъществото на Меси.
Сегашният футбол е по-фронтален и вертикален, контраатаката се налага над атаката, а отдадеността на трио MSN е толкова пълна, че останалите забравиха колективните си задължения и смисъла на отбора – събирането на линиите, печеленето на индивидуалните дуели и завоюването на топката, дори когато съперникът е Реал Сосиедад. Най-добрият състав в досегашното царуване на Луис Енрике е същевременно и най-зле играещият в същия период.
При все че „лос кулес” вече от доста време флиртуват с късмета и изкарват някак си резултати (дори при все това тимът прави най-лошия си старт в Примера след 13 кръга от последния сезон на Франк Райкард и има 6 точки по-малко в сравнение със същия етап на миналия сезон), Реал постави капана, в който те паднаха. Еусебио – оформен в Кан Барса треньор, наследник на Райкард и играл при Йохан Крайф в Дриймтима, уволнен по груб начин от Барса В от президента Бартомеу заради клякане пред глезените момчетии от филиала – изрази отлично при „чури урдин” от какво се състои играта с владение на топката и позициите, с високо пресиране, с контрол и авторитет. Сиреч именно онова, което е в основата на идентичността на Барса.
Там се крие и причината за това равенството на „Аноета” да е всъщност бедствие и аларма преди съботната Класика на „Камп Ноу” срещу Реал Мадрид. (Доброто за Барса е, че може да се върне Андрес Иниеста.) Контрастът изглеждаше толкова огромен, че приканва към моментална реакция Барселона, изпаднала в меланхоличен ступор в Сан Себастиан.
Забравете дори за колапса на „Балаидос”, за вдигането на бялото знаме през второто полувреме на гости на Манчестър Сити, за разпада в първото полувреме срещу Севиля и за потъването в невидимост на средната линия срещу Малага. След фиаското на „Аноета” вече няма извинение. Реал снощи бе най-доброто огледало на Барса.Рамон Беса, „Ел Паис”