Пеп ли ще струва титлата на Сити?

В съвременния футбол настроенията се сменят бързо. Само в рамките на четири дни Манчестър Сити например се превърна в масовото съзнание от отбора, който ще се разходи за спечелването на титлата в Премиър Лийг с показвания най-добър футбол в историята на Англия, в отбора, който може да бъде изпреварен накрая от поне 678 други. Джосеп Гуардиола щеше уж да вземе трофея по-леко дори отколкото този в Бундеслигата с Байерн (Мюнхен), а за четири дни задачата му стана по-трудна от разкриването на тайната на вселената.

Загубата от Тотнъм в неделя, дошла след неочакваното равенство срещу Селтик в Шампионската лига, разкри някои неприятни истини за стратегията и ината на Пеп. Маурисио Почетино избра да натисне с яростен висок пресинг чак до вратаря Клаудио Браво защитата, направила само четири „чисти мрежи” по време на серията от 10 победи на старта на сезона (и то срещу съперници като Стяуа, Борусия (Мьонхенгладбах) и Борнемут), и изведнъж се показаха невидими до момента за масата зрители дупки. Работата в единствената по рода си среда в Премиър Лийг започна да извежда нови въпроси към един треньор, вречен на вечната си методология.

Настояването топката да се изнася от дъното на формацията – сиреч от вратаря, ще носи в повечето случаи победи, защото са малко отборите в ПЛ, способни като Тотнъм на подобен интензитет плюс качество в рамките на всичките 90 минути. И все пак тепърва ще разберем дали тези случаи ще са повече в сравнение с онези в Испания с Барселона и в Германия с Байерн.

Няколко са съществените фактори тук. Съдиите в Англия дават повече свобода на играчите в единоборствата в съпоставка с предишните местообитания на Гуардиола, тъй като местната, а и световната публика искат да гледат свръхзвуков, суперагресивен футбол. С две думи, градежът на играта от дъното на формацията те изправя пред повече рискове от контузии или сгрешени пасове в опасни зони заради влизания, които биха се наказали с нарушения в други лиги и други страни. При това Гуардиола опитва да наложи своя стил с вратар, който не бе дори и втори в списъка му за заместник на Джо Харт. И съперниците си записват това в тефтерите.

Нещо повече – водещата дивизия на Англия е физически и психически далеч по-изцеждаща от тези, на които принадлежат Барса и Байерн. Историята на Пеп е история на състезания за титлата срещу само един сериозен претендент, а ПЛ представя множество кандидати, както и такова равномерно разпределение на играчите по отбори, даващо ти много редки възможности за лесни победи. Добавете към всичко това и усложнението, произтичащо от липсата на зимна ваканция, както и парадокса английските футболни власти да увеличават натоварването върху елитните си играчи точно когато условията за футбол са най-тежки.

Така че изборите на Гуардиола как да се справи с това ново предизвикателство може да определят това дали фаворитът за титлата Сити ще си я вземе, или не. Миналото му в Байерн навежда по-скоро към песимизъм.

Когато Карло Анчелоти прие караула на Зебенер Щрасе, откри група изцедени физически и психически играчи от предходния тригодишен етап при каталанеца. Етап, белязан от серия от мекотъканни контузии, накарал Пеп в един момент да излезе на открита война със световно признатия клубен лекар Ханс-Мюлер Воолфаарт.

Според водещ европейски футболен треньор, пожелал да запази анонимност, има един фундаментален проблем в работата на специалиста от Сантпедор с футболистите: „Обичам Пеп и съм му приятел, но контузиите в Байерн не се дължат на доктора, а на тренировките. Правят се твърде много от т.нар. силови вериги (б.пр. – поредици от няколко тренировъчни упражнения за различни мускулни групи, правени с висок интензитет), затова постоянно „чупи” играчите си. Не уважава много възстановителните периоди, което води и до постоянните мускулни контузии.”

Дънкан Касълс, „Мирър”