Интервюто с Алонсо: Като треньор ще смеся всичко от най-големите

Чаби Алонсо запретва ръкави за 25-ата си битка с Атлетико Мадрид, откакто излезе за първата с „лос рохибланкос” на 25 януари 2003 г. с екипа на Реал Сосиедад (1:2). Балансът: 16 победи, 4 равенства и 4 загуби. Шампионската лига отново ги сблъсква след бляскавия полуфинал между Байерн (Мюнхен) и Атлети през пролетта. „Реванш ли? Не, понякога побеждаваш, понякога те теб.”

-         В какво състояние е Байерн! И само какви два гола вкарахте Вие? Втора младост ли карате?

-         Е, не зная дали е втора или трета (б.и. – смее се). Щастлив съм как върви отборът след треньорската смяна. Трябва да се приспособяваме стъпка по стъпка към тренера и той към нас, но важното е, че основата е здрава. Лично аз започнах добре, с важна роля, което е и моето желание.

-         На 34 години още сте на върха в гранд като Байерн. В кой точно момент кариерата Ви надхвърли Вашите очаквания от времето на детските мечти?

-         Вече ги бях надхвърлил още когато направих дебюта си за Реал Сосиедад. Никога като малък не съм си и мислел, че ще бъда професионалист. Харесвах футбола и го изживявах отблизо заради баща си, но оттам да се стигне до най-високото…

-         Мюнхен последната Ви спирка в елита ли е?

-         Мисля, че да. Докато мога да съм в елита, докато тялото и духът ми издържат, искам да продължа там. А това място ще е Байерн – не вярвам да има друга стъпка във футбола на високо ниво. Бих искал да ида и в Италия, но времето си отива.

-         Договорът Ви изтича догодина. Имате ли решение за бъдещето след това?

-         Не съм го решил. С течение на месеците лека-полека ще започна да мисля и решавам. Ще видя как се чувствам и как се чувства клубът спрямо мен, за да преценим дали ще остана, или ще поема по нов път, незнайно какъв. Времето ще го каже. Не се тормозя много. Имам свободата да мога да решавам и не си поставям срокове.

-         Виждате ли се треньор? Опитът на баща Ви насочва ли Ви донякъде към това възможно бъдеще?

-         Не отписвам тази възможност, защото много харесвам футбола. С всичко изживяно, с всичките ми отбори и всичките треньори, с които съм работил, съм натрупал значителен опит. Да си треньор е нещо различно и да съм го изживял вкъщи ми помага да осъзная колко е трудно. Трябва да си добър не само във футболно отношение, а и в човешко, за да умееш да ръководиш групата.

-         Като говорим за треньори, истината е, че карахте магистърския си стаж при най-добрите: Бенитес, Моуриньо, Анчелоти, Гуардиола, Пелегрини и в националния Арагонес и Дел Боске…

-         Да работя с тях и да ги слушам ден след ден, да узнавам защо вземат решенията си и защо подготвят даден мач по определен начин е непрестанно обучение. Имах най-добрите треньори в последното десетилетие и от всички тях научих супермного.

-         Смятате ли се за привилегирован да сте работил с Моу, Карлето и Пеп?

-         Несъмнено тримата са различни, ала всички имат положителни черти, на които много се възхищавам и към които бих прибягнал като съвкупност като треньор. Резултатите им говорят сами. Моу, Пеп с цялото му революционно виждане за футбола и Карло с целия му опит и умение да направлява колективи и да взема разумни решения във всеки един момент.

-         Може ли да се създаде смесица от тримата, или ще е трудно?

-         Много трудно. Всеки един има своята личност и, най-вече, своето усещане и вярване за онова, което прави. Не може да се каже: „Това ми харесва и ще го приложа.” Ако в крайна сметка не го усетиш отвътре, ако не го предадеш на играчите си и те не са способни да разберат какво искаш, и най-добрата практика не струва стотинка.

-         Какво е специалното у Гуардиола?

-         Пеп има вроден талант да разбира футбола и предава това на играчите си. Обича да има топката, да е смел, това му приляга. Постигнатото само за два месеца в Сити е невероятно: желанието на играчите да се покажат, да се харесат на треньора и на хората. Това се дължи на неговата работа, защото той е много взискателен и много методичен. Сбогуването му с Байерн бе много емоционално за всички във и около клуба, доказателство за високата оценка на привнесеното и постигнатото от него. Годините му в Мюнхен бяха несъмнен успех и тук всички са му силно благодарни.

-         Ако спечелите ШЛ, ще продължите ли, за да затворите цикъла със световната клубна купа, която единствена Ви липсва във визитката, или ще е идеалният момент да се оттеглите на върха?

-         Наистина би било перлата в короната, ала не смятам, че спечелването на ШЛ или не би определило бъдещето ми. Да я спечеля с Байерн би било мечта – суперцел, която дано мога да постигна. За Байерн този трофей е много важен, защото съзнаваме какъв престиж носи, но много отбори искат да го вземат. И ние, и те сме изпълнени с огромно желание.

-         Усещате ли добавено напрежение от клуба и публиката поради задължението да я спечелите?

-         Това е голяма цел. Имаме голям отбор, огромен клуб, впечатляваща организация и много публика. Да сме близо до купата е задължение, но спечелването ѝ зависи и от това дали имаш ден. Помня, че с Мадрид ни се случи същото с три поредни полуфинала с Моу, а после взехме Десетата. Историята не е задължително да се повтаря, ала понякога онзи, който я преследва, я настига. Дано ни се случи този сезон!

-         По пътя към лелеяния трофей в ШЛ отново се срещате с Атлети…

-         Както винаги, мачът с тях ще е труден. Познаваме се много добре, не са много променени от миналия сезон, а и в груповата фаза е различно в сравнение с елиминациите. Атлетико е точно отражение на своя треньор, на неговите вярвания. Срещу грандовете играят още по-добре.

-         Искате ли реванш?

-         Не, понякога печелиш, друг път те бият. Миналия сезон не ни се получи. Те стигнаха финал, а ние го гледахме по телевизията. Имаше много причини. Първо: не вкарахме в гостуването. Това ти вреди много. Все по-убеден съм, че финал се достига след извоюването на добър резултат в първия полуфинален мач. После направихме блестящ мач в Мюнхен, но дузпата…

-         „Да играеш с Атлетико е като да идеш на зъболекар – знаеш, че ще си изкараш кофти.” Съгласен ли сте с тази фраза?

-         Това е отбор, който със сигурност ще те бие, ако не се бориш на сто процента. Трябва да сме готови за това, да съзнаваме, че ще е много тежък, много силов, много изстискващ двубой.

-         На „Висенте Калдерон” на какъв Байерн бихте заложили: на типичния или на малко по-консервативен?

-         Нашата идея за футбола е много видна. Ще искаме да контролираме мача, защото така се чувстваме уютно, но трябва да сме разумни, да съзнаваме качествата на съперника, къде ни чакат за отнемане на топката, по какъв начин могат да ни навредят. Това трябва да съумеем да контролираме, защото ако ги оставиш да те атакуват от набелязаните от тях зони, могат да ти вкарат един-два гола и после е много трудно да ги обърнеш.

-         Новият Атлети по-силен ли е от миналия сезон?

-         Мисля, че е много подобен. Гледах мача с Барселона и видях онзи Атлети от последните години: състезателен, солидарен, винаги добре организиран, с онази позитивна агресивност, която го прави конкурентоспособен на върховото ниво.

-         А с какво се промени Байерн при Анчелоти? Какъв е плюсът?

-         Основата е установена още от спечелването на требъла, има ядро в съблекалнята и то служи за здраво стъбло за идещите отвън играчи. Когато има изградена идея и проектът е печеливш, всичко е много по-лесно. Не сме се променили много. Знаем, че започнахме сезона с изумителни резултати, но и знаем, че Атлетико е първият ни силен съперник. Така че трябва в 90-те предстоящи минути да докажем, че стартът ни не е случаен.

-         Как бихте определили постигнатото от Диего Симеоне в Атлетико? Особено сега когато темата за договора му буди безпокойство сред публиката на „лос рохибланкос”?

-         Като впечатляващо. Ел Чоло постави отбора в елита на европейския футбол. Има харизмата и лидерското умение спрямо играчите и публиката, с която е силно свързан. Въпросът с договора е особен, защото го виждам в бъдеще в Интер или националния отбор на Аржентина, тъй като се вписва идеално като профил там. Мисля, че той усеща нужда да се идентифицира с дадения проект.

-         След като сте работил с най-големите, не е ли време да го сторите и с него?

-         Вече е малко късно за това. Възхищавам му се, уважавам го и ценя високо всичко постигнато от него. Бих искал да опозная по-отблизо начина му на работа. Можеш да си съгласен или не с разбирането му за футбола, но при всяко положение е супертреньор.

-         Водили сте битки с „дюшекчиите” с всички цветове. Кой е най-големият Ви триумф срещу тях?

-         Този, при който не играх (б.и. – смее се). Десетата надхвърля всички останали. Нищо не се изписа за изстраданото от нас на трибуните (б.и. – не игра във финала поради наказание). Голът на Серхио Рамос бе един от най-щастливите мигове в моя живот, защото тогава вече знаеш, че най-трудното е свършено, защото виждаш отбор в подем и друг в упадък. Спечелването на Ла Десима бе освобождение за всички ни. Помня как при гола на Гарет Бейл сторих това, което всеки мадридист би искал да стори, и нахлух на терена. И после ме наказаха. Във  футбола съм като вулкан, на терена го изживявам много. Всички играчи споделяме професионалната и емоционалната страна, страстта от онова, което обичаме да правим.

-         Смятате ли, че ШЛ бе жестока към Атлети и отборът заслужава купа?

-         Бяха много близо, но печели онзи, който я заслужава. Е, ако ме питате дали на последния финал трябваше да е Атлетико или Байерн… Несъмнено са много близо и ако продължават така, ще имат нова възможност да я спечелят.

-         Кои халфове на Атлетико Ви е най-трудно да спрете?

-         Миналия сезон – Саул. Не бях играл срещу него и ме изненада. Не само заради умението му да разбира играта, а и защото понякога на халфовете им е трудно да правят онова, което идеално вършат Андрес Иниеста и Лука Модрич, а именно да дирижират играта и да преминават линиите. Мен Саул ме изненада точно с това и ни уби за 1:0. Но освен това напън им дават Коке, както отзад Годин, Хуанфран и Филипе Луиш, а напред Антоан Гризман е в най-сладкия си момент в кариерата. Атлетико е утвърден проект, а именно такива стигат финалите. Отборите в строеж е по-трудно да имат това постоянство през сезона.

-         Изненадва ли Ви скокът в качеството на Гризман след напускането на Реал?

-         Ако трябва да съм честен, да. Знаех още във времето му в Реал Сосиедад, че е много добър, но превръщането му в днешния футболист, с днешните му показатели и принос за отбора… Постави се на върховото ниво на нападателите в Европа.

-         Виждате ли го на нивото на Кристиано Роналдо и Лионел Меси?

-         Човече, Гризман е на високо ниво, ала още не е стигнал до там. Не зная дали е близо, или е далеч, но при онези двамата виждаме нещо единствено по рода си. И то не е само за един сезон, а постоянно. Имах Кристиано за съотборник и зная, че за пет минути може да ти вкара два гола. С него знаеш, че имаш впечатляващ опустошителен потенциал в атака.

-         Кои са най-силните ви съперници този сезон в ШЛ?

-         Е, няма да съм много оригинален: испанските грандове, Ювентус, Манчестър Сити…

-         В деня на сбогуването на Стивън Джерард с Ливърпул туитнахте: „Моят герой, моят другар!”. За кого от съотборниците Ви в Мадрид и Байерн бихте написали нещо подобно?

-         Имам слабост към определени футболисти и Джерард е един от тях. В Мадрид се възхищавам на Лука Модрич като човек и играч, макар че за мой герой смятам Серхио Рамос заради гола във финала на ШЛ. В Байерн това е Филип Лаам, който не си придава никаква важност, а в същото време е жизненоважен.

-         Модрич значи…

-         Изпитвам слабост към Лука. Той е ключова, основополагаща част от отбора. Това си личи идеално, когато не е на терена. Прави всичко, и то отлично: подава, финтира, включва се в атака, вкарва… В началото му беше трудно, но когато се приспособи, стана фундаментално парче от мозайката. Тони Кроос също е от впечатляваща класа: овладяването на топката, пасовете му винаги с точната скорост. Не ти дава топката от дясната страна, ако трябва да ти я даде от лявата, за да я овладееш по точния начин за продължаването на атаката. Суперкласа!

-         Сега на двамата им предстои огромен дуел с Борусия (Дортмунд)…

-         Всички в Мадрид ги очакват силни емоции и изненади в Дортмунд. Много добър отбор, все още много офанзивен, с твърде динамични играчи в атака. Ако „белите” не контролират това, могат да имат проблеми. Мадрид обаче, при наличния потенциал в атака, може да се възползва от пространствата. Нямаме много добри спомени в Мадрид от този съперник. Помня последната визита в Дортмунд, където блесна Каземиро. Тогава той се появи в мач от подобна важност и за 17 минути оказа голямо влияние на играта. Казах си: на този играч можеш да разчиташ.

Хосе Луис Калдерон, „Марка”

Следвай ни: