Всичко освен титла щеше да е провал за Нефтохимик

Волейболният шампионат на България приключи. До края на месеца предстоят да се изиграят срещите от турни­ра за купата на страната, но предвид регламента му, той не може да се счита за обек­тивна част от първенство­то. Привличането на състеза­тели само за да се появят с екипа на даден тим за 3-4 дни и след това да забравят, че са играли в турнира, някак не е уважително към онези хора, които през целия сезон са се старали да дадат най-добро­то от себе си, да си зарабо­тят заплатите, пък дали те отговарят на уменията им, е въпрос на друга тема. „Купа­та на Емира“ – така я опреде­ля Сашо Попов. При това с аб­солютно право, защото от­бори, които нямат средства да гонят сериозни цели през кампанията, хвърлят по ня­колко хиляди за 5 дни в опит да приберат трофей, с който да се похвалят пред кметове и спонсори.

Шампионът

Нефтохимик направи това, за което бе събран. След сла­бия старт на сезона, който включваше привличането на бразилски състезатели, оказа­ли се впоследствие от малко­то в страната, които явно не могат да играят волейбол на високо ниво, в клуба взеха мерки и направиха така, че да нямат еквивалент сред оста­налите в шампионата. Изпъл­нителният директор на ОСК Лукойл Сашо Везенков привле­че в тима хора като близнаци­те Валентин и Георги Братоеви, Николай Николов и Жани Желязков, с което на практи­ка отказа конкурентите си от амбициите им за титла. „Всичко друго освен титла за нас ще е провал“, отсякоха още преди срещите с ЦСКА братята, ясно разграничавай­ки качествата на техния от­бор и тези на останалите претенденти. Разликата в класи­те ясно си проли­ча на полуфинали­те, където соче­ният за финал преди финала сблъсък с ЦСКА се превърна в моно­лог от страна на бургазлии. В спора за титлата пък Монтана оказа съпротива, но тя така и не беше достатъч­на, за да може клубът да бъде „катурнат“ от пътя, по кой­то бе поел.

Претендентите

Отборът, който заслужава най-добри думи от останали­те три, достигнали до полу­финалите, безспорно е Мон­тана. Съставът на Даниел Пе­ев показа нагледно защо успя да стигне до второто място в редовния сезон, но поради странния регламент да се иг­рае единствено за титла, в крайна сметка трябва да се задоволи с бронзовите отли­чия. Без да блести с някакви звезди, но пък с изграден колек­тив, Монтана нанесе първа загуба на Нафтата след 18 по­редни победи и се бори до пос­ледно в опит да сътвори сен­зацията. Клубът върви после­дователно по своите стъпки, като отговори подобаващо на очакванията, че няма да бъ­де обикновена боксова круша на бургазлии.

Със сигурност най-голямото разочарование бе в ЦСКА. Чер­вените спечелиха редовния се­зон, но с презумпцията, че има­ха достатъчно солиден аванс пред Нефтохимик на полусезона, който им позволи да не ме­рят сили със състава на Петър Дочев. Поради стечение на обстоятелствата обаче ар­мейците изтеглиха „късата клечка“, падайки се на полуфи­нал именно с бургазлии. Въп­росът не бе толкова дали ще имат сили да спрат Нефтохи­мик, колкото дали ще успеят да направят серията макси­мално дълга и ин­тересна. За тяхно съжаление обаче се оказа, че реалност­та е такава, а именно – младите им играчи още не са готови да ме­рят сили с класата на Нафтата. 18-годишният Пламен Шекерджиев и 22-годишният Яни Георгиев се пропукаха на посрещане, кое­то даде възможност на бургаз­лии да доминират, а оттам и да преминат леко през ЦСКА.

Шампионът Добруджа пък изненадващо сдаде титлата, без дори да вземе мач на Мон­тана. Там серията също се очакваше да бъде по-интерес­на, но в крайна сметка със­тавът на Мирослав Живков приключи четвърти, оста­вайки дори без медал, след ка­то бе трети в редовния се­зон.

Останалите

Падайки се с Нефтохимик на четвъртфинал, Пирин Раз­лог просто нямаше шанс да се бори за нещо повече от дос­тойно представяне. Играчи­те на Иван Дурев поизпотиха съперника си, но разликата в класите бе достатъчно осеза­ема, за да имат претенции за нещо повече. Същото се от­нася и за Тетевен, който предварително бе обречен срещу ЦСКА и щеше да бъде изненада, ако успее дори да вземе два гейма в срещите с червените.

С оглед на по-младия си със­тав, Марек също нямаше как да разчита на нещо повече от просто участие срещу Монтана, като единствени­ят въпрос бе дали Левски ще детронира Добруджа още в първия кръг на плейофите. Си­ните сами поискаха да играят с шампионите, но платиха ви­сока цена. Тимът бе стъписан от скандала със Спас Байрев, който бе заловен с допинг и не игра във втория мач с Добруд­жа. Без него играчите на Петър Шопов нямаха какво да противопоставят, а оттам приключиха и безславно учас­тието си в шампионата.

Скандалите

Kaкmo подобава за българс­кото първенство, тази годи­на отново не мина тихо и кротко. Освен допинг пробле­мите на Байрев плейофите бяха „взривени“ и от още два момента. На първо място бе невъзможността ЦСКА да иг­рае в своята зала поради лип­сата на достатъчно седящи места в нея. Битката за тит­лата съвпадна с преждевре­менните парламентарни из­бори и въпреки извънредната ситуация и липсата на свобод­на зала в София от НВЛ отка­заха да допуснат червените все пак да използват „Васил Симов“. Не бяха пуснати да из­ползват и наетата от феде­рацията „Христо Ботев“, ма­кар там все пак да се провеж­дат мачове. Оправданието -била опасна, не звучи особено сериозно, предвид, че когато играят националните отбори за подрастващи, се допускат фенове. Какво би станало, ако те започнат да скачат по време на мач, след като е опасна?!

Другият по-интересен ка­зус бе свързан с липсата на видеоповторения. Ястребово­то око, както е известна системата, не бе предоставена нито за полуфиналите, нито за финала. И ако оправдание­то с неравнопоставеност, ако се разчита на нея в единия полуфинал, но не и в другия, то за битката за титлата така и не стана ясно каква бе пречката тя да влезе в упот­реба. А гледайки развоя на сблъсъка между Нефтохимик и Монтана, то със сигурност Видео Чалъндж щеше да свър­ши добра работа и на двата отбора.

Предпоставките

Титлата за Нефтохимик е добра новина за българския во­лейбол. Не заради спечелване­то й от бургазлии, а заради възможността този клуб да развие проекта си и да напра­ви нещо повече в Европа. Ръ­ководството на тима има достатъчно ресурс, за да опи­та да пробие в Шампионска­та лига, което със сигурност ще е от полза за спорта. Ос­вен това завишаване на класа­та на Нефтохимик ще прину­ди и останалите отбори да опитат да отговорят подо­баващо. При силен отбор на бургазлии има реален шанс да видим още по-силни ЦСКА и Левски, както и запазване на моментното състояние на Монтана, което може и да не означава цел титла, но ще бъ­де достатъчно добро, за да претендира за медал. Нефто­химик може да повлече крак за останалите или да отвори го­ляма разлика. Дано да е първо­то.

Хари Латифян, "Тема спорт“