Мойс трябва да лекува от заразата от страх Уест Хам

Марк Нобъл вдигна очи за пас. Напразно. Той гледаше за някой свой съотборник в бяг, ала никой не се отзова. Търсеше някой свой съотборник, готов да поеме отговорност с топката, а насреща нищо. С двама играчи на Ливърпул на гърба си, той нямаше повече свободно пространство и изкара топката в тъч, след което се обърна обезсърчен към своите и им извика: „Хей, някой да поиска ш.баната топка!”.

Ето каква бъркотия ще трябва да оправя Дейвид Мойс, когато започне работа в Уест Хам. Ето какви потънали гемии ще трябва да вдига на повърхността и какво поведение трябва да отстранява Мойс – човекът с вечно намусено и гузно изражение, с ореола на вечната предпазливост. Точно той ще трябва да вдига гарда на играчите, преди те да го завлекат надолу в бездната. Съвсем не изглежда като точното съчетание.

И това е още преди „да измери температурата” на привържениците, чиято реакция на новината за пристигането му не е най-топлата. Фен форумите принципно са забележително враждебни чудовища, ала когато се появи тема „Мойс вън!” още преди назначението на мениджъра (и с над 400 гласа в анкетата в нея преди 10 часа сутринта в неделя), това не предвещава идеалния меден месец.

Може би затова и се заговори за кратко за протакане на обявяването и за търсене на алтернативи от страна на ръководството на клуба. И какъв клуб само – силно обвързан в решенията си от мненията в Туитър и на улицата.

Все пак тезата срещу Мойс е отдавна и често изказвана: справи се добре в Евертън с отлично организиран отбор, ала не спечели трофей (освен ако не броите едно 4-то място за купа) и разочарова при получаването на големия си шанс в Манчестър Юнайтед, после и в испанската си авантюра в Реал Сосиедад и свали Съндърланд в Чемпиъншип с отбор, който на моменти силно наподобяваше на съботната версия на Уест Хам – изплашени индивидуалности, без сърце за битката.

Мойс така и не съумя да вдъхнови „черните котки”, а негативните му изявления често биваха маскирани като болезнен реализъм. „Ще излъжа, ако кажа, че играчите, които ще доведем, ще направят голяма разлика – каза той в последния януарски трансферен прозорец. – Вероятно няма да можем да докараме футболисти от нужното ниво.” Не бе изненада, че резултатите след това не се подобриха.

Играчите на „чуковете” като индивидуалности са по-добри от колегите си в онзи Съндърланд, но без добавено усилие това няма значение. Загубата, която свали Славен Билич от поста, бе белязана от безхаберие – не само в множеството грешки, а и в генералната липса на характер. Играчите не се трудеха достатъчно здраво, не показаха тревожност от ситуацията си или от тази на обречения си мениджър.

Телевизионните анализатори – Стивън Джерард, Франк Лампард, Стийв МакМанаман – бяха отвратени, ала следелите Уест Хам в предишните 16 месеца едва ли са били особено учудени от гледката. Дори отборът сега беше по-малко зле в сравнение с мача също с Ливърпул в края на миналия сезон.

Този набор играчи има голям късмет. Вече една година се крие зад извинението с местенето на нов стадион. Само дето не стадионът тича най-малко километри или прави най-малко спринтове от всеки друг тим в Премиър Лийг. Търпението на феновете вече е изчерпано. Някои може и да обвиняват за хода на отбора махането от „Ъптън Парк”, но мнозинството разбират, че проблемът е много по-дълбок и се крие в абдикирането от отговорност.

Уест Хам има само една шампионатна победа от 4 февруари насам. И не става въпрос само за домакинска форма. Врелият и кипял в ПЛ вратар Марк Шуорцър разказа наскоро как Джо Харт му споделил, че в Манчестър Сити винаги имал 10 варианта за пас, а в новия си тим изборите му били едва три или четири смели души. В събота Харт можеше да свали бройката и още.

Нобъл е изключение, макар и феновете вече да не го ценят. Мануел Ландзини има качества, при все че не е Димитри Пайет. Останалите в по-голямата част от времето се криеха. Ако получеха топката, я заритваха припряно, без да мислят за нищо друго, освен за това да не са точно те загубилите я. Наследникът на Билич пристига в заразен от страх футболен клуб, а Мойс точно бе изоставил един такъв в лицето на Съндърланд.

Решението за продажба на Пайет бе, както се и предсказваше, катастрофа. Сега когато цената на добър бек е над 50 млн. паунда, приемането на половината от тази сума за най-продуктивния халф в английския футбол изглежда едно от най-слабите бизнес решения в историята. Дори двойно повече пари нямаше да съответстват на онова, което Пайет донесе на Уест Хам.

През 2016 г. той създаде 144 голови положения в ПЛ, а вторият – Кристиан Ериксен от Тотнъм, стоеше далеч назад със 116. Като изключим петима – Ериксен, Месут Йозил, Кевин Де Брайне и Алексис Санчес, същият този Пайет създаде поне два пъти повече голови положения от всеки друг в лигата, повече от всеки играч на Манчестър Юнайтед, Челси и Ливърпул. Продажбата му толкоз евтино само три дни преди затварянето на прозореца беше скъпоструващо бедствие, от което клубът така и не се възстанови.

Следващият мениджър поне няма да помни благодатта да разполага с Пайет, така че може и да не бъде завлечен надолу от отсъствието му като досегашния. Може би упованието у французина бе станало прекалено и попречи да се видят слабостите на останалите играчи. Може би и умението на Пайет да печели сам мачове направи съотборниците му мързеливи.

Билич поема сам вината, ала тя не е изцяло негова. Позицията му бе подкопана от самото начало на сезона, когато собственикът Дейвид Съливан го посочи като човека, отказал Ренату Саншес и още имена под наем (точно когато бордът бе критикуван за неуспеха в трансфера на Уилям Карвалю от Спортинг Лисабон). Намиращ се в последната година от действието на своя договор, хърватинът изглеждаше все по-далеч от истината и играчите му вече не го следваха. Ще следват ли същите тези играчи Мойс, ако неговият контракт е краткосрочен (това е неофициалната информация – добре, че поне официалната бе спестена от клуба)? Каква би била разликата? Какво друго би подсказал подобен ход, освен че новият мениджър е само временно решение до намирането на по-добър вариант? Защо въобще някой би поел поста при това условие и как може да иска уважение тогава?

Покупките на Уест Хам са миш-маш, а вложението в играчи, особено след продажбите, е под обещаното след преместването на новия стадион. Мнозина гледат на назначението на Мойс по същия начин: като на нескъпо краткосрочно решение, пожарникар, който да организира командата и да избегне изпадането, а не като на човека, който да осъществи големия скок към елита, обещан с напускането на „Ъптън Парк”.

Мартин Самюъл, „Дейли Мейл”