Мойс трябва да лекува от заразата от страх Уест Хам

Мойс трябва да лекува от заразата от страх Уест Хам

Марк Нобъл вдигна очи за пас. Напразно. Той гледаше за някой свой съотборник в бяг, ала никой не се отзова. Търсеше някой свой съотборник, готов да поеме отговорност с топката, а насреща нищо. С двама играчи на Ливърпул на гърба си, той нямаше повече свободно пространство и изкара топката в тъч, след което се обърна обезсърчен към своите и им извика: „Хей, някой да поиска ш.баната топка!”.

Ето каква бъркотия ще трябва да оправя Дейвид Мойс, когато започне работа в Уест Хам. Ето какви потънали гемии ще трябва да вдига на повърхността и какво поведение трябва да отстранява Мойс – човекът с вечно намусено и гузно изражение, с ореола на вечната предпазливост. Точно той ще трябва да вдига гарда на играчите, преди те да го завлекат надолу в бездната. Съвсем не изглежда като точното съчетание.

И това е още преди „да измери температурата” на привържениците, чиято реакция на новината за пристигането му не е най-топлата. Фен форумите принципно са забележително враждебни чудовища, ала когато се появи тема „Мойс вън!” още преди назначението на мениджъра (и с над 400 гласа в анкетата в нея преди 10 часа сутринта в неделя), това не предвещава идеалния меден месец.

Може би затова и се заговори за кратко за протакане на обявяването и за търсене на алтернативи от страна на ръководството на клуба. И какъв клуб само – силно обвързан в решенията си от мненията в Туитър и на улицата.

Все пак тезата срещу Мойс е отдавна и често изказвана: справи се добре в Евертън с отлично организиран отбор, ала не спечели трофей (освен ако не броите едно 4-то място за купа) и разочарова при получаването на големия си шанс в Манчестър Юнайтед, после и в испанската си авантюра в Реал Сосиедад и свали Съндърланд в Чемпиъншип с отбор, който на моменти силно наподобяваше на съботната версия на Уест Хам – изплашени индивидуалности, без сърце за битката.

Мойс така и не съумя да вдъхнови „черните котки”, а негативните му изявления често биваха маскирани като болезнен реализъм. „Ще излъжа, ако кажа, че играчите, които ще доведем, ще направят голяма разлика – каза той в последния януарски трансферен прозорец. – Вероятно няма да можем да докараме футболисти от нужното ниво.” Не бе изненада, че резултатите след това не се подобриха.

Играчите на „чуковете” като индивидуалности са по-добри от колегите си в онзи Съндърланд, но без добавено усилие това няма значение. Загубата, която свали Славен Билич от поста, бе белязана от безхаберие – не само в множеството грешки, а и в генералната липса на характер. Играчите не се трудеха достатъчно здраво, не показаха тревожност от ситуацията си или от тази на обречения си мениджър.

Телевизионните анализатори – Стивън Джерард, Франк Лампард, Стийв МакМанаман – бяха отвратени, ала следелите Уест Хам в предишните 16 месеца едва ли са били особено учудени от гледката. Дори отборът сега беше по-малко зле в сравнение с мача също с Ливърпул в края на миналия сезон.

Този набор играчи има голям късмет. Вече една година се крие зад извинението с местенето на нов стадион. Само дето не стадионът тича най-малко километри или прави най-малко спринтове от всеки друг тим в Премиър Лийг. Търпението на феновете вече е изчерпано. Някои може и да обвиняват за хода на отбора махането от „Ъптън Парк”, но мнозинството разбират, че проблемът е много по-дълбок и се крие в абдикирането от отговорност.

Уест Хам има само една шампионатна победа от 4 февруари насам. И не става въпрос само за домакинска форма. Врелият и кипял в ПЛ вратар Марк Шуорцър разказа наскоро как Джо Харт му споделил, че в Манчестър Сити винаги имал 10 варианта за пас, а в новия си тим изборите му били едва три или четири смели души. В събота Харт можеше да свали бройката и още.

Нобъл е изключение, макар и феновете вече да не го ценят. Мануел Ландзини има качества, при все че не е Димитри Пайет. Останалите в по-голямата част от времето се криеха. Ако получеха топката, я заритваха припряно, без да мислят за нищо друго, освен за това да не са точно те загубилите я. Наследникът на Билич пристига в заразен от страх футболен клуб, а Мойс точно бе изоставил един такъв в лицето на Съндърланд.

Решението за продажба на Пайет бе, както се и предсказваше, катастрофа. Сега когато цената на добър бек е над 50 млн. паунда, приемането на половината от тази сума за най-продуктивния халф в английския футбол изглежда едно от най-слабите бизнес решения в историята. Дори двойно повече пари нямаше да съответстват на онова, което Пайет донесе на Уест Хам.

През 2016 г. той създаде 144 голови положения в ПЛ, а вторият – Кристиан Ериксен от Тотнъм, стоеше далеч назад със 116. Като изключим петима – Ериксен, Месут Йозил, Кевин Де Брайне и Алексис Санчес, същият този Пайет създаде поне два пъти повече голови положения от всеки друг в лигата, повече от всеки играч на Манчестър Юнайтед, Челси и Ливърпул. Продажбата му толкоз евтино само три дни преди затварянето на прозореца беше скъпоструващо бедствие, от което клубът така и не се възстанови.

Следващият мениджър поне няма да помни благодатта да разполага с Пайет, така че може и да не бъде завлечен надолу от отсъствието му като досегашния. Може би упованието у французина бе станало прекалено и попречи да се видят слабостите на останалите играчи. Може би и умението на Пайет да печели сам мачове направи съотборниците му мързеливи.

Билич поема сам вината, ала тя не е изцяло негова. Позицията му бе подкопана от самото начало на сезона, когато собственикът Дейвид Съливан го посочи като човека, отказал Ренату Саншес и още имена под наем (точно когато бордът бе критикуван за неуспеха в трансфера на Уилям Карвалю от Спортинг Лисабон). Намиращ се в последната година от действието на своя договор, хърватинът изглеждаше все по-далеч от истината и играчите му вече не го следваха. Ще следват ли същите тези играчи Мойс, ако неговият контракт е краткосрочен (това е неофициалната информация – добре, че поне официалната бе спестена от клуба)? Каква би била разликата? Какво друго би подсказал подобен ход, освен че новият мениджър е само временно решение до намирането на по-добър вариант? Защо въобще някой би поел поста при това условие и как може да иска уважение тогава?

Покупките на Уест Хам са миш-маш, а вложението в играчи, особено след продажбите, е под обещаното след преместването на новия стадион. Мнозина гледат на назначението на Мойс по същия начин: като на нескъпо краткосрочно решение, пожарникар, който да организира командата и да избегне изпадането, а не като на човека, който да осъществи големия скок към елита, обещан с напускането на „Ъптън Парк”.

Ако Мойс остави тима в ПЛ, това ще му спечели малко време и може би поста за постоянно. Ако ли не, вече няма да има достатъчно фенове на „Лондон Стейдиъм” в началото на мачовете, че да ги виждате на екраните си как се изнизват далеч преди последния съдийски сигнал.

Мартин Самюъл, „Дейли Мейл”

Следвай ни:

Още от Футбол свят

Виж всички