Пързаляне с кънки и шорттрек на Олимпиада - наръчник за начинаещи (видео)

Бързото пързаляне с кънки и шорттрекът са два спорта с много прилики, като основната разлика е в дължината на пистата, откъдето идва и името на втората дисциплина, в която България е известна в света, заради Евгения Раданова - носителка на два сребърни и един бронзов олимпийски медал. Бързото пързаляне с кънки се провежда на овална ледена писта с дължина 400 метра, а шорттрекът е на писта около 111 метра, поради което състезателите по-дълго се движат по вираж. И в двете дисциплини движението е обратно на часовниковата стрелка. В индивидуалното състезание по бързо пързаляне с кънки има само двама на пистата по едно и също време, като те сменят на всяка обиколка позицията си - дали да са във върешния или външния коридрор, за да няма разлика в изминатите от тях километри. В отборното състезание всеки екип е от трима души и общото време се измерва според това кога последният от тримата пресече финалната права. Бързото пързаляне с кънки е част от олимпийската програма от 1924 година насам, а шорттрекът дебютира неофициално през 1988-ма, а официално - от 1992 година досега. Холандия е тотален хегемон с общо 105 медала, 35 от които златни, следвана от САЩ (67 медала и 29 титли) и Норвегия (80 медала и 25 титли). Шорттрекът е най-успешният за България спорт по отношение на брой медали, защото през 2002 година в Солт Лейт Сити Евгения Раданова печели сребро на 500 метра и бронз на 1500 м, а в Торино 2006 - отново сребро в по-късата дисциплина. От глобална гледна точка най-успешната нация е Южна Корея с 21 титли и 42 медала, следвана от Китай с 9 титли и 30 медала и Канада с 8 титли и 28 отличия. Кънките в пързалянето са много по-различни от тези на скиорите или на фигуристите, като всеки състезател собственоръчно ги точи и реално всеки чифт кънки за всеки отделен участник е персонализиран според собствените му предпочитания. Острието на кънката е по-дълго от частта, която е като обувка, а тя пък обгръща изцяло глезена и има меки и по-твърди части. Острието също е с различни параметри, защото не просто е остро като нож, а и не е изправено, не е успоредно на обувката - има криви. Също така на места острието е по-тъпо, за да може да се получава ефекта на пързаляне, а не просто кънките да разсичат леда, но отстрани има по- грапава плоскост, чрез която при завой кракът "залепя" за пистата и има сцепление. Основната разлика в екипировката между състезателите по бързо пързаляне с кънки и шорттрека е ръкавицата, която участниците във втората дисциплина използват при завоите. Повечето елитни атлети разчитат на ръкавици с въглеродни влакна на пръстите за повече сцепление с пистата и за контрол върху ръката и върху посоката. Техниката в бързото пързаляне с кънки е специфична - основните качества са бързина и сила, като почти всичката работа се върши от краката. В идеалния сценарий състезателят ще е намерил точните кънки, които да "захапят" леда и да му позволят да концентрира силата на тежестта си не в центъра на тялото, а вляво или вдясно, в зависимост от това дали се движи по вираж или по права. При ляв завой целта е тежестта на тялото да е съсредоточена върху лявото бедро, за да може движенията да са плавни и в същото време тежестта на тялото да се премества скорострелно на другото бедро. Дори когато се пързалят в права линия, краката на състезателите винаги са под ъгъл в сравнение с торса им, което прави по-трудно поддържането на въпросната права линия, но ги подготвя за виража. Когато един състезател се умори, той започва да се навежда по-напред и губи от ефекта на аеродинамичната си стойка, а също така започва да насочва тежестта на тялото си повече към центъра на торса, губейки необходимата за успех скорост. В ПьонгЧанг 2018 фаворити в шорттрека и при мъжете, и при жените, са основно представителите на Южна Корея, докато в бързото пързаляне с кънки Холандия се очаква да обере най-много медали.