Ски скокове на Олимпийски игри - наръчник за начинаещи (видео)

Ски скоковете са измислени в Норвегия, а "бащата" на този спорт в модерния му вид е Сондре Норхайм, който през 1866 година организира първото същинско състезание с награден фонд. След Първата световна война е измислена т.нар. "техника на Конгсбергер", при която ръцете се размахват максимално около тялото по време на полета и именно чрез нея австриецът Сеп Брадъл през 1936 година за първи път преминава границата от 100 метра със своя скок от 101 м.



Допълнително подобрение на изпълнението на скоковете е направено в средата на 20 век от швейцареца Андреас Дешер, който първи държи ръцете си прибрани до тялото и леко зад него, оттласквайки се по-напред при излитане. Тъй като Ерих Виндиш най-добре експлоатира новата техника, тя носи неговото име и е известна като една от четирите. Малката разлика е, че Дешер държи ските под ъгъл спрямо тялото си, а Виндиш - паралелно спрямо торса.



През 85-а година шведът Ян Боклоев за първи път разделя ските си по време на полет в поза "V" и тази техника се оказва толкова успешна, че медалистите на Олимпийските игри през 1992 година ползват именно нея, а тя е най-широко разпространена и днес.

Скачачите се движат с около 100 км/ч по шанцата преди самия скок, а най-важното им физическо качество е гъвкавостта. Те държат ръцете си прибрани до тялото и с насочени назад длани за оптимална аеродинамична стойка и набиране на възможно най-много скорост.



При отлепяне от шанцата е необходима пренастройка на стойката за отскок напред и нагоре, като евентуално ръцете се използват за регулиране на баланса във въздуха при нужда. Именно "V" формата на ските по време на полета спомага за възползването от въздушната струя, като за един скачач е най-добре да има насрещен, а не попътен вятър. Така се генерира повече подемна сила, която е нужна за възможно най-дълъг скок.



Любопитното е, че първоначално съдиите отнемали точки на скачачите, използващи "V"-техниката, преди в крайна сметка да стане ясно, че тя е най-успешната възможна. Най-уважаваната техника за приземяване пък е "телемарк", при която единият крак е пред другия, чието коляно е прегънато при докосване на земята. Телемарк е норвежка област, в която е селцето Моргендал, считано за "люлка" на ски скоковете.

В ПьонгЧанг 2018 фаворит за златните медали при мъжете във всички дисциплини е Камил Стох, който по безпрецедентен начин спечели състезанията от "Четирите шанци" по-рано през сезона. България е представяна от Владимир Зографски, който стигна до финалите на малка шанца.

В исторически план най-доброто класиране на олимпиади на българин е това на Владимир Брейчев през 1984 година в Сараево.

Следвай ни: