Матей Казийски за националния отбор: Нямам желание, нито съм променял позицията си
Един от най-добрите български волейболисти Матей Казийски даде откровено интервю пред NOVA, в което бе засегната на дълго и широко темата за националния тим и развитието на спортна у нас. Посрещачът сподели своето виждане и отново отбеляза, че завръщането му в редиците на „трикольорите“ не стои на дневен ред.Припомняме, че Казийски обяви, че прекратява изявите си с екипа на България през 2012-а година. Тогава той обяви, че жертва мечтите си с националния за една кауза. Волейболистът говори и в тази насока, като сподели струвало ли си е.
„Професионалният спорт за съжаление вече не е много за здраве. Това се вижда и в националния ни тим. Проблемите, които има сега, много контузени състезатели има. Натоварването е голямо, когато става дума за спорт на високо ниво. И особено в тази Лига нациите сега, това е голям проблем и това води до контузии“, коментира Казийски.
„Новият формат на лигата е доста тежък. Пътуванията, които се насъбраха за националите според мен са трудно поносими, от който и да е организъм. Въпреки че сме с млади състезатели, разстоянията си казват думата. Не е лесно да пътуваш толкова и да играеш. Според мен първо са неравностойно разпределени пътуванията. Не всички тимове имат толкова пътувания като нас. Като се вземе предвид, че има ходене до Азия, след това връщане в Европа и пак ходене до Азия. Това само в рамките на три седмици е убийствено за организма. После трябва да играеш и на високо ниво, а това е трудно. Следя резултатите, мачовете нямам възможност да ги гледам“.
„Според мен този формат не е мислен с оглед на здравето на спортистите. Тенденцията, която се наблюдава, нещата да стават по-зле и по-зле, на мен лично не ми харесва. Очевидно хората, които се занимават с програмирането на тези неща, мислят само от страна на маркетинга, но не съобразяват с факта, че играят хора и те имат нужда от възстановяване и подготовка за тези мачове“.
„Със сигурност трудностите са свързани и с това, че имаме много контузени и много в сивата зона – те стискат зъби и се оправят за един мач и прочие. Това още повече влошава положението. Няма никакво време за подготовка. Като прибавим и ротацията на състезатели, за сработка не може да става дума. Това прави положението още по-деликатно“.
„Честно казано аз съм далеч в момента от отбора. Не знам какви са възможностите отвътре и не мога да дам преценка. Може би има нещо такова, хората с право очакват по-високи резултати. Дали, защото помнят по-високите резултати от едно време, или пък просто на човек му се иска да види отбора, който мечтае да е победител, да играе добре. Когато има разминаване в очакванията и резултатите, има сблъсък на виждания. Не знам каква е реалната ситуация на отбора сега. Очакванията са такива, каквито бяха преди няколко години – да сме четвърти на Олимпиада, да сме трети на Европейско, да сме с добри класирания. Не знам доколко това е възможно сега“.
Запитан за предстоящото Световно през есента, чието домакинство е поделено между България и Италия, и дали може Матей Казийски да облече отново екипа на „трикольорите“, волейболистът отговори: „Диалог за евентуално завръщане, според мен не е реално. Първо не е реално аз да съм готов за това състезание. Сега съм в почивка и имам съвсем други лични ангажименти. Не съм в спортна форма, а за да вляза в такава, се изисква един немалък период от време. Дори да имаше такъв разговор, той не е реален. За момента няма. Не сме имали срещи и разговори в тази насока и аз не виждам реална възможност това да стане. Нямам желание, нито съм променил по някакъв начин позицията“.
„Благодарен съм. Имали сме няколко срещи и с президента и със селекционера, но не е на дневен ред това“.
Що се отнася до високите очаквания на хората при едно евентуално завръщане, Казийски каза: „Това е нормално, хората не виждат работата, която се върши за подготовка и добро представяне. Изисква се време за един отбор да се подготви и заиграе добре заедно. Това трябва да се планира, не е реално да се случи. Връща се Казийски, започва да прави точки и започваме да бием. Това за съжаление не става така. Когато става дума за спорт на високо ниво, има нужда от тренировки, подготовка, сработване и други фактори, които влияят на резултатите“.
„Емоцията от играта пред родна публика ми липсва, определено. Хубави спомени имам. Особено от Варна. За съжаление, аз малко играх в София, май една квалификация, но спомените от Варна, залата бе пълна, подкрепяше ни непрекъснато, тя и сега е така. Липсва емоцията. Това са хубави моменти“.
Майтей Казийски бе върнат назад на едно свое интервю, в което казва, че е жертвал мечтите си с националния за една кауза. А дали си е струвало?
„Струваше ли си? Не съм получил никакви дивиденти от това, така че от тази гледна точка най-вероятно не. Но смятам, че бе момент да се изкаже позиция, която би била важна за развитието на бъдещия волейбол. За жалост, не даде никакъв ефект. Но това не значи, че позицията е грешна и проблеми в нашия волейбол няма. Според мен проблемите са налице и продължава да се прави малко или нищо по въпроса“.
„За съжаление от самия български волейбол виждам малко. Това, което знам, е, че по отборите играят млади момчета. Продължава да превъзхожда логото „Ние създаваме състезатели за продан“, а не да се търси качество или успех у нас. Повечето отбори работят на парче. Да създадем някакъв играч, който е качествен, да мине през националния отбор и да го продадем, и да вземем част от парите. Това е моделът, по който българските отбори продължавам да съществуват. Това е неправилно и продължава да ни поставя в страшно неизгодна позиция в сравнение с другите шампионати. Доколкото разбирам, моделът не е променян. От тук, там излиза отбор, който е повече или по-малко осъзнат в тази насока, и се справя по-добре. Нещата може би в някакъв бавен ритъм се подобряват, но за да търсим успехи подобрение и на първенството, и на състезателите ни, като цяло промените стават бавно. Те стават по-скоро натурално, отколкото водени от Федерацията или волейболните хора, като цяло“.
„Това, което се наблюдава на днешната сцена на волейбола е появата на отбори, които преди пет-десет години не съществуваха на картата на волейбола. Държави като Иран, за които никой преди не е мислел, че ще бъдат на добро ниво, сега изведнъж започват да побеждават големи отбори във волейбола. Това не е единственият пример. Всеки, които иска да прави нещо, не е чак толкова трудно и сложно. Въпросът е да има организация, това трябва да е подплатено и с финанси, и лека-полека нещата започват да вървят по по-добър път. Трябва работа, организация и много желание на хората. Не да се работи на парче, само и само да продадем някого, за да изкараме още една година“.
„В Сърбия имат доста сходства с нашия шампионат. Изпитват същите проблеми. Но мисля, че са по-добре организирани. Не знам как го правят. Не съм имал по-задълбочени контакти с тях, но очевидно правят нещо по-добре и се справят по-добре“, коментира Казийски.
„Следя българския шампионат дотолкова, доколкото следя новините. Нямам възможност да гледам мачове. От Япония имах проблем с връзката и часовата разлика. Но общо взето, продължава да е същото. Един-два отбора се опитват да направят нещо, другите по-скоро кретат, отколкото да се опитват да се противопоставят. Изглежда сякаш тази година, Нефтохимик изглеждаше с една глава над другите и нямаше възможност изобщо да се спори с тях. Има някои отбори, които изведнъж намират спонсори и нещата при тях се случват, а другите спират и чакат друга година – по-добра или по-лоша за тези, които са били по-добри от тях. Трябва според мен да се направи такава организация, че всеки да има шанс да се бори, ако не тяхното ниво, то поне да се приближат нивата на последния и първия“, сподели Казийски.