ЖОРДИ ХИЛ, "СПОРТ"
Педри Гонсалес се оказва в необичайна роля за испанския национален отбор, която трудно съответства на неговата класа. Полузащитникът все по-често е използван като жокер от пейката – задача, с която се справя отлично, но липсата му сред титулярите става все по-осезаема. Това се видя ясно и в сблъсъка срещу Англия.
Селекционерът Луис де ла Фуенте обясни избора си на пресконференцията, заявявайки, че за този двубой е предпочел Фабиан Руис. Умората от гостуването в Прага обаче си каза думата при Фабиан, а в средата на терена се усети остър дефицит от креативен футболист с профила на Педри.
Появата на халфа на Барселона след почивката веднага промени облика на „Ла Роха“. Де ла Фуенте коригира първоначалния си план, а включването на Педри и Фермин Лопес даде сериозен импулс на отбора, особено във взаимодействията с Ламин Ямал. Присъствието на Педро Поро на десния бек също допринесе за по-добрата игра на тима, като отличното му разбирателство с каталунските таланти обяснява защо Барса следи крайния защитник за следващия сезон.
Статистиката показва, че Педри е започнал от първата минута в едва две от последните девет срещи на Испания. Той загуби твърдото си титулярно място по време на Световното първенство в мача срещу Белгия, когато бе заменен от Дани Олмо. Впоследствие техничарят се задоволи с ролята на резерва срещу белгийците, Франция и във финала срещу Аржентина, където отново блесна с безспорните си качества.
Де ла Фуенте все още търси точната роля на Педри в своята тактическа постройка. Докато в Барселона играчът доказа, че умее да действа в по-задна позиция редом до Родри, селекционерът го предпочита по-близо до атаката. На стадион „Метрополитано“ обаче Педри бе върнат по-назад заради мускулните проблеми на Мартин Субименди и моментално установи пълен контрол върху топката.
В текущото издание на Лигата на нациите халфът има само две участия като титуляр, а оставането му на пейката в последните две срещи предизвика недоумение, особено при отсъствието на Дани Олмо. В Чехия липсата на контрол в центъра бе призната и от самия Де ла Фуенте.
Въпреки това треньорът заложи на повече физическа мощ срещу високите англичани, пускайки в игра Микел Мерино и Марк Пубий за борба при високите топки. Тактическият замисъл не даде очаквания резултат, показвайки за пореден път, че силата на испанския футбол е в таланта, а не в надмощието при единоборствата.
Испания има нужда от Педри на терена. Въпреки че Де ла Фуенте трудно би разбил дефанзивното ядро между Родри или Субименди и Фабиан Руис, канарецът вече неколкократно показа, че може успешно да гради играта от дълбочина.
За Барселона новините са по-скоро положителни, тъй като звездата им се прибира без натрупана умора – със скромните 14 минути в Прага и едно полувреме срещу англичаните. Педри от своя страна подхожда изключително професионално към ситуацията, запазва пълен респект към колектива и остава отдаден на националния отбор, макар класата му да предполага далеч по-централна роля.