Защо е толкова тягостно възстановяването на Линдзи Вон

Тази седмица Линдзи Вон претърпя девета операция на левия си крак след тежкото падане в спускането на Зимните олимпийски игри през февруари. Инцидентът се случи само девет дни след като американката беше скъсала предната кръстна връзка на коляното си при друго падане в състезание за Световната купа. След Олимпийските игри легендата на алпийските ски описа травмата на левия си крак като „най-тежкото, най-болезненото и най-трудното изпитание, с което някога съм се сблъсквала в живота си, умножено по сто“.

Вон разкри, че е имало опасност кракът ѝ да бъде ампутиран, след като е развила компартмент синдром – състояние, при което натрупването на налягане вследствие на оток или кръвоизлив в мускулното отделение може да доведе до необратими увреждания. В резултат на травмата в крака ѝ бяха поставени три титаниеви пластини и винтове, които да стабилизират костите. Пред американката предстоеше продължителен и труден процес на възстановяване.

Линдзи Вон показа "боклуците", извадени от крака ѝ

Преди операцията тази седмица в клиниката Steadman във Вейл, Колорадо, 42-годишната Вон публикува видео в Instagram, в което обясни, че основната цел на интервенцията е премахването на пластините и винтовете, както и възстановяването на увредената предна кръстна връзка. Тя уточни, че след операцията ще са необходими още между шест и девет месеца възстановяване.

В сряда Вон публикува кратко съобщение, че операцията е преминала успешно, а в четвъртък добави, че петчасовата интервенция я е поставила „на последния етап от пътя към пълното възстановяване“.

За да научи повече за лечението и възстановяването след тежки травми, The Athletic разговаря с ортопедичния хирург травматолог Аш Васиреди, ръководител на травматологията в Центъра за тежки травми от първо ниво към болницата King's College в Лондон, който работи и в Cleveland Clinic London.

Линдзи Вон претърпя девета операция след инцидента на Олимпиадата

Защо след тежка травма може да са необходими множество операции?

„Пациентите с тежки травми често се нуждаят от повече от една операция, защото самата фрактура може да бъде сложна или защото още в началото са възникнали усложнения вследствие на нараняването. Това може да включва компартмент синдром (синдром на мускулното ложе или синдром на притискане), увреждане на кръвоносни съдове, нерви, сухожилия или връзки. Стратегията винаги започва с първоначално спешно лечение, което обикновено се извършва при приемането на пациента в болница. След това се преминава към по-окончателно лечение, включващо основната операция в ранния период след травмата.

Понякога между спешната интервенция и окончателната операция се налагат допълнителни хирургични процедури. Например при фрактура, съпроводена с голяма и силно замърсена рана, може първо да се извърши операция за почистването ѝ. След това могат да последват още интервенции, за да се гарантира, че няма останало замърсяване, преди да се пристъпи към окончателната операция.

Задават се нови тежки дни за Линдзи Вон

Възможно е също след първоначалното спешно лечение да се изчака и по-сложните възстановителни операции да бъдат извършени на по-късен етап. Целта е да се избегнат проблеми като несрастване или неправилно срастване на костта, при които тя или изобщо не зараства, или зараства в неправилна позиция.“

Защо се поставят метални пластини и винтове и как се определя кога трябва да бъдат премахнати?

„По време на операцията ние не караме костта да зараства по-бързо или да става по-здрава. Това, което правим хирургически, е да върнем всички структури на правилните им места. След това организмът трябва да осъществи оздравителния процес по естествения си биологичен начин.

През този период предназначението на металните импланти е да стабилизират фрактурата и да запазят правилното анатомично положение на костите. След като фрактурата зарасне напълно, металните конструкции вече са изпълнили предназначението си. Тогава може да се обмисли тяхното отстраняване.

Необходимо е обаче да сме напълно сигурни, че костта е зараснала. Обикновено премахването на металните импланти не е задължително след срастването на фрактурата. Сроковете са строго индивидуални. Една година може да се използва само като много общ ориентир. Най-малкото трябва образните изследвания да показват, че костта зараства. Рентгеновите снимки и компютърната томография са най-подходящите методи за оценка на състоянието на костта.

Обикновено рентгеновите снимки са достатъчни, а компютърна томография се използва, когато има съмнения относно степента на зарастване. Когато пластините и винтовете бъдат извадени, на тяхно място остават празни отвори в костта. Обикновено ги оставяме така, за да може организмът постепенно да ги запълни с нова костна тъкан. След премахването на металните импланти от долен крайник обикновено има период, през който натоварването трябва да бъде минимално и пациентът трябва да използва патерици.

Линдзи Вон изненадващо бе включена в националния отбор на САЩ

След това е необходим допълнителен период, преди да могат да бъдат подновени тренировките. Това обаче не е универсално правило. Всичко зависи от първоначалната фрактура, нейното местоположение, обема на премахнатите метални конструкции, качеството на костната тъкан и останалите извършени процедури. Ако се извършва специфична реконструктивна операция, обикновено се прилага отделен протокол за възстановяване. Той обаче често трябва да бъде забавен, когато едновременно са извършени и други хирургични процедури.“

Какво могат да направят пациентите преди операция, особено когато предстоят множество хирургични интервенции?

„Най-елементарното е да се оптимизира контролът върху всички съществуващи заболявания. Например, ако пациентът има диабет, той трябва да бъде много добре контролиран. Има и определени проблеми, свързани с някои обезболяващи лекарства, които не се препоръчват за продължителна употреба, тъй като могат да повлияят на зарастването на костите. Това се отнася най-вече до продължителната употреба на противовъзпалителни медикаменти. Научните доказателства за ефекта им варират в зависимост от конкретното лекарство, дозировката и продължителността на приема.

Пациентите могат да ги използват краткосрочно за облекчаване на болката, но при по-продължително лечение е препоръчително употребата им да бъде ограничена. Най-важното, което пациентите могат да направят, е да работят усилено с физиотерапевтите си и да изпълняват тренировъчната си програма, за да възстановят максимално силата на мускулите, ставите и костите. Ако не го правят, всяка следваща операция може да ги връща назад във възстановяването, без да имат достатъчно възможности да постигат напредък между отделните интервенции.

Освен това съществува и психологическата страна на многократните операции. Те оказват влияние върху живота на пациента и неговото семейство. Затова е изключително важно човек да разговаря с близките си приятели и роднини и да разчита на подкрепата на хората около себе си, които могат да му помогнат да премине през този труден период.“

Дали реконструкцията на предната кръстна връзка е последният етап от възстановяването след тежка травма на долния крайник?

„Като цяло при сложни травми често е за предпочитане първо да се лекуват фрактурите, а реконструкцията на връзките да се извърши на по-късен етап. Това е подобно на строежа на къща – първо трябва да имате здрави основи, преди да започнете всичко останало. В определени случаи обаче операциите на костите и връзките могат да бъдат извършени едновременно. Подходът зависи от характера на травмите.

При някои увреждания на връзките част от процедурите могат да се извършат рано, а други – по-късно. Що се отнася конкретно до предната кръстна връзка на коляното, нейната реконструкция обикновено се прави на по-късен етап, след като основата, тоест костта, вече е стабилизирана. Тогава разполагаме с надеждна основа, върху която може да се извърши успешна реконструкция на връзката.

Причината невинаги всичко да може да бъде направено с една операция е, че има твърде много различни елементи, които трябва да бъдат възстановени. За да се извърши надеждна реконструкция на връзките, е необходима стабилна костна основа.“

Преди последната операция Вон заяви, че има чувството, че долната част на крака ѝ е отделена от останалата част на тялото. На какво може да се дължи това?

„Едно от възможните обяснения защо хората описват дадена става като сякаш откъсната от останалата част на тялото е наличието на сериозно увреждане на връзките. Възможно е възстановяването да протича добре и костта да зараства нормално, но ако връзките са тежко увредени или не изпълняват правилно стабилизиращата си функция, ставата може да се усеща нестабилна. Пациентите понякога описват това усещане така, сякаш съответната част от тялото не е свързана с останалата.“

Какво следва сега и кога Вон би могла да се завърне?

„Когато хората са преминали през многократни операции и продължителен период на възстановяване и рехабилитация, те вероятно вече знаят много добре какво трябва да правят оттук нататък. По същество това означава да се върнат към рехабилитационната си програма и да работят в тясно сътрудничество с лекуващия си лекар, екипа по спортна медицина и личния си треньор.

Целта е постепенно да започнат отново да се движат, да възстановят стабилността на коляното и пълния обем на движенията му. След това трябва бавно да започне укрепването на мускулите и останалите структури, а на по-късен етап да се премине към постепенно завръщане към спорта.

Очевидно това ще бъде много продължителен процес, разделен на множество етапи. Именно затова всеки спортист се нуждае от екип от специалисти около себе си, както и всеки пациент има нужда от рехабилитационен екип, който да му помогне по пътя към възстановяването.“

Добави Sportal.bg като предпочитан източник в Google

Следвай ни: