Истински дявол в Нощта на вещиците

В нощта на Хелоуин португалските деца обикалят домовете с думите „Pão por Deus“ – „Хляб за Бога“, но смисълът е същият като при познатото „Лакомство или пакост“. Рубен Аморим беше заявил без никакво притеснение: „Целим се в първото място и искаме да спечелим дербито“. И изпълни обещанието си с помощта на едно белгийско момче, израснало в Лисабон, което почука на вратата на Мартинес и вместо да поиска лакомство, поднесе гол и две асистенции. Истински Дявол в нощта на вещиците.

Милан пак постави Интер на колене, "нерадзурите" останаха далеч от нов обрат

Така Милан, който рискуваше да изостане на 10 точки от върха, заспа в зоната на Шампионската лига, само на четири точки от първото място. Да говорим за „пакост и Скудето“ само няколко дни след тежката домакинска загуба от Болоня би било пресилено, но категоричният успех с 3:1 над действащия шампион струва много повече от три точки. Той може да даде необходимия импулс и да се превърне в повратен момент, както се случи с шампионския Милан на Стефано Пиоли.

Аморим след триумфа в дербито: Невероятна вечер за Милан!

Серията без загуба в дербито вече достигна осем мача. „Росонерите“ не бяха печелили четири поредни дербита от сезон 1972/73. Това са цифри, които допълнително повишават самочувствието на отбора. Освен Морейра, отличен беше Рабио, решаваща роля изигра Менян, а Павлович беше безкомпромисен. Но наградата за най-добър заслужава Рубен Аморим, който беше безупречен както в тактическо, така и в психологическо отношение.

Не беше лесно Милан да се изправи на крака след провала срещу Болоня. Вместо това обаче Морейра се превърна в Мбангула.

Киву: Подходът ни беше грешен

Оценката за представянето на Интер зависи от кадровите проблеми. Ако Бони и Пио Еспозито действително са били в толкова лошо състояние заради грип, че не са можели да започнат мача, и тактическата промяна на Киву не е била избор, а необходимост, тогава смекчаващите обстоятелства са повече от сериозни.

Защото в противен случай това би било равносилно на самоубийство. Не можеш да отнемеш обичайните ориентири на един от най-добре организираните отбори в света, и то точно в дерби. Разполагайки само с един здрав нападател, Киву измисли схема с двама атакуващи полузащитници – Диуф и Сучич, зад Тюрам. Но движението на топката изглеждаше необичайно и неестествено. А не можеше ли да заложи на младия Лавели, без да променя схемата?

Смекчаващите обстоятелства обаче не отменят присъдата. Интер започна без необходимата енергия, изоставаше с два гола след само десет минути и така и не успя да изравни спортната ярост на „росонерите“. Грешките в защита при първите два гола и лекомислено подареният пряк свободен удар за третото попадение от един неузнаваем Барела описват прекрасно същността на Интер в нощта на Хелоуин.

Отборът загуби след 19 поредни мача без поражение в първенството. Това не е трагедия. Подобни неща се случват. Но може би вече става дума за психологическа бариера, защото и предишната загуба беше в дерби. Интер не е печелил такъв двубой от 22 април 2024 г. Ако към физическите проблеми, наложили тактическите промени, добавим и вялото начало, което вече се превръща в характерна черта на този Интер – отборът е изоставал в резултата в пет от деветте си мача в първенството – става ясно защо след десет минути губеше с два гола.

От голяма надежда на Интер до кошмара на ареста за тероризъм

Подобен подход е недопустим в дерби, особено срещу Милан, който излезе на терена с огромна мотивация и с един неудържим Морейра.

Белгийското крило създаде възможността за гола с глава на Пулишич в четвъртата минута, а в десетата изпълни нисък корнер, очевидно отработен до съвършенство на тренировъчната база в Миланело. Благодарение на система от заслони беше освободено пространство за великолепното, нежно докосване на Рабио. Още преди дербито бяхме посочили Пулишич и Рабио като двата най-големи кошмара за Интер в нощта на Хелоуин заради изключителните им способности да разчитат свободните пространства и да нахлуват в тях.

Именно затова Киву, след като отборът му беше допуснал прекалено много опасни преходи на съперниците в предишните мачове, дори срещу Венеция, реши да използва двама атакуващи полузащитници, за да укрепи защитния вал в средата на терена. Но това не помогна. Защото можеш да измислиш каквато тактика пожелаеш, но ако допускаш грешки при персоналното покритие, както направи Бисек срещу Пулишич, или ако повече от един футболист сбърка при гола на Рабио, неизбежно ще получиш попадение.

Преднината от два гола беше напълно заслужена.

„Росонерите“ бяха изключително концентрирани и добре организирани в гъвкава схема 4-2-3-1. При изграждането на атаките Диавара се изтегляше напред по левия фланг, като същевременно беше готов да се върне назад, за да пресече включванията на Спенс.

Интер отново изоставаше с два гола, както вече се беше случвало срещу Рома, Наполи и Реал Мадрид. И както в предишните случаи, „нерадзурите“ се опитаха да се събудят и да се върнат в мача. Изглеждаше, че ще успеят. Бастони намали резултата след изпълнение на корнер в 22-рата минута, в 33-тата Менян беше принуден да направи чудодейно спасяване, а Интер натрупа седем удара към вратата и седем корнера срещу само един за Милан.

Изравняването сякаш беше съвсем близо. Ако Интер има лошия навик да започва мачовете си без достатъчно желание, Милан страда от друг проблем – губи интензивност, след като поведе. Това вече се случи срещу Ювентус, Сасуоло, Болоня...

Но точно когато равенството сякаш се задаваше, носено от вещица върху метла, онзи дявол Морейра измисли ново вълшебство – великолепно изпълнение на пряк свободен удар с фалц и 3:1 в 43-тата минута. Лекомислието, което дори Кундера не би понесъл, с което Барела обърка изнасянето на топката и подари нарушение на границата на наказателното поле, се превърна в съвършения символ на днешния Интер.

А Милан? Три удара, три гола. Достатъчно ясно, нали?

През второто полувреме Интер отново пое контрола върху играта и се настани в половината на „Дявола“. Но действията на „нерадзурите“ продължаваха да бъдат толкова бавни, че граничеха с примирение.

Това изглеждаше още по-очевидно на фона на яростните изпреварващи намеси на Павлович. Всъщност първият точен удар на Интер през втората част дойде едва в 71-ата минута – безобиден удар с глава на Карлос Аугусто, който не затрудни вратаря.

Веднага след това Киву направи първите си две смени – халфове замениха халфове. Колко полезни биха били в този момент двама нападатели и истинският Димарко... Но това не беше възможно. В 29-ата минута надеждата сякаш се завърна, когато съдията Гуида – същият, който не ръководи мачове на Наполи, за да не си разваля разходките по крайбрежната алея Мерджелина – видя дузпа за Интер.

Само той я видя. Затова и ВАР бързо го върна към действителността. Отслабените от заболяването Бони и Пио Еспозито се появиха на терена в 36-ата минута, когато вече беше прекалено късно и, както се казва, конете отдавна бяха избягали от конюшнята.

Нещо повече – удар на Сисе в 45-ата минута, едва четвъртият за Милан през цялата вечер, едва не се превърна в четвърти гол.

Осемте точни удара на Интер донесоха само едно попадение.

Милан празнува Хелоуин, а Интер видя само вещиците.

Коментар на Луиджи Гарландо за "Гадзета дело спорт"

Добави Sportal.bg като предпочитан източник в Google

Следвай ни: