Един Джеко: Не мислех, че ще играя на 40 години

Капитанът на Босна и Херцеговина Един Джеко разкрива тайните на своето футболно дълголетие, помогнало му да изведе Шалке 04 до промоция в Бундеслигата на 40-годишна възраст. Сега нападателят е готов за един последен танц на Световното първенство през 2026 г.

„Не мислех, че ще играя на 40“, признава Един Джеко. Но ето го тук. И не просто играе, а се готви да изведе като капитан Босна и Херцеговина на Мондиал 2026.

Преди десет години той не би повярвал, че това е възможно. „Но аз се вслушвам в тялото си и работя много преди и след тренировка, защото очевидно вече не съм най-младият и трябва да се грижа за краката и тялото си. Точно това и правя“, споделя той.

„Когато си млад, може би не мислиш толкова много за това да идваш по-рано на тренировка и да прекарваш 30 до 45 минути във фитнеса за превантивна работа, а след това да оставаш още 30-45 минути или час за допълнителни упражнения.“

„Като млад играч, на 20, си казваш: „Нямам време за това, искам да изляза на кафе с приятели или на обяд“. Когато остарееш, осъзнаваш, че тялото ти се нуждае от това, ако искаш да се състезаваш на най-високо ниво и да останеш толкова дълго във футбола.“

Дълголетието на Джеко е забележително. Той е третият най-възрастен полеви играч на Световното първенство, но двамата по-възрастни от него – носителите на „Златната топка“ Кристиано Роналдо и Лука Модрич – бяха футболни вундеркинди. Модрич стана играч на годината в Босна на 18.

През същия сезон, в същата лига, Джеко е неубедителен халф в Железничар. Говори се, че в клуба са смятали, че са ударили джакпота, когато продават мършавия младеж на чешкия Теплице за петцифрена сума през 2005 г.

Близо 450 гола по-късно Джеко все още е в играта. Той не само е голмайстор №1 на Босна със 73 попадения за страната си (следващият в списъка има 28), но е и двукратен шампион на Висшата лига с Манчестър Сити, като е бил голмайстор и в Бундеслигата, и в Серия А.

Въпреки това 11 поредни мача без гол за Фиорентина в началото на този сезон изглеждаха като доказателство, че дългата кариера на играча е към своя край. Той се оказа в периферията на отбора, който беше на дъното на таблицата в Серия А. „Не бях щастлив“, признава той.

По собствените му думи, той не е играел както преди. „Очевидно много неща се въртяха в главата ми, но едно нещо, което мога да кажа за себе си, е, че винаги съм бил силен психически. Знам, че да си футболист означава да имаш възходи и падения.“

Януарският трансфер на Джеко в Шалкде промени траекторията. „Целта беше да играя повече, от което имах нужда.“ С поглед към Световното първенство, той намери много повече под ръководството на сънародника си Мирон Муслич, помагайки на друг стар гигант да спечели титлата и дългоочакваното завръщане в Бундеслигата.

„Не можех да направя по-добър избор, трябва да кажа истината“, споделя той. „Всичко, което се случи, беше дори по-добро от очакваното.“ Усещането да играе пред огромна публика и шестте гола в 11 мача показаха, че старият нюх все още не го е напуснал.

„Опитът е много важно нещо“, казва той. В Шалке знаят това и предложиха на Джеко нов договор – един последен шанс в Бундеслигата, която той спечели с Волфсбург преди 17 години. Но в момента фокусът му е върху националния отбор и последното му участие на Световно първенство.

Джеко е играл и вкарвал на Мондиал и преди, но това беше преди 12 години в Бразилия. „Преживяването беше невероятно“, казва той за турнира, в който Босна се изправи срещу Аржентина на „Маракана“. Но отборът не успя да премине груповата фаза. „Това е единственото, което липсва.“

Дузина години по-късно той се завръща с нов отбор, ново поколение, с цел да стигне по-далеч. Самото класиране за този Мондиал беше постижение въпреки всички прогнози. Босна беше напът да отпадне в квалификациите, преди късният изравнителен гол на Джеко срещу Уелс в Кардиф.

Впоследствие те спечелиха този полуфинален плейоф с дузпи, предизвиквайки прословутите празненства в лагера на Италия, техния финален съперник. „Италия си наложи още по-голямо напрежение.“ Джеко и компания надделяха и над тях след дузпи, за да се класират.

Въпреки че не би направил грешката на италианците да подцени когото и да било, жребият изглежда по-благосклонен. „Швейцария са фаворити.“ Но с Канада и Катар, които допълват група B, и възможността три отбора да продължат напред, това е добра възможност.

Задачата на Джеко е да помогне на талантливия отбор да се справи. „Аз съм най-възрастният играч, очевидно. Винаги носиш голяма отговорност“, казва той. „Щастлив съм да бъда капитан на това страхотно поколение. Това със сигурност ще промени живота им. Може би те все още не го знаят, но ще го промени.“

Сред тях е Тарик Мухаремович, 23-годишен защитник в Сасуоло.

„Той притежава много качества, но и правилния манталитет“, казва Джеко за 18-годишния Керим Алайбегович, един от тримата тийнейджъри в отбора, пред когото според него има голямо бъдеще. „Трябва да остане здраво стъпил на земята.“

Самият Джеко е правил точно това през цялата си невероятна кариера, започнала много преди някои от най-новите му съотборници дори да са били родени. Колко още може да продължи? „Понякога за всички нас идва краят“, признава той. „Може би моят наближава.“ Но все още не е дошъл.

Добави Sportal.bg като предпочитан източник в Google

Следвай ни: