Димитър Бербатов реши да разкаже историята на живота си по нов и много различен начин - чрез театрален спектакъл. И трудно можеше да намери по-подходящ човек, с когото да върви по този път, от Яна Титова. След като бе режисьор на изключително въздействащи филми, тя се обърна към театъра и режисира три пиеси, които имаха огромен успех.
Титова признава, че да режисира моноспектакъла "Бербатов: Разкодиране", е нещо различно от всичко, което е правила досега, но пък това съвпада и с философията й да се хвърля в тези нови предизвикателства. Тези дни двамата с Бербатов репетират усилено и Титова усеща, че той е готов и няма търпение за срещата с публиката. Моноспектакълът ще дебютира в родния град на бившия нападател на Тотнъм и Манчестър Юнайтед Благоевград на 9 септември, за където билетите вече са разпродадени, а след това тръгва из цялата страна.
Яна разказа пред Sportal.bg как върви работата по спектакъла, как се работи с актьора Бербатов. Тя разкрива, че рекордьорът по голове за националния ни отбор няма търпение да се срещне с публиката си.
"Той разказва за неговата футболна кариера чрез различни случки, които са останали като моменти в неговия път. През тях успява да генерира много смислени послания, които смятам, че са много нужни в днешно време, за да продължаваме да вярваме, че всичко е възможно и човек може да постигне всичко, ако има фокус, цел и амбиция да върви напред въпреки трудностите. И мисля, че неговият живот е много показател за това. Всичко това го има като един разказ, който минава дори през комични моменти, драматични, разбира се, обрати. И всичко това го разказва той от първо лице, което смятам, че наистина е много ценно в случая, тъй като хората ще могат от него да чуят неговата история, а не някой да я интерпретира.
В тази връзка е много интересно за мен като режисьор да работя с актьор, който познава материала толкова добре просто защото го е живял. От друга страна, да имам неговото доверие за това, да се разполагам с живота му, както аз намеря за добре, от гледна точка на театралния изказ и театралния разказ. В това отношение мисля, че успяхме да изградим един доста добър работен процес. Просто работата върви много лесно, много забавно. В същото време много работа се върши, което за мен е най-добрата работна комбинация, която може да съществува", споделя Титова.
Както за Бербатов това е ново амплоа, за режисьорката също има новости: "По-различно е от всичко, което съм правила досега, и мисля, че повече няма да се случи нещо подобно, защото работиш с някой, който разказва собствената си история от първо лице. И аз трябваше да се гмурна в един свят, който не ми е познат, който е футболът. Гледала съм мачове, но не може да се каже, че съм запален фен. Тази среща с Димитър доста ме промени в това отношение. Сега може да се каже, че съм станала експерт на неговите голове и всичко, през което е минал. В същото време ми отвори очите за един свят, който не разбирах докрай. И тази провокация смятам, че е нещо, което наистина си заслужаваше, както и близката работа с него, разбира се. Неговият хъс, неговата амбиция и дисциплината, която е развил покрай спорта той сега пренася на този нов терен - театралната сцена. Смятам, че това ще бъде едно голямо доказателства за всички - че упоритостта е също толкова важна, колкото таланта."
Яна и Бербатов се надяват неговата история да достигне и до младите хора и да бъде вдъхновение за тях. "Той самият е един модел за подражание и може да бъде много вдъхновяващ за младите, защото времето, в което живеем е много трудно, изгубило всякакъв ориентир и морални ценности. Смятам, че една такава история от първи лице би могла да бъде повратна точка. Би било прекрасно, ако успеем да надъхаме някои млади хора, че има смисъл да се борят, и че препятствията не са там, за да ги спират, а да ги правят по-силни", казва тя.
Легендата на българския футбол неведнъж е споделял, че мечтае да бъде актьор и не крие възхищението си към тази професия. Според Титова това се усеща и на сцената: "На него много му се отдава. Той явно инстиктивно го усеща, защото ако имаш страх от това, никога не би искал да станеш нещо подобно. Той няма страх от сцената, няма страх от среща с публиката. Даже вече няма търпение да има хора, защото сега репетираме само аз и той. Той няма търпение да има неговата публика, която да му връща от енергията."
Покрай спектакъла Бербатов призна, че понякога не е лесно да се работи с него, че има собствена визия, на която държи, но Яна обяснява, че нейната работа е да трансформира неговите идеи и да ги преведе на театрален език.
"Това беше нещо, което говорихме още на първата ни среща. Той ми каза: "Аз имам някакви картини в главата си". Аз казах: "Ок". За мен беше много важно,когато разказваме неговия живот, той да е щастлив от начина, по който го разказваме и тези картини, които той ги има, аз да успея да ги трансформирам по начин, по който ще са полезни за спектакъла. Аз знаех, че ние ще работим заедно в екип и че моята режисьорска визия за целия спектакъл трябва да бъде изцяло подчинена на това той да е щастлив. Той да може да допринася с това, което иска, а аз да намирам начин да го преведа на театрален език. За мен това беше много важно, защото ние знаехме в каква работна конфигурация ще се случва всичко. И беше много много леко. Аз не мога да кажа, че той е труден за работа. Знам, че той го казва - че не е лесен и така нататък, но всъщност това, което го направи лесно за мен беше, че си бяхме определили правилата от самото начало. Той с какво трябва да се съобразява и аз с какво трябва да се съобразявам. От там нататък за мен нещата се случваха много леко и продължават да се случват леко. И с доверие, което всъщност е най-важното - от моя страна и от негова".
Дали той се вслушва в нейните съвети: "Да. Това беше нещо, което в един момент се чудих - дали ще намерим общ език, но още от първите репетиции стана ясно, че той много се слушва в това, което аз му казвам и обратното - всяко нещо, което той иска да намери място в спектакъла, аз намирам начин, преценявам къде е най-подходящо да бъде позиционирано и по какъв начин. Така че наистина мога да кажа, че е един много лек работен процес за мен. Разбира се, с тежестта на историята, която разказваме и отговорността, която имаме към неговата лична история, но целият екип е много сработен."
Тази близка работа с нея е разкрила пред Яна един различен Бербатов, който малцина имат възможност да видят: "Мисля, че когато не познава някой, той е доста резервиран в начина, по който общува. Но веднъж когато се изгради това доверие между нас, всичко стана много различно. Той самият стана супер различен. Той има страхотно чувство за хумор, което прави репетициите много леки. Но пък в началото тази негова дистанцираност също работеше, защото в тези моменти той много ясно успяваше да изкомуникира какво ще се прави от какво ще има нужда и как ще протече целият процес. Така че смятам, че това са много естествени етапи на работата. Колкото повече работиш с един човек, толкова повече започвате да изграждате общ език и това неминуемо прави нещата по-леки."
За Титова спектакълът на Бербатов идва след три успешни пиеси, които режисира, а за да поеме по този път й помага един съвет на писателя Захари Карабашлиев, който я насърчава да казва "да" на новите предизвикателства, на новите неща.
"Да не се плаша от това, че идват някакви нови истории, които ще бъдат разказани по различен начин. Наистина, откакто получих този съвет, супер много различни неща започнаха да ми се случват и те по някакъв начин много ме обогатяват и като режисьор, защото бях профилирана само в кино и телевизия. В един момент това отваряне към театъра, към тези различни форми, дори да напиша собствена книга. Различните начини, по които започнах да гледам на разказването на истории, което всъщност е моята професия и е нещото, което толкова много ме вълнува. Сега, котато се връщам назад, си казвам колко много неща щях да изпусна, ако бях продължила да се развивам само като кино или телевизионен режисьор. Така че, този съвет си остава един от най-добрите, които съм получавала. Захари Карабашлиев беше човекът, който ме подтикна към това. Ако човек има няколко момента в живота, които му преобръщат посоката, погледът към това, което прави, начинът, по който живее, това беше един от тях", споделя Яна.
След първите й два филма "Доза щастие" и "Диада" в края на миналата година и началото на тази тя представи три нови проекта за сравнително кратък период. Пиесата "Код жълто" по сценарий на Теодора Маркова и с участието на Аня Пенчева, Весела Бабинова, Анелия Луцинова и Екатерина Лазаревска накара всички, които я гледаха, да си тръгнат от салона с широка усмивка. Спектакълът "Ефектът", в който играят Ирмена Чичикова, Валентина Каролева, Иван Бърнев и Стефан Додуров, пък накара зрителите да се замислят по някои много актуални проблеми. След това беше и премиерата на комедията "Брънч за начинаещи".
"Това беше страшно емоционален период, много неочакван. В една година три представления, при положение, че нямах намерение да правя такова нещо, но както казва поговорката: апетитът идва с яденето. Това се оказа нещо провокативно, ново, различно и сега не мога да спра. За филм се чака финансиране, много по-бавно се случват нещата. Може да отнеме години, докато един проект може да бъде реализиран, докато в театъра има един много концентриран период и после пиесата си живее собствен живот. Аз много обичам да казвам, че след премиерата представлението вече е на актьорите и на публиката, разбира се. Дадох си сметка, че театърът може да бъде нещото, което да ме спасява в моментите, в които стоя и чакам поредното финансиране, а пък имам нужда чисто креативно да върша някакви неща и да бъда ползотворна в това отношение.
Сега с Димитър е поредното доказателство за това, че колко още красиви, истински и смислени истории има, които заслужава да бъдат разказани и особено неговата смятам, че е много вдъхновяваща. Мен лично ме вдъхнови за много неща, които промених. Неща, които съм си мислела преди, че не съм способна. Много ми е интересно сега след девети, след премиерата, какво ще стане, как хората ще го възприемат", казва Титова.
Когато Яна говори за това, че не може да спре, тя е искрена, защото работи по няколко мащабни проекта едновременно. Тя е режисьор на биографичния филм за Лили Иванова, за който казва, че "върви усилена подготовка". "Филмът за Емил Димитров също се развива - бавно, постепенно, но върви във възходяща посока. Доволна съм, защото всички проекти вървят в положителна посока. Има и други, които сме подготвили занапред", допълва тя.
И прави всичко това, докато отглежда две дъщери. По-голямата Ая получава възможност да играе в част от филмите на майка си и вече има сериозен опит пред камера. 7-годишната Хана обаче се е насочила към спорта. Тя тренира спортна гимнастика и вече започва да трупа медали.
"Хана е много амбицирана в това. Стана републикански шампион. На последните състезание във Варна и София спечели първи места. Не е нещо, за което сме я надъхвали допълнително, но като видяхме, че започва много сериозно да тренира и да има желание... Това, което ние можем да направим, е да я подкрепяме и да я караме на тренировки, което също понякога не е лесно, но той Алек се е заел с това всеки ден да я води и да я взима. Сега цяло лято прави силови тренировки. Поддържа форма, защото знае колко е важно това, въпреки че е малка, е много фокусирана върху това. Иска постоянно да е в залата.
Виждам в нея този хъс, за който и Димитър говори. Много по-лесно ми е нея да я разбера, откакто работя по неговата история. Лично това на мен ми помогна да разбера някои неща за спортистите отвътре", завършва Яна.