Шевченко за Чернобил: Донесох радиоактивна топка у дома, много от детските ми приятели вече не са тук

На 26 април 1986 г., преди 40 години, експлозията в Чернобил завинаги променя съдбата на милиони хора в бившия съветски блок и извън него. Сред тях е деветгодишно дете от Киев, което години по-късно ще се превърне в един от най-великите футболисти на Европа. Става дума за Андрий Шевченко, който през годините е правил няколко разтърсващи изявления за това как е бил засегнат от катастрофалното събитие.

Като дете младият украинец става свидетел на сеизмично събитие в историята на бившия Съветски съюз. Когато е само на девет години, ядрен реактор експлодира в Чернобил, близо до столицата, където се намира, причинявайки най-голямата ядрена авария в историята.

Шевченко сравни коронавируса с Чернобил

Домът му се намира на около 200 километра от мястото на инцидента с ядрения реактор, но той и семейството му в крайна сметка са евакуирани на брега на Азовско море, на около 1500 километра от дома. Момчето, което по-късно ще стане носител на „Златната топка“, признава, че е имало сюрреалистично усещане за случилото се.

„За нас, децата, всичко изглеждаше нереално, сякаш живеехме във филм. Никой нищо не казваше. Знаехме само, че се е случило нещо ужасно. Бях на девет години. Не разбирах какво се случва“, спомня си Шевченко според The Guardian относно опита за прикриване, първоначално организиран от съветските власти.

„Много от приятелите ми от детството вече ги няма. Не заради радиацията, а заради живота, който последва. Много се забавлявах да играя футбол навсякъде. Тренирах в академията на Динамо (Киев) и чувствах, че започвам да живея мечтата си.

След това реактор 4 експлоадира и всички бяхме евакуирани. Училищата бяха затворени веднага. Автобуси пристигнаха от целия СССР, взимайки деца на възраст между 6 и 15 години. Озовах се сам на брега на Азовско море, на 1500 км от дома. Изживях го като пътуване. Бях дете“, спомня си бившият велик футболист в интервю и за италианския "Кориере дела Сера", цитиран от Tribuna.com.

Чернобил уби бащата на братята Кличко

В случая на Шевченко, както той често признава, „футболът беше шансът“. Докато беше звезда на Милан, украинският голмайстор направи едно изключително емоционално изявление: „Ако моите голове и победи могат да помогнат на света да си спомни за Чернобил и да донесат усмивка на лицата на тези, които все още страдат, тогава им посвещавам целия си успех!“.

Според журналисти от "Мирър", Шевченко разкрива още как на деветгодишна възраст е играл с радиоактивна футболна топка, вследствие на бедствието в Чернобил. Малко след като експлозията изпълва близките райони със смъртоносна радиация, Шевченко, тогава деветгодишен, донася у дома замърсена футболна топка, която се оказва опасна.

Гайгеровият брояч на баща му (б. ред. - апарат, който открива и измерва нивата на радиация) регистрира шокиращи параметри и топката е унищожена незабавно. "Бях донесъл малко парче от Чернобил в семейния дом. Малка атомна бомба, скрита в най-голямата ми страст. Топката ми беше заровена в леген. Когато влязох през вратата, я държах под мишницата си като ценен трофей", разказва Шевченко в автобиографичната си книга „Моят живот, моят футбол“.

В моя квартал започнах да виждам все по-малко хора. Всичките ми приятели умряха, не от радиация, а от алкохол, наркотици или проблеми с оръжия. Пукнатините в стените на СССР ставаха все по-големи, светът, който познавах, се сриваше и, както всички останали, приятелите ми вече не вярваха в нищо и се изгубиха. Само любовта на родителите ми и футболът ме спасиха", пише той още в автобиографията си,

На 26 април 1986 г., точно преди 40 години, в 01:23 часа местно време, реактор номер четири на атомната електроцентрала в Чернобил експлодира, причинявайки най-голямата ядрена катастрофа в историята.

Следвай ни: