Изкован от болката - как Францони стана италианската звезда в ските

За италианския алпийски скиор Джовани Францони определящата сила зад бързия му възход към олимпийската слава не е била само скоростта или талантът, а устойчивостта – качество, което, по думите му, е било изковано в контузии и задълбочено от загубата на близък съотборник.

Златният Фон Алмен: Може би след няколко години ще осъзная успеха си

24-годишният Францони спечели сребърен медал в спускането на Зимните олимпийски игри в Бормио, като увенча впечатляващ сезон, белязан от победи за Световната купа в Китцбюел и Венген, както и от още две класирания на подиума.

Историческо злато за Франьо фон Алмен в супергигантския слалом в Милано – Кортина

Преди три години обаче сериозна травма, изискваща продължителна рехабилитация, застраши да провали кариерата му. Миналата година той трябваше да се справи и със смъртта на близкия си приятел Матео Францозо след тренировъчна катастрофа – трагедия, която разтърси света на алпийските ски.

Франьо фон Алмен: Пълна лудост е, но не се чувствам като звездата на ските

Със сребърния медал около врата си Францони заяви, че загубата не го е пречупила, а му е дала вътрешната сила да преодолее трудностите по пътя си обратно към подиума – резултати, които той редовно посвещава на покойния си приятел.

„Особено в лошите дни използвам тази енергия, за да натискам още повече, да се докарвам до лимита си, да се боря със себе си и да се опитвам да давам най-доброто от себе си всеки ден – не само заради мен, но и заради него“, каза Францони пред Ройтерс.

Брилянтен Тангий Неф донесе златото на него и Фон Алмен в комбинацията

Това вътрешно пътуване му е помогнало и да придобие по-широка перспектива към живота: „Наслаждавай се на всеки ден, защото не знаем дали няма да е последният.“

Дългите месеци ежедневна рехабилитация също помогнаха на италианския спортист да изгради шампионска нагласа.

„Дисциплината да правя рехабилитацията и цялата работа всеки ден, не само в дните, когато се чувствах мотивиран. Тази дисциплина ме доведе днес тук с този медал“, каза той.

Болката от загубата на колега го е направила по-чувствителен към други хора, които преживяват подобна скръб. Попитан за украински скелетонист, дисквалифициран заради показване на изображения на загинали сънародници, той отговори: „Знам какво е да загубиш съотборник.“

В планината Францони продължава да се състезава заради тръпката, щастлив да се спуска със скорости над 140 км/ч.

„Обичам скоростта. Обичам да съм свободен по трасето“, каза той, като широка усмивка озари лицето му под гъстата му тъмна къдрава коса.

Францони, който започва кариерата си в техническите дисциплини гигантски слалом и слалом, преди да премине към скоростните дисциплини, признава, че в началото е имало моменти на истински страх.

„Първите пъти в Бормио и Венген бяха доста плашещи още по време на огледа, защото не бях свикнал да тренирам толкова много в спускане и супергигантски слалом“, каза той. Но с тренировките увереността му нараства: „Сега вече е доста забавно.“

Вече сред изгряващите таланти на спорта, Францони казва, че сребърният медал само е изострил апетита му.

Италианецът пропусна олимпийското злато в спускането с 0.20 секунди, отстъпвайки на мощта на швейцареца Франьо фон Алмен, който спечели три дисциплини на Игрите в Милано – Кортина.

В отборната комбинирана дисциплина, която съчетава спускане и слалом, Францони даде най-доброто време в скоростния сегмент, но трябваше да се задоволи със седмото място след разочароващо представяне в слалома на съотборника му Алекс Винацер. Той завърши шести и в супергигантския слалом.

„Бях толкова близо до златото. В отборната комбинация, но и в супергигантския слалом – само една грешка ме лиши от медал“, каза Францони, който ще се състезава в олимпийската надпревара в гигантския слалом в събота. „Гладен съм – наистина много гладен за още.“

Следвай ни: