Иниеста: Нищо не може да промени значението на Меси за Барса, Испания от 2010 г. е много различна от тази в момента

"Марка" направи дълго интервю с бившата звезда на Барселона и испанския футбол Андрес Иниеста. Той прие екипа на мадридския ежедневник в Албасете, където фигурата му е ключова за популяризирането на детски турнир, носещ неговото име. Sportal.bg ви предоставя по-интересните извадки от интервюто с автора на най-важния гол в испанския футбол във финала срещу Нидерландия на Мондиал 2010.

ВЪПРОС: Оттеглихте се преди година с посланието „Играта продължава“. Това ли беше най-краткият процес на откъсване от футбола в историята, или все пак успяхте да се откъснете?

- Малко, да. Неизбежно се откъсваш от ежедневието си, особено физически и психически, от това, което представлява да си футболист. В този процес се включва изкарването на треньорски лиценз, научаването на нови неща, които заради професията ми не можех, както и правенето на неща със семейството, които преди бяха невъзможни. Това са различни проекти, които ме карат да се чувствам ентусиазиран, мотивиран и изпълнен с желание. За мое голямо щастие, футболът неизбежно винаги присъства в живота ми,

В: Как си представяте отбор, воден от Иниеста?

- Преди всичко бих искал това да бъде отбор, отдаден на това, което треньорът му иска. Отбор с душа, с чувство, с желание да върши нещата добре и да се самоусъвършенства. Оттам нататък във футбола всичко е измислено. Представям си отбор, който играе така, както аз обичам да мисля – с владеене на топката, радостен, директен. Разбира се, ще зависи къде съм, с какви играчи разполагам и човек трябва да се адаптира към това, което има.

В: В този процес изяснихте ли си вече кой треньор Ви е повлиял най-много?

- Не. Винаги съм имал нагласата да се уча. Не бих могъл да кажа, защото наистина чувствам, че всички са допринесли с нещо. Не само в Барса или в националния отбор на Испания, но и в Япония, и във всичките ми преживявания – всичко това остава в главата. Бил съм на най-добрите места, заобиколен вероятно от най-добрите треньори и най-добрите играчи. Това те кара да научиш много.

В: А от тези, които не са Ви тренирали, бихте ли искали да работите с някого?

- Не съм мислил за това. Точно както никога не съм си казвал: „Искам да играя в тази страна“, така е и с треньорите.

В: Артета, Гуардиола, Чави Ернандес, Симеоне, Чаби Алонсо, Дел Боске – всички са полузащитници. Има ли по-различен поглед към футбола от тази позиция?

- Тук е и Сеск Фабрегас, който се справя много добре. Може би един полузащитник винаги контролира всичко, имаш това усещане за играта – да следиш атаката, защитата, да мислиш повече за общото, отколкото за индивидуалното. Има и треньори, които никога не са играли футбол, а са страхотни. Но със сигурност има връзка в това, че толкова много полузащитници стават треньори с голяма кариера.

Иниеста говори открито за депресиите си при представянето на книгата си

В: Публикувахте книгата „Умът също играе“. Какво Ви подсказаха тези дни, виждайки какво се случи с Араухо?

- Това са житейски ситуации и обстоятелства, които се случват, случвали са се и ще продължат да се случват. Случва се много често в ежедневието. Това, което винаги казваме, е необходимостта от осъзнаване на този тип проблеми, с които хората се сблъскват. Доколкото е възможно, човек трябва да се обърне към професионалисти, които могат да помогнат в такива ситуации, и оттам нататък да има силата да се измъкне.

В: Смятате ли, че през последните години се разчупи табуто, което съществуваше по този въпрос?

- Да, с годините има подобрение на социално и общо ниво. Има още път за извървяване. Всеки случай е различен. Не може винаги да се подхожда по един и същи начин. Това са ситуации, до които се стига по много причини, но разбирам, че има подобрение в това отношение и това е нещо положително.

Премиър Тех се ребрандира с името на компанията на Андрес Иниеста

В: Като зрител, кое е нещото, което най-малко Ви харесва във футбола, което Ви отблъсква най-много?

- Това, което винаги е било. Футболът, когато топката се търкаля, е красив и здравословен. Това, което не ни харесва, е какво се случва извън терена: атмосферата, скандалите, коментарите или изявленията, но самият футбол е най-прекрасното нещо, което съществува.

Въпрос: До вас има реплика на Световната купа. Гледали ли сте някога целия финал от 2010 г.

- Със сигурност съм го гледал цял. Минаха вече 15 години, цяла вечност. Гледал съм го на части – гола, ключовите моменти – много пъти. Всеки път, когато дойде годишнината, си го спомняме, сякаш беше вчера.

Въпрос: С вашия гол видях много хора да плачат, особено заради жеста с фланелката на Харке. Когато видите гола, какво е първото нещо, което изпитвате?

- Много емоция. Тръпки продължават да преминават през тялото ми, връща ме точно в онзи момент. Толкова е мощно и силно, че макар да са минали 15 години, ако се замислиш, изглежда сякаш беше вчера.

Въпрос: Знаят ли децата ви, че баща им е вкарал този гол?

- Горе-долу всички знаят какво се случи. Когато видят гола или тези кадри, те вече знаят. Разбирам, че не осъзнават мащаба на значението му, но знаят, че Испания спечели Световното първенство и че баща им е вкарал този гол.

Въпрос: Какво ви привлича в настоящия испански национален отбор?

- Привлича ме много. Това е доста разпространено мнение сред феновете. Отборът излъчва енергия по отношение на игра, радост, ангажираност. Всички знаят какво трябва да правят, има голямо разнообразие от играчи и това е много важен аспект. Ще видим как ще стигнат до Световното, защото там винаги е важно повечето играчи да са в добро състояние. Испания е кандидат за борба за титлата.

Въпрос: Съгласен ли сте с тези, които смятат, че Педри е смесица между Шави и Иниеста?

- Педри си е Педри. Не е смесица от нищо. Той има своите качества, своите силни страни, своите неща, в които да продължи да расте и да се подобрява, защото е много млад, въпреки че е много решаващ за Барса и националния отбор.

Въпрос: Казва се, че футболът еволюира към физиката, че се пресира по-високо, но в същото време се появяват таланти с докосване и дрибъл като Ламин Ямал, Нико, Педри, Палмър. Как виждате този контраст в стиловете?

Отговор: Всичко еволюира в тази посока – повече към физиката, повече към числата, към данните. Сега всичко е изчислено до милиметър, това е изискването, до което води спортът, отборите. Всичко се подобрява, играчите се подобряват, формата им се подобрява, технологията се подобрява и всичко е много по-мощно, но талантът и тези различни играчи винаги ще съществуват и е важно да има хора, които продължават да залагат на тях.

Иниеста: И Дембеле, и Ямал заслужават “Златната топка”

Въпрос: Какви разлики или прилики виждате между този национален отбор и този от 2010 г.?

Отговор: Това са два напълно различни отбора. Този отбор ме вдъхновява с начина си на игра. Това са два различни момента, два различни момента във футбола, не могат да се сравняват. Дано това поколение успее да постигне това, което беше постигнато тогава, и дори да го надмине. Това би било страхотна новина.

Въпрос: За кого бихте платили с удоволствие билет?

Отговор: Аз съм много привързан към моите отбори. Бих платил за Барса и за националния отбор. За Педри, Фермин, Олмо, Микел Мерино, Фабиан – всички много ми харесват. Има безброй играчи с голямо качество. За един полузащитник това е прекрасно.

Въпрос: Защо в Испания се появяват толкова много полузащитници от този стил?

- Защото се вярва в това. Залага се на този начин на игра и на това силата в средата на терена да бъде много мощна.

Въпрос: Говорихте за Барса. Как може да се излекува полуотворената рана между Меси и клуба?

- Не знам дали има рана или не. Не мога да добавя нищо повече от това, което Лео означава за Барса. Това никога няма да се промени, без значение кой е там или какъв е моментът. Не знам дали има рана, дали ще се върне някога и в какво качество, но най-важното е какво означава Лео за Барса.

Въпрос: Следващия път вече ще ви наричаме „тренер“.

- Дано. Ще видим как ще се развият нещата. Представям си се като треньор, защото това е нещо, което ме вълнува и мотивира много, наистина.

Следвай ни: