Джошуа срещу Пол или играчка-плачка

През март написах колонка, озаглавена „Антъни Джошуа vs. Джейк Пол и мекото начало на шегаджийската (на английски - banter, бел. ред.) категория“, мислейки тогава, че просто добавям още една струя към постоянно течащия поток от шеги и закачки, който залива бокса през 2025 г.

Официално: Джошуа срещу Пол в професионален двубой преди Коледа

Затова, в един ден без новини, нямах никакъв проблем да сложа заедно тези две имена – Антъни Джошуа и Джейк Пол – и да използвам любимия израз на Еди Хърн (именно "banter" - шеги и закачки, бел. ред.).

Затова създадох и нова „категория“ за такива мачове, знаейки, че спортът постепенно се накланя в тази посока, както и че хората все повече приемат абсурдни мачове в името на „шегите и закачките“.

Джошуа срещу Фюри през септември 2026-а?

Е, само осем месеца по-късно то действително се случи. Въпреки всички очаквания, пророчеството ми се сбъдна и шегаджийската категория вече е реалност. Забравете за „меко пускане“ – вече имаме много твърдо пускане, което съвпадна с днешното обявяване на мача Джошуа vs. Пол на 19 декември в Маями, Флорида, на живо по Netflix.

Готино ли е?

Забавно ли е?

Ъм… не. Не особено.

Антъни Джошуа може да направи подгряващ мач до края на годината

Колкото и нелепо да е, боксът е и доста опасен спорт, и затова шегите и закачките трябва да се използва пестеливо, внимателно и никога да не се оставят в неподходящи ръце. Ако това стане, може да бъде смъртоносно – и понякога единственото лечение за предозиране е доза реалност или добре познатият „двоен блъф“.

Без такъв контрол боксьорите могат да се крият зад шегите и закачките колкото си искат. Джейк Пол например години наред трупаше призивите си за бой срещу Канело Алварес и Антъни Джошуа в чекмедже с етикет „шеги и закачки“ и така избягваше всякакви последствия за празните приказки. „Само се шегувах“, можеше да каже той, ако някой го натиснеше да отговаря – или, още по-страшно, да защити думите си на ринга. „Не съвсем.“

Джейк Пол наистина мисли, че ще победи Антъни Джошуа

Така можеше спокойно да предизвиква най-добрите боксьори в света, докато в действителност се биеше срещу баскетболисти, ММА бойци, инфлуенсъри и дрогирани пенсионери – и в същото време да казва на боксовата индустрия как да се подобри.

„Искам да се бия с Антъни Джошуа, защото знам, че ще му сритам задника“, каза Пол в подкаст през март. „Той няма брадичка, няма умения и е дървен. Обичам те, Антъни, приятели сме, но искам да се бия с теб.“

Джейк Пол още мечтае за битка с Антъни Джошуа

Разбира се, Пол просто говореше глупости. Това се прави в подкасти и това много хора днес правят, за да привлекат внимание. В дълбочина обаче всички подозирахме едно: че Пол, който е в полутежка категория, не вярва истински, че има място на ринга до Антъни Джошуа. Всеки, който е гледал какво направи Джошуа с Франсис Нгану – друг нашественик от ММА – трябва да разбира защо.

Добавете към това и факта, че макар мнозина да се опитаха да представят миналогодишния му мач с 58-годишния Майк Тайсън като „преподаване“ от страна на Пол, истината – очевидна за всеки, който разбира от бокс – е, че Пол или не успя да създаде шанс да го нокаутира, или не беше готов да поеме нужния риск.

Вижте първата минута от мача – единственото време, когато Тайсън се движеше активно – и наблюдавайте лицето на Пол и паническия начин, по който избягваше опасност. Той усети ударната сила на Тайсън достатъчно, за да не си позволява волности. Достатъчно, за да играе насигурно. Достатъчно, за да „пренесе“ 58-годишния си съперник до финалния гонг.

С оглед на това представяне можем само да си представим какъв ужас би изпитал Пол, ако се изправи срещу Джошуа – двукратен световен шампион в тежка категория. Не си струва – нито за пари, нито за шегички – всички го вярвахме.

„За мен – бихме го направили за забавление“, каза Еди Хърн, промоутърът на Джошуа, преди осем месеца. „AJ би се бил с Джейк Пол. Но ако Джейк Пол иска да се изправи срещу Антъни Джошуа, ще му трябва подходяща застраховка.

Разочароващо беше само, че той (Пол) каза 2026. Това е като аз да кажа: Да, Олимпиадата в ЛА през 2028 за сърф… ще съм там. Направи го през 2025, ако толкова го искаш. Няма да станеш по-добър.

Двамата вече са говорили. AJ ми каза: ‘Разбира се, че бих се бил с него’. Знаем, че Джейк прави огромни събития и че това ще донесе невероятни гледания. И с цялото уважение – за AJ това е лесна работа.“

В света на боксовия маркетинг никой не е използвал шегаджийството толкова ефективно колкото Еди Хърн. Той е най-даровитият приказлив промоутър след Дон Кинг и е изградил империя, като умело балансира между чар, нахаканост и самоирония. Това създаде култура на шеги и закачки в британския бокс, където те се приемат за интервю, за пресконференция, за оправдание… дори за несъразмерни мачове.

Шегите и закачките се превърнаха в щит.

Заместиха трудните въпроси.

Заместиха сериозните теми.

Заместиха нуждата да се прави правилното нещо.

Зад шегичките промоутъри и богати инвеститори могат да се крият и да казват „само се шегувам“, когато стане напечено. Зад закачките вече могат да се правят абсурдни мачове, да се извинява глупаво поведение и спорт, някога известен със своя риск и висока бариера за влизане, се отваря широко за всеки – стига да има забавление и огромно… последователство.

Но какво всъщност е шега и закачка в контекста на бокса?

Дали е мач като Антъни Джошуа vs. Джейк Пол – който вероятно би съсипал Пол, но и би затворил устата му и би донесъл нещо добро за спорта?

Дали е Еди Хърн, пеейки накрая на интервю?

Или е Крис Юбанк младши, който носи яйце на пресконференция и го размазва в лицето на Конър Бен?

Не знам, честно казано.

Но ако това шегобийство допринесе за оглупяването на един вече глупав спорт, има шанс – в ироничен обрат – той да стане и нещото, което ще го върне обратно към здравия разум.

Коментар на Елиот Уорсел за BoxingScene

Следвай ни: