)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
С почти безспорната си победа в Обиколката на Франция през 2025 година - издание, в което той окончателно пое лидерството от 12-тия етап до финала в Париж, но вече беше носил жълтата фланелка на 5-ия и между 7-ия и 9-ия етап, Тадей Погачар (2020, 2021, 2024, 2025) се изравни с британеца Крис Фрум (2013, 2015, 2016, 2017) в групата на колоездачите с четири победи в "Тур дьо Франс".
Сега той е само на една победа от рекорда за най-много триумфи в "Тур дьо Франс" – пет, постигнат само от: Жак Анкетил (1957, 1961, 1962, 1963, 1964), Еди Меркс (1969, 1970, 1971, 1972, 1974), Бернар Ино (1978, 1979, 1981, 1982, 1985), последният французин, спечелил състезанието, и Мигел Индурайн (1991, 1992, 1993, 1994, 1995).
Никой обаче не си е представял, че 27-годишният Погачар е бил много близо до отказване от "Тур дьо Франс" тази година и дори е вярвал, че няма да издържи до края заради болките в коляното и силния студ, който е усещал през последната седмица. Факти, които го накараха да води тежка физическа и психологическа битка в последните дни.
&format=webp)
Еди Меркс поздрави Тадей Погачар за невероятния сезон
„Тур дьо Франс" е необходимо зло за всеки отбор. Всички пристигат на старта в перфектна форма. Тази година беше най-бързият Тур в историята. Маршрутът беше брутален, с много капани и кратки, но въздействащи финали“, разказа сегашният двукратен световен шампион пред подкаста „Тур 202“.
„Втората седмица беше перфектна за мен, направих страхотно индивидуално бягане по часовник“, спомня си той за периода, в който спечели два поредни етапа (12-и и 13-и). „Но след това дойде последната седмица. Исках голяма победа в Алпите, особено реванш на Кол дьо ла Лоз [18-и етап]“.
„Но, честно казано, нещата не се развиха точно както бях планирал. На следващия ден след [Мон] Ванту (16-и етап) имах проблеми с коляното и започнах да се съмнявам дали ще мога да продължа. Времето беше ужасно, смразяващ студ“, разкрива той. „Тялото ми беше в шок, не се чувствах добре. Триседмично състезание никога не е лесно – всички колоездачи страдат. Вече сме уморени след първата седмица, а остават още две“, призна Поги.
,fit(478:270)&format=webp)
Тадей Погачар спечели за пети пореден път Обиколката на Ломбардия
Словенецът от UAE Emirates също така отбеляза, че въпреки богатата си кариера, която продължава да расте и рядко намира някой, който да му попречи да печели (спечели над 20 състезания през 2025 г.), той знае, че неговото доминиране и начин на каране далеч не се харесват на всички. „Някои хора намират състезанията ми за вълнуващи, други казват, че състезанието приключва твърде рано. Дори миналата година, на Световното първенство в Цюрих, никой не беше сигурен до края дали ще спечеля. Не мога да обвиня никого за това как се чувства. Да си на върха не е лесно“, казва той, преди да благодари на тези, които са му помогнали за успеха.
„Трябва да изкажа огромна благодарност на моя отбор. Успяха да съставят страхотна програма за цялата година. Имам доста свобода по време на тренировъчните лагери, а Уршка също е там, така че обикновено се чувствам като у дома си. Календарът е взискателен и не е лесно да съм в най-добрата си форма през цялото време, но открихме как да го направим да работи“, добавя той.
В плановете си, освен да спечели поне още един Тур дьо Франс, Тадей Погачар иска също така да се изравни с Рик Ван Лой (завършил през 1963 г.), Еди Меркс (1972) и Роже Де Влаеминк (1977) като единствените колоездачи, спечелили и петте Монумента: Милано-Санремо, Обиколката на Фландрия, Лиеж-Бастон-Лиеж, Джиро ди Ломбардия и Париж-Рубе. Липсват му първият и последният.
,fit(478:270)&format=webp)
Погачар добави още една титла към колекцията си
„Вече бях близо [до победа] в Милано-Санремо няколко пъти. Участвах в Париж-Рубе за първи път тази година и завърших втори. Видях, че имам потенциал да спечеля, но ще бъде много трудно. Това е голяма мечта, която ще ме движи напред много години“, уверява той.
„Париж-Рубе е най-красивото състезание, в което съм участвал. До завоя, където паднах, имах най-добрите си показатели за мощност за целия сезон. Бях доволен от това, защото трасето не ми пасва идеално. Ван дер Поел е с 10 килограма по-тежък от мен, но все пак трябва да изразходваме същата мощност. Атмосферата и състезанието бяха незабравими“.
Но това вероятно ще бъдат цели за следващия сезон или дори по-късно, засега и след световната и европейската титла, най-добрият колоездач в момента има други планове. „Истинската ваканция идва доста късно – чак през ноември. Честно казано, предпочитам да си остана вкъщи, особено с Уршка и семейството. Тези свободни дни заедно минават твърде бързо“, заключи той.
Снимки: Imago
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)