"Дрийм тима" на Кройф през погледа на съперниците

"Дрийм тима" на Кройф през погледа на съперниците

В края на миналата година зрителите на предаването „Код Спорт“ по ТВ+ имаха уникалния шанс да видят трите части от филма за великия Йохан Кройф, разбира се с любезното съдействие на кавалера на „Златната топка“ Христо Стоичков. „Летящият холандец“ - човекът, който промени лицето на футбола и като играч на Аякс, и като треньор впоследствие на „дрийм тима“ на Барселона. В началото на новата 2021 г. „Код Спорт“ не изневери на традицията и отново предложи нещо различно – връщане към славните времена за каталунския гранд, за да си припомним може би най-силния отбор в историята на футбола, в който за наша радост имаше и българско участие. Но този път прочитът на събитията е от друга перспектива – какво е представлявал страховитият тим на Кройф за съперниците на Барса. Предаването излъчи първа част от филма за знаменития „дрийм тим“ на Барса през погледа на футболни величия, които са се оказвали безпомощни пред магията на Кройф и неговите играчи.

„Дрийм тимът“ на Барса промени футбола. Каталунците разбиваха съперниците, защото атаките им бяха на такава скорост, че не можеха да ги парират. Беше много трудно да победиш Барселона. Опонентите не можеха нищо да направят срещу такова умение да се движи топката с такава лекота. Офанзивен и атрактивен футбол, в който главните действащи лица бяха играчите на каталунците. През май 1988 година Барселонапривлича Йохан Кройф като треньор.

Хорхе Валдано - треньор: Да разгледаме пристигането на Кройф малко в перспектива. В Испания от доста години не се мислеше особено, включително и във футбола. Нямаше дебат. Испанският футбол от много време бе възприеман като „Ла Фурия“, „Ла Фурия“ като душевно състояние. И отвъд това нямаше много дискусии.
Майкъл Робинсън - нападател на Осасуна: Футболът по мое време се заключаваше в това да имаш големи бели дробове, да тичаш много и да бъдеш агресивен.
Андони Лакабег - защитник на Атлетик Билбао: Идвахме от една епоха на италиански триумфи. Това бяха отбори, които търсеха само резултата. Добрите футболисти никога не играеха заедно.
Фернандо Йеро - защитник на Реал Мадрид: По онова време футболът залагаше много повече на резултата. Първо се защитавахме, а после мислехме за останалото.
Андони Лакабег - защитник на Атлетик Билбао: Тогава всички мислеха приблизително по един и същи начин. А именно - мачовете започват от 0:0, това значи, че засега печелим една точка, дайте да язадържим. Да, малко преекспонирам нещата, но приблизително това беше общото виждане във футбола.
Фран Гонсалес, халф на Депортиво Ла Коруня: Преди футболът беше много по-директен. Дойде Кройф и промени всичко, включително историята на испанския футбол.
Фернандо Йеро - защитник на Реал Мадрид: Целта преди беше да не загубиш и ако другият сбърка, да можеш да се възползваш. А с Кройф, дойде един напълно различен футбол с непрекъснати атаки. И да -ако съперникът успееше да проведе две контри, можеше да ме накаже, но това беше неговият начин, неговата философия за футбола.
Хавиер Ирурета - треньор: Беше новатор. Човек, който не се задоволяваше със статуквото. 
Хавиер Манхарин, нападател на Депортиво Ла Коруня: Кройф донесе тук нидерландската философия за футбола, която беше практикувал и като играч. Целта му беше, разбира се, да я подобри още повече.
Кройф спечели 6 титли в първенството на Нидерландия и 3 пъти КЕШ с отбора на Аякс. С три “Златни топки” той се нареди сред най-добрите играчи в историята.
Хорхе Валдано - треньор: Когато се появи Йохан, се откри нова дискусия. За да се промени мисленето във футбола, беше необходимо присъствието на силна личност. Такъв беше Йохан. Той трябваше да притежава огромна сила, за да успее в намеренията си.
Емилио Бутрагеньо - нападател на Реал Мадрид: Беше голяма личност и човек с големи познания във футбола. Това го доведе до позицията му на велик треньор. Вече беше постигнал страхотни успехи катонаставник на Аякс. Беше личност, изпреварила времето си.
Рафаел Мартин Васкес - нападател на Реал Мадрид: Той вече беше изкарал чудесни периоди в Аякс. И се озова в съвсем различна реалност, където за 20 години Барса беше спечелил само две титли.Загубата от Стяуа в Севиля на финала за КЕШ беляза най-ниската точка на един дезориентиран клуб – Барселона.
Алберто Горис - защитник на Реал Сосиедад: Бих казал, че Барса беше уязвим отбор. Не успяваше да внуши на съперниците си тази сигурност в отбрана, тази солидност, която притежаваше Реал Мадрид по онова време.
Рафаел Мартин Васкес - нападател на Реал Мадрид: Барса беше много непостоянен отбор. Един тим, който разчиташе прекалено много на индивидуалностите, които идваха отвън.
Йон Андони Лараняга - защитник на Реал Сосиедад: Мисля, че им липсваше личността, която да познава добре футбола, да познава добре играчите и да знае какво иска да постигне с тях.
Емилио Бутрагеньо - нападател на Реал Мадрид: Барселона го привлече и неговата мастита фигура означаваше много, както за каталунския клуб, така и за целия испански футбол. И той започна да изгражда “своя” Барселона.

Само 7 футболисти от сезона 1987/88 продължиха в Барса след идването на Кройф.

Мигел Фуентес - защитник на Реал Сосиедад: Кройф привлече играчите, които прецени и с тях започна да изгражда един изненадващ стил.
Рафаел Мартин Васкес - нападател на Реал Мадрид: Беше му пределно ясно какво иска да постигне с Барселона. Започна да го изгражда постепенно, привличайки футболистите, които можеха да дадат тази интерпретация на играта.
Лорен Хуарос - нападател на Реал Сосиедад: Привлече Хулио Салинас, Алесанко, Субисарета. Вярно е, че те помогнаха за въвеждане на принципите на дисциплината, която притежават баските футболисти.
Йон Андони Лараняга - защитник на Реал Сосиедад: Предпочитаха се баските футболисти, защото са големи работяги на терена, лоялни към клубовете си. Това беше целта на привличането им.
Хавиер Клементе - треньор: Баският футболист има голяма доза лоялност към клуба и дисциплина, която му позволява да бъде печеливш и полезен за клуба, към който принадлежи.

През лятото на 1988 година в Барселона идват 12 нови футболисти. Шестима от тях са баски.

Лорен Хуарос - нападател на Реал Сосиедад: Баските футболисти се интегрираха в съблекалнята на Барселона и придадоха на отбора онези сила и дисциплина, които му липсваха преди това. При Кройф се увеличи бройката и на играчите от школата на Барса, преминали в първия отбор.
Йон Андони Лараняга - защитник на Реал Сосиедад: Кройф заложи и на играчите от школата на Барса, защото познава много добре клуба. Този тип футболисти имаха място в неговия отбор, защото бяхамного добри технически и се различаваха от останалите, привлечени отвън. Той рискува донякъде в тази ситуация, но при Кройф рискът винаги съществуваше.
Алберто Горис - защитник на Реал Сосиедад: Барселона и тогава, както и сега, имаше много силна школа. Умееха да владеят много добре топката, а и се чувстваха длъжни да спечелят всичко възможно, притова с добра игра.
Лорен Хуарос - нападател на Реал Сосиедад: Мисля, че внедряването на играчи от школата на отбора бе едно от най-важните неща, които предприе Кройф. Щом разполагаш с добри футболисти там, трябва да ги използваш, да ги подготвяш да играят в стила, който искаш отборът ти да играе. А школата на Барса подготвя играчи именно за този стил.
Фран Гонсалес, халф на Депортиво Ла Коруня: Трябва да се огледаш в школата и да видиш дали можеш да намериш играчите, които са ти необходими. Защото те изпитват изначално любов към клуба. А ако успееш после към тях да прибавиш играчи като Лаудруп, Стоичков, значи си съумял да изградиш голям отбор.

През летата на 1989 и 1990 година Барса се подсили с Лаудруп, Куман и Стоичков.

Фернандо Йеро – халф на Реал Мадрид: Представете си каква класа придоби отборът, когато привлече тези четирима чужденци - Стоичков, Лаудруп, Ромарио и Куман. Тези играчи много трудно можеха да бъдат спрени.
Емилио Бутрагеньо - нападател на Реал Мадрид: Много е важно да успееш да уцелиш точните чужденци. Първият от тях беше Куман, който привлече вниманието навремето. Но за Кройф беше важно да започне да гради отбора си от защитата. Трябва да кажем, че заслуга на Йохан беше също, че успя да привлече големи играчи и то за малко пари. Лаудруп, например, го взе от Ювентус, където не успя да се наложи.
Майкъл Робинсън - нападател на Осасуна: Лаудруп, дори не го чувахме в Ювентус. Там трябваше да играе на контраатаки. Играеше ужасно там.
Емилио Бутрагеньо - нападател на Реал Мадрид: Стоичков дойде от България за малко пари.
Майкъл Робинсън - нападател на Осасуна: Взе го от България, за да настъпи един съдия /смее се/. Но го привлече.
Емилио Бутрагеньо - нападател на Реал Мадрид: За Ромарио също плати малко пари.

Ромарио се присъедини към Барса през 1993 година.

Хорхе Валдано - треньор: Ромарио се беше превърнал в истински терор за треньорите, защото му се носеше лошата слава на много недисциплиниран. На футболист, който не обича да тича. Въпреки това,Кройф успя да го интегрира и това го прави различен.
Емилио Бутрагеньо  - нападател на Реал Мадрид: Йохан успя да конструира отбор, който да отговаря на неговата визия. Имаше много ясна идея как трябва да изглежда неговият отбор.
Майкъл Робинсън - нападател на Осасуна: Йохан дойде и ми каза, че иска да промени футбола. Идеите му за тактика бяха революционни за онова време. Заложи на 3-4-3. Един от защитниците напрактика беше свободен, а другите покриваха.
Фернандо Йеро - Реал Мадрид: А когато измисли централен нападател, без той да е такъв...
Абел Ресино - вратар на Атлетико Мадрид: При Кройф вратарят трябваше да може да действа като полеви играч, да играе много с крака.
Предраг Миятович - нападател на Валенсия: Това, което мен ме изненада и същевременно много ми харесваше е изнасянето на топката. Това включваше и участието на вратаря.
Давид Видал - треньор: Обикновено се казва, че вратарят не е футболист. Но при Йохан Кройф вратарят беше използван много.
Рафаел Мартин Васкес - Реал Мадрид: И тук се появи фигурата на вратаря, който играе много с крака, който се движи много и подава. Субисарета и Бускетс са най-много използванитевратари от Кройф.
Сантяго Арагон - халф на Сарагоса: Вратарят трябваше да играе малко по-напред. Да помага на защитниците, които оставяха много пространства, тъй като отборът беше почти изцяло ангажиран с атаката.
Хавиер Клементе - треньор: Вратарят от старата школа трябваше да бъде сериозен, да доминира в наказателното си поле. Андони Седрун - вратар на Сарагоса: Субисарета преди това не беше играл по този начин, както искаше Кройф. Не беше играл толкова напред, извън наказателното си поле, да се намесва като защитник, да действа с крака.
Абел Ресино - вратар на Атлетико Мадрид: Повече време му отне на Субисарета да свикне, отколкото на Бускетс. Той беше повече пригоден на този тип игра на вратарите, който е характерен сега за мнозина. Да играе по-близо до защитниците и от него да започват атаките.
Пако Ляно - вратар на Депортиво Ла Коруня: Бускетс играеше с долнище на анцуг и участваше повече в дефанзивни действия.
Лорен Хуарос - нападател на Реал Сосиедад: Барса беше отбор, който се излагаше много на опасности, тъй като играеше основно в атака, с трима в отбрана.
Андони Лакабег - защитник на Атлетик Билбао: Ако искаше да спечелиш срещу тях, трябваше да се възползваш от слабостите в защитата им.
Давид Видал - треньор: Кройф знаеше, че повечето испански съперници на Барса идваха да играят срещу тях много прибрани. Така че можеше да си позволи лукса да махне един защитник. Защитата с трима бе един от най-рискованите ходове на Кройф.
Емилио Бутрагеньо - нападател на Реал Мадрид: Има много начини да се защитаваш. Един от тях е да притежаваш топката.
Алберто Белсуе - защитник на Сарагоса: Ако продължително контролираш топката, не могат да те атакуват.
Емилио Бутрагеньо - нападател на Реал Мадрид: Ако притежаваш повече време топката, можеш да я отправяш към най-добрите си нападатели, на добри позиции, с което да отбележиш два-три гола. А отборот калибъра на Барса все пак трудно и рядко ще получи повече от два гола в един мач.
Донато - халф на Депортиво Ла Коруня: Двата им бека бяха истински кучета.
Франсиско Камараса - защитник на Валенсия: Поемаха голяма отговорност и бяха много работоспособни.
Хавиер Клементе - треньор: Крайните бранители притежаваха голяма скорост и бяха трудно удържими от останалите отбори.
Майкъл Робинсън - нападател на Осасуна: Гойкоечеа - десен защитник? Или Еузебио? Аз не можех да си ги представя в тази роля. Но целта на Барса не беше да притежава защитници. И до ден-днешен Барса не разполага със защитници в пълния смисъл на думата. Така че номинално такива като Гойкоечеа и Еузебио бяха използвани като защитници. Помня, когато беше привлечен Надал. Полузащитник сдобри качества. Но Йохан ми каза - този ще бъде сред най-добрите централни защитници в Европа.
Рафаел Мартин Васкес - Реал Мадрид: В онзи отбор на Барса имаше една много важна фигура и това беше Роналд Куман. 

Куман ръководи тази толкова новаторска защита на Барса в продължение на 6 години.

Предраг Миятович - нападател на Валенсия: Своята нетолкова голяма подвижност, Куман я наваксваше с интелигентност.
Хавиер Агуадо - защитник на Сарагоса: Започваше атаките с много голяма интелигентност. Умееше да подава както наблизо, така и надалеч. Разсичаше линиите на съперника със своите пасове по диагоналакъм Стоичков, Лаудруп и Бегиристайн. 
Хавиер Манхарин, нападател на Депортиво Ла Коруня: Умееше да извежда крайните нападатели на стрелкови позиции със своите дълги пасове и този подход беше много труден за противодействие.
Андони Седрун - вратар на Сарагоса: Когато Куман трябваше да изпълни пряк свободен удар, построяваш стена от 4-5 души, прекръстваш се и се молиш стената да не се разкъса. На мен веднъж ми вкара от далечноразстояние, като даже си разбих главата в гредата и ми остана рана.
Хорхе Валдано - треньор: Фигурата на футболиста с номер 4 се оказа революционна при Кройф.
Предраг Миятович - нападател на Валенсия: Гуардиола държеше цялата средна зона, на практика целия отбор.
Йон Андони Лараняга - защитник на Реал Сосиедад: Имаше великолепна техника, много добър поглед, много рядко губеше топката.

На 19 години Гуардиола се превърна в основна фигура в Барселона.

Майкъл Робинсън - нападател на Осасуна: Пеп тръгваше в една посока, после рязко я сменяше, виждаше празното пространство и бум…
Андони Седрун - вратар на Сарагоса: Бих казал, че Гуардиола беше часовникът на Йохан Кройф.
Емилио Бутрагеньо - нападател на Реал Мадрид: Пеп не беше особено висок, не играеше добре с глава, не беше твърд, тоест не отговаряше на прототипа на халф от онова време. Само че играеше много добре.
Донато - халф на Депортиво Ла Коруня: Мен ме впечатляваше с това, че никога не отиграваше топката с повече от две докосвания. Едно или две. И въпреки това, беше сякаш навсякъде по терена и участваше във всяко едно действие.
Хорхе Валдано - треньор: Когато притежаваше топката, придаваше на играта невероятна визия. Халфовата линия се превърна в основната характеристика на Барселона.
Педро Мари Сабалса - треньор: Търсеше винаги най-свободния човек. Винаги около него имаше много футболисти в средата на терена, готови да получат топката.
Предраг Миятович - нападател на Валенсия: Правеха нещо като хоро в средата на терена. Пас наляво, пас надясно и накрая се уморяваш да гониш топката.
Хавиер Ирурета - треньор: Еузебио беше също футболист, който умееше добре да контролира топката. Беше много спокоен.
Хавиер Агуадо - защитник на Сарагоса: Еузебио на пръв поглед не изглеждаше толкова важен играч за Барса, но винаги се появяваше в нужния момент на правилното място.
Андони Лакабег - защитник на Атлетик Билбао: Не беше особено бърз, но притежаваше точност на паса, каквато рядко може да се види.
Хавиер Ирурета - треньор: Гийермо Амор беше играч от горе-долу същия тип като Еузебио.
Хавиер Клементе - треньор: Гийермо Амор - един скромен футболист, много полезен за отбора, зарадиогромния обем работа на терена и неговото поведение.
Фернандо Йеро - Реал Мадрид: Да вкараш 12-14 гола на сезон като Амор за един халф си е направо невероятно.
Андони Седрун - вратар на Сарагоса: Има един играч, който винаги успяваше да ми вкара гол. Чики винаги успяваше да ме преодолее.
Фернандо Йеро - Реал Мадрид: Имаха една особеност. Подаваха си я, подаваха си я и най-накрая намираха празното пространство и там често изскачаше Чики. Имаше много добър завършващ удар.
Алберто Белсуе - защитник на Сарагоса: Те винагидоминираха в средата на терена, а Бакеро беше ключов играч.
Лорен Хуарос - нападател на Реал Сосиедад: Много интересно място му намери Кройф на Бакеро - един футболист, който преди Барса бе играл като нападател.
Йон Андони Лараняга - защитник на Реал Сосиедад: Хосе-Мари беше един от първите, който играеше с гръб към противниковата врата. Подаваше топката и тичаше към наказателното поле да завърши акцията. Мисля, че той донякъде също беше част от революцията в стила на игра на Барса.
Хорхе Валдано – треньор: Бакеро наистина внесе революционен момент в играта. Защото когато играеш с гръб, феновете по онова време щяха да те питат какво правиш, нали вратата е в другата посока.
Хавиер Агуадо - защитник на Сарагоса: Подаваше топката към някой, който идваше с лице към него от по-задна позиция, например Куман.
Фернандо Йеро - Реал Мадрид: Когато топката биваше подадена към фланга, той идваше от втора позиция и винаги беше готов да завърши атаката.
Хавиер Ирурета - треньор: В крайна сметка Бакеро беше най-опасен в наказателното поле.
Фернандо Йеро - Реал Мадрид: Беше труден за опазване, защото в един момент организираше играта, подаваше, а в следващия - беше в наказателното поле, готов да завърши с голов удар.
Алберто Горис - защитник на Реал Сосиедад: Беше една от най-важните фигури в състава на Барса.

Още от Футбол свят

Виж всички