Харесван или не, Кобрата накара цяла България да затаи дъх

13 дек 2020 | 08:00
45997
1

В събота вечер в Лондон се случи най-очакваното според специалистите - Кубрат Пулев загуби втория си шанс да стане световен шампион в тежка категория, след като беше нокаутиран от Антъни Джошуа в деветия рунд на дългоочакваната им битка за три от четирите пояса. Родният боец показа смелост и сърце. Той вярваше, че може да зарадва изстрадалата ни нация с нещо немислимо, нещо което дори децата, обичащи този спорт в България, не си позволяват да мечтаят. Само заради това, че накара 80% от българите на планетата да седят пред компютри, телефони и телевизори, за да му стискат палци, той заслужава огромен поклон.

Кобрата изкачи България за втори път на ринга за световната титла в тежка категория по бокс. Ако преди 20 или 30 години, когато имахме истински спорт - да, спорт, не само един отделен, защото медалите от европейските първенствата не се брояха за феноменален успех, тъй като тези от световните първенства въобще не липсваха, а за олимпийските игри не тръгвахме без нагласата, че ще чуем поне няколко пъти "Мила Родино" и българският флаг ще се вее най-високо, някой беше казал, че българин ще се боксира за три от поясите в най-тежката категория при професионалистите, щеше да бъде помислен за луд. Това е истината! Което може само да покаже колко невероятно е постижението на Кубрат дори да е ясно за всички, че не се случва в ерата на най-добрите в славната история на този велик спорт.

Джошуа нокаутира доблестния Пулев в деветия рунд (видео + галерия)

Разликата между един голям спортист и един велик такъв са малките детайли. Тези, които Кубрат показа, че определено му липсват. Защото един път, когато се случи нещо, може да е случайно, но два пъти - вече не е така. Поведението му по време на мача и най-вече след него, не му прави чест. Победителят в бокса може е да е само един, а когато той е напълно заслужен от видяното на ринга, му стискаш ръката и работиш, за да станеш по-добър и да се върнеш по-силен, ако имаш възможност да вземеш реванш. Респект, уважение и да знаеш да губиш са неща, които трябва да имаш в себе си, тъй като никой не печели винаги.

Кобрата не остана длъжен на Джошуа

Кобрата два пъти беше на крачка да донесе невероятна радост на България, като и в двата случая не уважи големи и доказани шампиони, каквито са Владимир Кличко и Антъни Джошуа, след като го нокаутираха. Може и да е от тежките удари, които получи, но това си е той, както обича да казва.

Това обаче не променя другите неща, защото при успех България щеше да се изкачи на световен връх, който има славата на Еверест. Да не забравяме, че нашата традиция в този спорт преди появата на Кубрат бе като да гледаш най-високия връх на земята от София, а не дори от подножието на Хималаите. Именно поради това четири години Кобрата бе разиграван 10 пъти, повечето от тях незаконно, за да не успее да се бие с Джошуа. На 39 години Пулев ни направи свидетели на най-великия момент в историята на българския бокс, демонстрирайки сериозно подобрение в играта си, но за жалост това не се оказа достатъчно срещу шампиона.

Затова всички, които критикуват Кубрат Пулев, че бил пратен на пода от най-силния мъж на планетата през последните години, тези, които критикуват Григор Димитров, че не може да спечели турнир от Големия шлем, след като живее в ерата на тримата най-успели тенисисти в историята на играта - Роджър Федерер, Рафаел Надал и Новак Джокович, или пък тези, които имат толкова малък мироглед и не виждат каква величина в света на футбола е Христо Стоичков, просто не разбират от спорт. Няма как да разберат какви усилия и какви лишения са нужни, какъв талант трябва да притежаваш и какво коства, за да стигнеш до там. А там те чакат най-добрите на планетата и никой не ти подарява нищо.

Кубрат Пулев: Благодаря на всички, които вярваха в победата

Тъжната истина обаче е, че спортът ни е на светлини години от периода, който споменах в по-горните редове, и потъва все повече в бездната. Проблемите са много и най-вече държавата е в основата, след като над две десетилетия обърна гръб на този феномен - спорта, докато останалите са развиха във всички сфери. Спортът е здраве, възпитание, дисциплина, удоволствие, но и невероятен труд и безброй лишения за професионалистите. Техните успехи обаче е доказано, че обединяват цели нации, както нищо друго. Нещо, което Кубрат направи за няколко часа в събота вечер, когато дори и критиците му първо чакаха с нетърпение да излезе на ринга, а след това го гледаха със затаен дъх.