Задуха ли вятърът на промяната

22 юни 2020 | 15:03
2171
0

В политиката има една максима, която до голяма степен се счита за неприкосновена – „даваме толеранс в първите 100 дни от управлението, през които новото ръководство да се ориентира в обстановката, а след това…” В този ред на мисли на 21 юни Любомир Ганев отбеляза своите 100 дни като председател на Българска федерация по волейбол. След 19 години на управление от страна на Данчо Лазаров, в основната част от които се вземаха еднолично решения и често ставахме свидетели на спускане отгоре, без обсъждане, на 13 март 2020-а легендарният нападател свали Инженера. Това стана с преврат, след като, след обещанието през 2016-а на Лазаров, че ще се оттегли и негласно посочи Ганев за негов наследник, последваха отмяна и вътрешни скандали. Изведнъж се оказа, че легендата е станал неудобен, и знаем после какво се случи...

От въпросния 13 март Любо Ганев влезе в позицията на ръководител и трябва да признаем, попадна в много тежки условия за управление на спорта. Още от първия ден това се случи в ситуация на пандемия и извънредно положение в страната. На практика до началото на юни той и новоизбраният УС вземаха решения дистанционно, което може да оправдае някои от действията им. Бяха направени доста положителни неща, които заслужават да получат своето внимание.
Може би най-важното от всичко е, че за разлика от ерата на Инженера, тези 100 дни показаха демократично управление. Предложение, вдигане на ръка, изразяване на мнение и гласуване. Посочени бяха комисии, в които специалистите да обсъждат и анализират и след това да предоставят данните на ръководството. Има изразена последователност в действията и, надяваме се, след това, при грешки ще има и конкретни лица, които да носят съответно своята отговорност.
Друг сериозен плюс, който трябва да се използва в бъдеще, но бе реализиран през изминалия период, е намирането на спонсор, който ще осигурява спокойствие в частта за подрастващите. От самото начало на преврата бе конкретизирано, че един от приоритетите пред новото ръководство ще бъде по-добро отношение към клубовете, развиващи волейболисти. Отмяната на безумното правило за забрана на трансфери в чужбина на млади играчи е важна роля в този аспект, защото много от отборите ни съществуват именно с тази цел – градят и после продават или дават под наем.

Да не забравяме и най-тежкото решение – това за отмяна на първенствата при мъжете и жените по време на пандемията. Мнозина критикуват този развой, но истината е, че шампионатите нямаше как да бъдат довършени при създалата се ситуация. Въпрос на гледна точка е дали трябваше да има шампион или не, като могат да се дадат аргументи и в двете посоки.
Отново в тази посока обаче идва и първата забележка. След правилното решение за спиране на НВЛ дойде и изненадващото такова със задна дата да се въвежда нова точка в правилника на Лигата, според която заради форсмажорни обстоятелства да се гласува за прекратяване. И това дава възможност на Хебър да търси правата си в съда, което от своя страна ще породи сериозно напрежение в най-скоро време относно шампионата и последвалите участници в евротурнирите. Решение на Ганев и УС, което хвърли петно върху действията и засенчи до известна степен позитивите в тези 100 дни.
Друг спорен момент е назначението на Силвано Пранди. Никой не оспорва дали Професора има своето място да продължи да води България. Въпросът бе начинът, по който това се случи и доведе до комични еквалибристики. Кому бе нужно италианецът да се черви по телефона и да обяснява, че не знае за назначението си, след като Ганев е знаел, че той ще бъде посочен от Треньорската комисия? Елементарно бе да му се звънне ден по-рано и да му се каже, че ще го обявят, за да не става федерацията за смях пред медиите. Но да приемем, че това са грешки на растежа и тепърва пробойните ще бъдат запълнени.
Истината е, че след 19 години еднолично управление федерацията по волейбол се нуждае от време и хората в нея от глътка въздух, за да покажат, че могат да я ръководят. Тези 100 дни показаха, че има потенциал и новите лица, които влязоха в УС, могат да поправят щетите, нанесени през годините назад. Но също така виждаме фигури в ръководството, които дълго време присъстваха и при старото управление и не е ясно какво в мисленето им се е променило, за да дърпат каруцата напред, а не да я държат на едно място или още по-лошо, да я затлачват назад. Това обаче не е по вина на Ганев или хората от Инициативния комитет, които го издигнаха, а защото Общото събрание така реши на 13 март. В следващите месеци ще видим доколко гнилите ябълки наистина са такива, или пък и те са претърпели метаморфоза, подобна на 210-сантиметровия исполин. И все пак индикацията е, че на следващото редовно Общо събрание, когато и да се проведе то, ще бъде добре да се види този УС, съставен от 23-ма човека, дали не трябва да се свие на поне 17. Защото поне в първите 100 дни не стана ясно с какво и как точно ще помагат на волейбола някои от присъстващите в него. Все пак, за да върви работният процес, директорите трябва да са по-малко от работниците. В противен случай ще наблюдаваме как се раздават заповеди, но няма да има кой да ги изпълнява.