Неразбориите около Рууни очакват логичен финал

Бесен? Объркан? Разглезен? Зле третиран?

Сагата “Уейн Рууни” не спира и не спира. Всеки, изглежда, си има собствено мнение, а огромното мнозинство изпитва съвсем малко съчувствие към нападателя на Манчестър Юнайтед. Или поне толкова, колкото следва да изпитваш към тип, който ще изкара 36 млн. долара от заплати в следващите две години.

Едно нещо, което вероятно не бива да правим, е да прикачваме ценностни етикети за това кой е морално “прав” или “грешен”, или дали оплакванията на Рууни са “оправдани”, или не. (О, и между другото забравете факта, че няма преки цитати от него, агентите му или ПР хората му! Има си причина защо всички използват едни и същи две думи: “бесен” и “объркан”.)

Работата е там, че тук не става въпрос за някакъв вид “морален съд”. Става въпрос за Рууни, правещ най-доброто за Рууни – не само във финансово, а и в кариерно отношение, докато Юнайтед прави същото за себе си (и своите собственици). Не става въпрос за егоизъм или липса на лоялност, а за “рационален собствен интерес”. Така се върти светът през повечето време и е хубаво това, че е по-лесно да разбереш позицията на другия, когато преговаряш с него лице в лице.

Челси, разбира се, излезе на сцената като третия актьор в тази драма след информациите за (отхвърлена) оферта за 10 млн. паунда плюс Хуан Мата или Давид Луиз. На хартия тя изглежда доста добра за Юнайтед: Мата е на 25 години, Луиз е на 26, докато Рууни навършва 28 през октомври. И двамата взимат значително по-малко пари от нападателя, тъй че пестиш от заплата. И, разбира се, ситуацията с договора на Рууни си стои: ако не преподпише в идните 18 месеца, през юли 2015 г. може да напусне свободен и Юнайтед да не получи и пени за него.

Фактът обаче, че тази оферта бе направена публично достояние толкова бързо, както и бързото й отхвърляне, следва да бие тревога. Чиста спекулация е, но има три замесени страни – Юнайтед, Челси и Рууни, а само една от тях има някакъв интерес тази история да стане публична.

(Джокер: не е Юнайтед и не е Челси, макар че бе забавно да гледаш от лагера на Рууни да казват как чули за първи път за офертата от телевизията. Защото, така де, даден клуб праща оферта за играч, БЕЗ ДА го спомене на агентите му. А за онези, които не схващат – тук съм саркастичен.)

Внезапната “бясна” и “объркана” реакция на Рууни също изглежда изчислена. Тя произлиза от изявлението на Дейвид Мойс, загатващо, че нападателят ще е резерва: “Като цяло мислите ми са насочени натам, че ако вземе да се случи някаква контузия на Робин ван Перси, ще се нуждаем от Уейн. Искам възможно най-много варианти.”

Звучи зле, нали? Звучи сякаш Мойс казва, че Рууни ще носи багажа на РВП, нали?

Е, ето какво каза мениджърът от-до: “Мисля, че Уейн ще играе огромна роля, тъй като ще се нуждаем от възможно най-много голове. Мисля, че той може да играе на върха на атаката. Може да играе зад нападателя. Като цяло мисля за Уейн, че ще има ключова роля. Ако, по някаква причина, има контузия на Робин, ще се нуждаем от него. Искам да мога да залагам и на двамата едновременно. Искам да мога да използвам също така Дани Уелбек и Чичарито.”

Това вече не е съвсем същото, нали?

Двамата се познават от 12 години и има една-единствена възможна причина тази сага да се изиграе чрез медиите. Не можеш укорява Рууни, задето прави онова, което мисли за най-добро за личния си интерес. А това, най-вероятно, включва оставане на “Олд Трафърд” като ключова част от успешен воден от Мойс тим на Юнайтед. В търговски план (това значи финансов) има смисъл от такъв ход. Във футболен също.

Ако бе несигурен за положението си при “червените дяволи” в края на миналия сезон при Сър Алекс, когато често бе оставян резерва или пускан на непривични постове като жертва на собствената си универсалност, сега има нов шеф. Запретни ръкави, опитай да го впечатлиш и ако все още не си щастлив, натисни за трансфер през януари или идното лято. Ще си по-близо до статута на свободен агент и ще можеш да си изкараш по-добра сделка, където и да отидеш. Това би бил моят съвет към него, ако предложеният му нов договор наистина е толкова незадоволителен.

От гледна точка на Челси, освен ако няма нещо, което не знаем, сделката не е най-смислената. Всъщност напомня на онзи януарски ден, в който пръснаха 75 млн. долара за Фернандо Торес, при все че тогавашният им мениджър Карло Анчелоти съвсем не натискаше за този трансфер и че си имаха на разположение Дидие Дрогба, Никола Анелка, Саломон Калу и Даниел Стъридж.

Днес Челси имат Торес (все още), Ромелу Лукаку и Демба Ба. За отбор, играещ с един централен нападател, това е предостатъчно. А ако си мислите за Рууни като за офанзивен полузащитник, спомнете си, че в момента в състава на “сините” са Еден Азар, Хуан Мата, Оскар, Андре Шюрле, Виктор Моузес и Кевин Де Брайне.

Вярно, Рууни е по-добър от повечето от гореизброените, но проблемът е в стойността на сделката. (Имайте предвид все пак, че някои от споменатите имена, особено Торес, са с огромни заплати и съответно трудни за разкарване.) Пък и дали в крайна сметка Жозе Моуриньо наистина го иска, или е просто част от някаква гигантска димна завеса? Или по-лошото – суетен ход на собственика като при покупката на Торес? О, и при все целия риск да звуча като развалена плоча, вече сме в ерата на Финансовия феърплей, така че счетоводният баланс ИМА значение.

Разбира се, това бе логиката (моята), основана върху рационалния собствен интерес и върху това какво разни хора ми казваха за ситуацията. За нещастие, футболът невинаги следва логиката. Макар че все още подозирам, че в този случай накрая все пак може и да я последва.

Габриеле Маркоти, ESPN

Следвай ни: