)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
След фантастичните си изяви за Челси Хуан Мата ще е натоварен с големи очаквания от Испания за Купата на конфедерациите. Офанзивният халф е уникален талант на терена и интригуващо различен извън него. Чете много при пътуванията – така държи стреса настрана, а жаждата му за знания го закара до университета и до изследователски разходки по улиците на новия му град Лондон. На върха на силите си, 25-годишният бивш играч на Валенсия и Реал Мадрид говори с FIFA.com за живота, любовта си към английската столица и целите си за Бразилия 2013.
- Не остава много до първия мач на Испания за Купата на конфедерациите срещу Уругуай. Как се чувствате?
- Много възбуден, още повече че това ще е първото ми идване в Бразилия – домакина на предстоящия Мондиал, а и преди не сме играли официални мачове в Америките. Ще видим какви са стадионите, а първият, който ти идва на ум, е “Маракана”. Ще е фантастично да стигнем до финала там и да го спечелим.
- Какво поведение очаквате от съперниците след трите ви поредни спечелени големи турнира?
- Главното са коментарите на хората преди, а понякога и по време на 
мач. Испания се радва на най-великия период във футболната си история и е естествено съперниците ни да искат да ни свалят от трона. Това, че гледат на нас като на нещо специално, обаче ни кара да се чувстваме горди. Едно от момчетата каза, че негов клубен съотборник го помолил преди приятелски мач с нашия национален отбор да не им скачаме на 100%, тъй като сме били играели много добре.
- Вие сте твърд титуляр в Челси, но все още не и в Ла Роха...
- Мисля, че е защото има куп играчи сред нас, които са важни в клубовете си, ала само 11 могат да започват и конкуренцията е много свирепа. Аз обаче вече имам опит от три големи турнира и единствената ми цел е да продължавам да съм викан.
- Все още ли сте известен с прякора Джони Килс (б.р. – Джони Убива, буквален превод от испански на английски език) в съблекалнята на Челси?
- (Б.и. – смее се.) Вече не толкова, тъй като така ме наричаше Даниел Стъридж, а сега е в Ливърпул. Останалите момчета ми викат Хуан на испански. Е, опитват се, но не са много онези, които го произнасят като хората. Почти всички те го казват като английското “one” (б.пр. – едно) – невъзможно е за тях да произнесат звука на испанската буква “jota”.
- Като известен футболист можете ли да се разхождате спокойно из Лондон?
- Да, няма проблем. Вече повече хора ме разпознават, може би защото 
е втората ми година тук, ала за футболист този град е по-спокоен от всеки друг. Първо защото е толкова голям и после – купища хора не гледат футбол, тъй че можеш да водиш по-нормален живот отколкото в Испания. Ходя до Сохо, много обичам там, или до Кемдън Таун и не ме познават. Мога да ида до центъра, да се разходя и да хвана обществения транспорт без шумотевици. Когато хвана метрото в час пик заради непосилния трафик, понякога ме разпознават и ме поздравяват, но никога не ме карат да се чувствам неудобно. Много спокоен се чувствам и мога просто да се размотавам в сладки приказки с приятели.
- Футболистите обичайно живеят в предградията, докато Вие сте се установил в сърцето на Лондон. Защо?
- Това важи главно за играчите родители, защото там е по-спокойно. Зависи на кой етап от своята кариера си. Аз съм още млад и на тези години искам да опозная мястото, където живея: да се разхождам, да пия по кафе в центъра... такива неща. В Лондон феноменалното е, че има много градове вътре в един град. Много харесвам Челси, има добри места да си купиш дрехи в Кемдън, в Нотинг Хил има много готини и различни неща... Лондон е космополитен и е различен от местата, където съм живял. В първата си година тук развеждах всичките си гости по типичните места, ала сега просто им давам гида и да се оправят (б.и. – смее се)! Предпочитам да откривам нови места: много обичам да слушам жива музика например, а и да играя тенис на маса.
- Бихте ли описал себе си като любопитен ум?
- Да, може би бих добавил и “неуморен”. Винаги съм се стремял да науча повече за града, който ме заобикаля: къде живея, кое го кара да върви, местни обичаи... Това се предава от поколения в семейството ми. Сестра ми също постоянно пътува и откакто бяхме малки, все сме се интересували от различните гледни точки в живота. Пътешествал съм на палатки с приятели, бил съм на гръцките острови, неотдавна отидох и да видя Запада на САЩ... Исках да видя градовете и да разбера какво представляват.
- За да живеете в Лондон ли избрахте Челси?
- Взех това решение, защото исках да играя за клуб от върховото ниво като Челси, стремящ се към трофеи. Истина е обаче, че възможността да дойда в този град улесни това решение.
- Можете ли да си представите да играете за клуб от място, което не намирате за интересно?
- Не зная. Истина е обаче, че когато си щастлив от това къде живееш, си повече в мир с всичко около теб, което ти помага да тренираш на ниво и да играеш добре. Важно е твоят град да ти дава възможността да разпускаш по желания от теб начин. Може би към края на кариерата си ще мога да избера клуб единствено на основата на това от кой град е.
- Липсва ли Ви Испания?
- Понякога ми липсват домът, семейството, качеството на живота във Валенсия и това плажът да ти е наблизо. Но съм щастлив тук. Да изживяваш подобни неща – да сменяш държавите, да учиш нови работи – ми помогна да порасна, да имам други гледни точки за това как да живея живота и как да 
стана по-зрял.
- Кой е най-добрият урок, който сте научил от живота си в Англия?
- Че съм достатъчно смел да вземам този род решения. За мен най-лесно щеше да е да остана в Испания, ала усещах, че се нуждая от стимул, от промяна. Научих, че е нужна смелост за вземане на решение, а когато нещата се получат добре, това те кара да се чувстваш оправдан.
- Бяхте ли уплашен?
- Бях по-скоро респектиран. Не знаех колко добре ще се приспособя към футбола или живота в Англия, но дълбоко у себе си вярвах, че нещата ще се получат добре. Млад съм, ала същевременно и доста зрял.
- Все още ли пазите детската страна на характера си?
- Според мен винаги трябва да се пази поне част от невинността и ентусиазма на децата – лошо, ако изгубиш това. Ние, футболистите, сме натоварени с големи отговорности от много крехка възраст и това ни кара да растем по-бързо от връстниците си. Има обаче други моменти, в които не можеш да си прекалено сериозен и трябва да се оставиш на течението. Виждали сте онези хора с лице на добряк, които обаче не спират да се бъзикат – това някои казват и за мен (б.и. – смее се). Сестра ми е тук в Лондон и постоянно се майтапим, а съм и същият, когато дружките ми ми дойдат на гости.
- Как успявате да съчетаете учението в университета си с футболните си задължения?
- Трудно е, ала не и невъзможно. Харесвам света на маркетинга, 
рекламата и новите технологии, а няма причина играенето на футбол да е несъвместимо с тези неща. Откакто дойдох в Лондон, стана малко по-сложно, но все още уча Физическа култура и спортни науки, както и Маркетинг. В контакт съм със своя ръководител, макар че е трудно да се намери добро време и за двама ни да чатим. Най-важното нещо в живота ми сега е футболът, ала очаквам да успея да си взема диплом. Не бързам, но не съм се и отказал.
FIFA.com
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)