Интервюто с Бенитес: Престоят ми в Челси бе положителен

Забележително дългият сезон на Челси от 69 мача ще продължи с два двубоя с Манчестър Сити в САЩ в четвъртък в Сейнт Луис и в събота в Ню Йорк. Те ще са последните на Рафаел Бенитес на пейката на Челси, откъдето той си тръгва с високо вдигната глава. Испанецът е чудесен обект за интервюта, казва много ценни неща. В нашия разговор засегна множество теми – за сезона на Челси, направените промени в клуба, следващата му работа, отрицателните реакции към него от феновете на отбора, зоновата защита на статични положения и представянето на конкретни играчи.

-         Поздравления за добрия завършек на сезона. Зная, че невинаги бе лесно в Челси през сезона, но напускането с купата от Лига Европа и с класиране за ШЛ с 3-то място трябва да оправдава усилието...

-         Сезонът бе преходен с млади играчи. Напуснаха Дрогба, Мейрелеш, Калу, Есиен и Малуда, а дойдоха нови като Оскар, Азар, Марин и Моузес – добри играчи, но още млади, повечето без опит в Премиър Лийг. Друг фактор е, че този сезон играехме по два мача на седмично от ноември – общо 69, тъй че не можеш прави онова, което ти се ще. Ако имаш цяла седмица тренировки, опитваш да си нагласиш тактиката, комбинациите и статичните положения, а ние нямахме тази възможност. Можеше да се поработва по малко само в деня преди и деня след даден мач. Затова съм наистина доволен. Вкарахме някои хубави голове, отработени на тренировките. Корнерът в последната минута срещу Бенфика бе трениран, а от тези неща изпитваш задоволство. Чудесно е, но все още не идеално, не и когато се опитваш да наложиш своя начин на вършене на работа. Трябва обаче да менажираш сезона.

-         Малцина мениджъри е трябвало да се справят с неща, пред които Вие се изправихте този сезон, включително отрицателните реакции на феновете на Челси и част от медиите. Колко трудно Ви беше?

-         Не е толкова лошо, колкото хората си мислят. Обстановката на тренировъчната база бе доста добра – играчите, екипът, всички бяха добри професионалисти. Медиите, особено някои вестници, и една група фенове опитват да създадат повече проблеми, отколкото има в действителност. Не можеш отрече, че в някои моменти от сезона бе доста трудно, ала трябва да се съсредоточиш върху работата си, да се опиташ да бъдеш професионалист и да вярваш в своя щаб и хората, с които работиш. В крайна сметка постигнахме поставената цел.

-         Когато пристигнахте в Челси през ноември на мястото на Роберто Ди Матео, какво открихте за тренировъчната методология и какви промени предприехте?

-         Главното бе, че едни и същи играчи играеха почти всеки мач. Така че се натрупаха прекалено много мачове с къса пейка, а Роберто използваше само 13-14 футболисти. Бързо осъзнахме, че ще е невъзможно да продължаваме по този начин до края на сезона. Започнахме ротация на играчите, дадохме повече шансове на Моузес и, в началото, на Марин, също така на Аспиликуета, поставихме Давид Луиж на различна позиция. В началото имахме Тери и Лампард контузени, тъй че трябваше внимателно да менажираме наличните играчи. Също така променихме фитнес програмата на Фернандо Торес, който ходеше в залата с кондиционния треньор Пако де Мигел. Можете да видите, че сега е по-рязък, по-бърз и по-силен, а това е много важна част от неговата игра. В тренировъчните сесии работехме повече тактически. Преди са тренирали през цялото време в по-малки пространства, което и ние харесваме, но също така работим тактически на нормално игрище, тъй като разстоянията и движенията са различни. Мисля, че това бе разликата между методите на Роберто и нашите.

-         Това не са малко промени...

-         Променихме някои неща, ала опитахме да запазим добрите неща от преди. Тренирали са интензивно в по-малки пространства и се опитахме да запазим този подход, но същевременно трябваше да работим тактически и да придадем по-добър баланс на отбора. По отношение на тактиката можете да видите, че отборът продължава да вкарва голове, ала допускаме по-малко, тъй че имахме повече баланс и печелехме повече мачове. Съперниците имаха по-малко положения, по-малко удари – това бе ключово.

-         Как решихте да пробвате Давид Луиж като опорен халф?

-         Познавах го от времето му в Бенфика, където игра като халф, ляв бек, десен бек – на всяка позиция. Имах и някои играчи, които са му съотборници в националния отбор на Бразилия, тъй че ги разпитах. Всичко бе много положително – когато дойдох тук и поговорих с него, видях, че има добро разбиране за играта. Тактически, той обича да се учи и да се подобрява. Тогава реших, че опцията като опорен халф ще е добра за него. Очевидно той е качествен играч – може да работи и с двата си крака, добър е във въздуха, бърз е. Големите тревоги при него са свързани с издръжливостта, тъй като преди бе централен защитник. Тогава го пуснахме в средата на терена срещу Монтерей за световното клубно първенство и не можа да изиграе два поредни мача. Искаше да покрива твърде голямо пространство, затова се наложи тогава да вземем решение. Не можеше да играе три или четири мача поред на този пост, ала бе ключов играч за нас. По онова време имахме Тери, Кейхил и Иванович за центъра на защитата, та можехме да ползваме Луиж като халф, докато Оби Микел бе на Купата на африканските нации. Това бе интересна позиция за него, но трябваше да се приспособи към нея, особено физически, защото бе твърде изискваща за него.

-         Има мнозина млади и вълнуващи играчи в Челси. Какво ще ни кажете за работата си с Мата, Оскар и Азар?

-         В началото не бе лесно, тъй като те са все офанзивни играчи и обичат да играят като “десетка”, да влизат към центъра. Затова нямахме баланс на фланговете. Нападахме твърде много през центъра и така улеснявахме съперниците да ни спират около дъгата на наказателното си поле. Затова трябваше да ги преместим на фланговете и да им дадем специални наставления кога могат да влизат навътре. Дадохме им свобода, ала същевременно и нужното им тактическо познание да остават на позицията си и да тормозят бековете. Мата е типична “десетка” – подвижен е, така че трябва да играе в средата, а Оскар и Азар можеха да играят на фланговете, защото са по-технични и бързи в ситуации “един на един”. Когато пък влизаха навътре, изненадваха съперниците и създаваха пространство за атаки на бековете ни Коул или Аспиликуета.

-         Споменахте Фернандо Торес. Къде според Вас се намира той в момента в кариерата си на своите 29 години? Все още ли е в позиция да бъде играч с голямо влияние?

-         Мисля, че може да бъде добър. Не съм сигурен дали ще бъде на същото ниво от дните си в Ливърпул, но подобрява кондицията си. Работи много усърдно в залата и скоростта му почти се завърна. Много е силен, така че може да бие защитниците със скорост и сега всичко е въпрос просто на самочувствие. Трябва да избира точния момент за беговете си и точните движения, а ако го стори, ще е много по-добър. Колко точно добър? Може ли да е на предишното ниво? Не съм сигурен. Зависи от добрата предсезонна подготовка, от тренировките с отбора, от това да прави много от сторените този сезон неща. Ще видим как ще се чувства в началото на следващия сезон.

-         Все още нямате готова нова работа за следващия сезон. Искате ли да работите с нов отбор от лятото?

-         Да. Главното нещо за мен е да намеря клуб от един от двата типа: единият е топ отбор, където можеш на секундата да се бориш за трофеи; другият е проект, където можеш да развиваш тима по подобие на работата ни в Ливърпул – да изградиш постепенно състав, който може да се бори за титлата в Премиър Лийг или Шампионската лига. И двете опции са интересни за мен. Ще видим какво ще стане.

-         Има ли определени клубове или страни, където сте заинтересован да работите?

-         Приоритетът е Англия, тъй като семейството ми живее тук. Знаем обаче, че ако се наложи да се преместим зад граница, ще го направим. Няма много на брой топ отбори. Когато приключих с Интер, подозирах, че топ отбор ще ме потърси, защото спечелихме световната клубна купа и Суперкупата на Италия. Но няма много свободни места в топ отбори. Имах три или четири оферти от различни страни, но не и от топ отборите, на които се надяваш. Накрая мина много време между две работи. Веднъж щом видим, че ни се предлага добър проект, ще работим здраво от ден първи. Поради методичната ми натура като мениджър ми се иска да започна работа с играчите си възможно най-скоро.

-         Винаги сте бил силен защитник на зоновата опека при статични положения, за което сте бил критикуван, а при все това все повече отбори я прилагат. Чувствате ли се оправдан?

-         Не, не съвсем. Ако прегледате статистиката на Ливърпул от времето ни там, в два от шестте сезона бяхме допускащият най-малко голове отбор от ъглови удари. По телевизията виждате гол и веднага възкликвате: “Зонова защита, о, свободен човек. Системата е виновна!”. В същото време обаче виждате много голове по репортажите при персонално пазене. Да преодолееш един играч е много лесно. Когато говорим за персонално пазене, е много лесно треньорът да си измие ръцете с даден играч. При зоновото пазене треньорът поема изцяло отговорността. Трябва да обясняваш какво да се прави и как да се прави. Голът ни срещу Бенфика дойде при зоново пазене, а ние атакувахме тази система по начина, по който зная, че може да бъде атакувана. Не е толкова просто – не е само зоновото пазене, а и това как го прилагаш. Можеш използва трима играчи в първата линия или четирима, или седем. Разликата е голяма. Естествено е обаче, ако го правиш добре, системата да е добра.

-         Да разширим още кръгозора. Гледате футбол от цяла Европа. Къде е ключът за неспирните успехи на националния отбор на Испания?

-         Тренирането в младежкия футбол. В Испания има региони като Кастилия, Каталуня, Андалусия със собствени отбори, а треньорите са свързани с треньори от испанската федерация. В крайна сметка те поделят информация, тренират по подобен начин, а играчите напредват от регионалния към националния отбор чрез работа в една и съща система и един и същи стил. Получава се постоянство. Освен това треньорите в отборите са много добри и играчите стават също много добри тактически и технически. Ако искате да ги подобрите, бързо разбират какво се опитвате да направите. Мисля, че е сбор от доста неща. Истина е също, че тази генерация играчи на Барселона – Чави, Иниеста, Пике, Пуйол – отиват в националния отбор при много качествени играчи като Силва, Мата и други.

-         Сега когато приключвате в Челси, смятате ли, че решението да дойдете тук бе правилното?

-         Да, така мисля, що се отнася до предизвикателството за мен. Имах три-четири оферти и чаках за работа, но само такава в топ отбор, където може да се бориш за трофеи. Ако разгледате финала за световната клубна купа с Коринтианс, ще видите, че имахме четири положения да спечелим. После бе подобно положението и в полуфинала за Купата на ФА с Манчестър Сити, където натиснахме силно за обрат. За Купата на лигата две индивидуални грешки ни струваха първия мач със Суонзи. Но бяхме много близо до спечелване на трофеите. В лигата пък ни изравниха късно срещу Ливърпул и Рединг, а това можеше да направи голяма разлика и да ни изкачи на 2-ро място. Равносметката за мен е много положителна. Бе чудесно изживяване и постигнахме целите си – класиране за Шампионската лига и спечелване на Лига Европа.

Грант Уол, CNN Sports Illustrated

Следвай ни: