Испания днес: по-слаби титуляри, но по-силен състав

Испания днес: по-слаби титуляри, но по-силен състав

Докато еволюцията на клубния футбол от “отборна игра” в “игра на състави” бе широко призната в последните две десетилетия, положението на международно ниво остава неясно. Все пак големите международни турнири се решават в течение на четири седмици, а не на осем месеца. Докато скоростта и интензитетът на съвременния футбол прави така, че клубните треньори често да въртят съставите си с цел избягване на прегаряне през пролетта, националните често изстискват всяка капчица от обичайните си стартови единайсеторки.

При все това последните два световни шампиона използваха чудесно пълните си групи, особено в атаката. През 2006 г. решението на италианския селекционер Марчело Липи да вземе шестима нападатели изненада мнозина, ала изборът бе напълно оправдан. Липи използва различни стрелци в различни ситуации и, удивително, и шестимата (Алесандро дел Пиеро, Франческо Тоти, Винченцо Якуинта, Лука Тони, Филипо Индзаги и Алберто Джилардино) вкараха в седемте мача на “скуадра адзура”.

През 2010 г. положението при Висенте дел Боске бе малко по-различно. Неговите титулярни единайсеторки бяха по-постоянни, ала използваше блестящо смените си. При победата над Португалия ключовото тактическо решение бе пускането на Фернандо Йоренте – той предостави мишена за центрирания и изтика Португалия назад в последния половин час на мача.

При победата на четвъртфинала над Парагуай сменен бе Чаби Алонсо от Педро, чийто удар рикошира о гредата, за да вкара Давид Вийя от добавка. После на финала атакуващият устрем, дошъл благодарение на свежите крака на Хесус Навас, Сеск Фабрегас и Фернандо Торес, бе основополагащ – Навас проби отдясно, центрирането на Торес бе блокирано и Фабрегас захрани Андрес Иниеста за завършващия удар.

През 2013 г. има особено противоречие в сърцето на испанския национален отбор. Силата в дълбочина е по-голяма от когато и да било, ала може да се спори, че титулярната единайсеторка е по-слаба от всеки един момент от началото на невероятния цикъл на успехи от 2008 г. насам.

За да обясня, съставът на Испания днес е значително по-дълбок от онзи през 2010 г. по три причини. Първо: младоците, на които можеше да се разчита, узряха до наистина изключително ниво. Хави Мартинес бе чудесен играч, когато взе златния си медал от Мондиала, ала през този сезон на требъла на Байерн бе може би най-добрият централен полузащитник на Европа.

По подобен начин Хуан Мата бе отлична смяна за Иниеста и Давид Силва тогава, а сега се разви до плеймейкър победител в Шампионската лига, който чудесно оркестрира играта и осигурява удивителна ефикасност в последната третина на терена с принос в куп голове и асистенции.

Второ, аутсайдерите пристъпиха напред и станаха част от основния състав. Десният бек Сесар Аспиликуета имаше впечатляващ последен сезон с Марсилия през 2011/12 и окуражаващ първи с Челси после. Левият бек Начо Монреал се премести от Осасуна в Малага и потвърди уменията си за клуб от Топ 4, а после впечатли и след трансфера си в Арсенал.

Напред Роберто Солдадо осигурява допълнителен вариант – след три отлични и пълни с голове години във Валенсия днес Дел Боске го смята за сериозна алтернатива. Солдадо вкара победното попадение в квалификационния мач с Грузия по-рано през тази година и за първи път попадна в състав за турнир.

Трето, иде ред на следващото поколение. Давид де Хеа, Тиаго Алкантара, Даниел Карвахал, Асиер Ияраменди и Иниго Мартинес станаха европейски шампиони за младежи до 21 години и имат големи шансове да се борят за място в състава за Мондиал 2014, ако се представят на ниво през следващия сезон.

Тази сила в дълбочината е далеч от онази на Евро 2008, когато победната група на Ла Роха от 23-ма души включваше играчи като Хуанито, Фернандо Наваро, Серхио Гарсиа и Андрес Палоп. Всички те бяха чудесни футболисти, ала не и от калибъра, който намира място в състава днес.

По отношение на титулярната си единайсеторка обаче Испания изглежда по-малко впечатляваща. В атаката има доста варианти, но не и очевидни титуляри. “Всеки отбор трябва да играе с “деветка”, ала не сме намерили такава, която да се харесва на всички ни – коментира Дел Боске. – Неколцина получиха възможност: Негредо, Торес, Солдадо, а дори Вийя не ни убеди съвсем.”

В полузащитата Чави Ернандес си остава играч от топ класа, но е малко вероятно да се завърне към удивителната си форма между 2008 и 2011 година, когато безпогрешният му контрол върху големите мачове за клуба и родината му бе без прецедент. Чаби Алонсо междувременно е аут за Купата на конфедерациите поради травма и, както отбелязва Мигел Дилейни, има въпросителни около това дали е щастлив в този колектив. Жерард Пике е друг, чиято форма спадна след 2010 г., а макар проблемите на Икер Касийяс в Реал Мадрид да се дължаха на отношенията му с тогавашния треньор Жозе Моуриньо, и той не е на най-доброто си ниво.

Нека го кажем така: кои от вероятните титуляри на Испания са в пика си сега и кои го имаха в периодите 2008-2010 и 2010-2012? Вероятно от днешните ще посочите само левия бек Жорди Алба.

Ако тимът на Дел Боске иска да триумфира догодина, ще трябва наставникът да въведе нови имена сред стартовите 11. Някои твърдят, че Мартинес и Мата, днес вече от световна класа, заслужават мястото си там дори и без нуждата от освежаване.

В този план отсъствието на Алонсо може да се окаже от полза за Ла Роха. Дел Боске е като цяло консервативен при използването на състава си и би заложил на обичайния си двоен пивот от Алонсо до Серхио Бускетс с Чави на върха на триъгълника в турнира за Купата на конфедерациите.

Испания обаче се нуждае от еволюция, а отсъствието на халфа на Реал Мадрид поставя селекционера пред два варианта. На първо място може да сложи Мартинес като директна смяна на Алонсо, при все че халфът на Байерн е различен – по-силен физически, по-подвижен и по-директен. Структурата на отбора би се запазила, но тимът би станал по-борбен и би добавил мощ с по-често движение на топката в предни позиции.

Другият вариант е Чави да се върне по-назад до Бускетс в ролята, на която е по-навикнал на клубно ниво. Това би отворило място за допълнителен вкарващ голове халф като Санти Касорла, Фабрегас или Мата. Дел Боске с изненадваща неохота използва “десетката” на Челси напоследък, тъй като е твърде “скоростен” във вземането на решение при владеенето на топката и не е класическият тики-така играч.

Друга област, в която Ла Роха може да еволюира, е десният бек. Алваро Арбелоа като че изнервяше съотборниците си на Евро 2012, защото не е по природа неспирно атакуващ краен бранител. Аспиликуета е по-добър технически, а Дани Карвахал, който ще се завърне в Реал Мадрид този сезон след суперпредставяне в Байер (Леверкузен), може да стане дори по-добър.

На Купата на конфедерациите и през идните 12 месеца Дел Боске трябва да направи така, че да експериментира с голям брой различни играчи, които да внедри напълно в състава. Неговата пейка вече не просто му предоставя различни тактически варианти за допълнение към титулярите – те са тайната на успеха на Испания в търсенето на четвърта поредна купа от най-големите турнири.

Майкъл Кокс, ESPN

Последвайте каналите ни в:

Битката започна!
Докажи, че познаваш шампионата на Стария континент и спечели посещение на мистичния Анфийлд!

Включи сe

Още от Футбол свят

Виж всички