Симеон Миланов: По време на масаж ставам и психолог за националите

Симеон Миланов: По време на масаж ставам и психолог за националите

Да зависиш от собствените си ръце, това важи с пълна сила за Симеон Миланов, масажистът и терапевт на волейболните национали. От началото на подготовката в Благоевград специалистът се грижи за формата на възпитаниците на селекционера Камило Плачи, но преди това е работил и в щаба на Мартин Стоев, на Силвано Пранди, както и с младежките национали по време на Европейското първенство в Беларус и последвалите световни финали в Рио де Жанейро. Миланов, който е бил и футболист в тима на Сливнишки герой, а за кратко и юношески национал на България, работи като професионален терапевт. Предлагаме ви втората част, което той даде специално за BGvolleyball.com.

- Имали ли сте случай, в който някой национал е проявявал по-особени желания и дори капризи?
- Капризи не бих казал. За да станеш спортист, си започнал от дъното и си правил всякакви лишения и жертви в името на кариерата. Всички момчетата са ми се доверявали напълно и не са имали по-специални изисквания. А и след като са се чувствали добре, не са имали нужда от промяна. Вярна е максимата, че когато нещо върви успешно, не бива да се променя.

- Най-трудният ви момент по време на Европейското първенство за младежи в Беларус ли беше или е имало и по-тежки ситуации?
- Да, защото тогава имаше много работа. Също така и преди Олимпийските игри в Пекин, когато момчетата се подготвяха във Варна. Разбира се, натоварено бе и по време на Европейското първенство в Турция през 2009. Особено около мача за третото място срещу Русия. Тогава играчите бяха подложени на големи натоварвания, а изхабиха и много нерви, което допълнително уморява.


- По време на масаж за какво си говорите с волейболистите?
- Общо-взето за всичко, аз съм им като психолог. Така се получават нещата, че буквално изпълнявам и тази роля. Човек като легне на масажната маса, си излива душата понеже вижда, че някой мисли и се грижи за него.

- Имали ли сте някога проблеми с треньори?
- За петте години измежду различните национални отбори и клубни тимове треньорите, с които съм работил, се броят на пръстите на двете ръце. И за да съм отново в щаба на националния тим, означава че момчетата са доволни от моята работа и че не съм имал никога проблеми. Дори напротив винаги сме се разбирали отлично. Моята първа цел е играчите да са здрави и напълно възстановени.

- През този период в националния отбор сте работил с различни треньори с особени характери ...
- Като се започне от Мартин Стоев, та през Брунко Илиев, Найден Найденов, Силвано Пранди, Камило Плачи и може би изпускам някого ... Много са, но с никого не съм имал проблеми и за да продължават да ме искат, следователно са доволни от моя труд. Освен това винаги съм се опитвал и да помагам на момчетата от психологическа гледна точка в тежките моменти, защото аз съм силно позитивен човек.

- Бразилия ли е най-хубавото място, което сте посещавал заедно с национален отбор на България?
- Там беше уникално като обстановка, атмосфера и условия. За съжаление от там имам и много неприятни спомени заради представянето на тима. С този отбор станахме втори в Европа само няколко месеца по-рано и реално се целехме в медалите на Световното. Не може да се оправдаваме с лош късмет, но е истина, че имахме сериозни проблеми с единия диагонал Жани Желязков, който се оплакваше от болки в рамото. Пламен Драгиев имаше проблеми в коляното и реално възстановяването им бе доста тежко. Освен това още по време на първия мач се контузи Златан Йорданов, който се бе утвърдил като основен посрещач. Изкълчи глезен и положението му хич не бе добро, но тук искам да го похваля, защото като истински мъж стисна зъби и доигра останалите срещи. За съжаление обаче беше на 50 % от възможностите си. А реално този отбор можеше много повече ...

- С какво друго ще запомните Бразилия и донесохте ли си нещо за спомен?

- От Бразилия си донесох много неща, като се започне от магнитчета до сувенири на статуята на Исус Христос, както и няколко картини. Разбира се, взех и три пакетчета кафе за двете лели и едно за мен, с което черпя скъпи гости. Възползвахме се от една почивка между мачовете, за да се качим до статуята на Исус в Рио, да я видим отблизо и да се снимаме с нея за спомен.

- Имахте ли време за едно мачле по плажен волейбол на Копа Кабана?

- Не, защото програмата бе сгъстена и натоварена. Разбира се, разходихме се до плажа, направихме си сутрешната разгрявка, изкъпахме се в океана, който тогава не беше много топъл. Причината бе, че попаднахме в техния т.нар. зимен период, когато температурите навън са 25 градуса.

- След три години дестинацията Рио де Жанейро отново ще е актуална заради Олимпийските игри ..

- Да. Надявам се този път да отида, след като досега на два пъти ми се разминава да пътувам с отбора за Олимпийски игри. Първо за Пекин през 2008, а след това и за Лондон през миналата година по една или друга причина не успях да бъда заедно с момчетата. За 2016, кой знае...

Ивайло Пампулов

Следвай ни:

Още от Волейбол

Виж всички