Един от хората, които най-добре познава волейболните национали, е терапевтът на тима, защото след тренировки и особено след мачове възстановяването е задължително. А Симеон Миланов вече пета година се занимава с различните национални формации, като през този сезон е част от щаба на селекционера Камило Плачи. Младият специалист се съгласи да разкаже някои по-любопитни случки в рубриката на BGvolleyball.com "Историите на", като днес ви предлагаме случка от периода, в който работи за дупнишкия Марек Юнион-Ивкони:
Моята волейболна кариера започна в тима на Марек Юнион-Ивкони (Дупница), когато Цветан Соколов за последно играеше в България преди да замине за Тренто през 2009. Тогава имаше доста проблеми около неговото преминаване, защото веднъж ходи, но след това се върна, защото имаше проблеми (
с правилото за чужденци до 21 г., б.р.
). И така веднъж докато го масажирах му казах, че всичко ще се получи, защото виждах за какъв талант става дума. Даже му пожелах трансфера да се осъществи, колкото се може по-бързо, но той ми каза: "Ти луд ли си! Няма как да стане ..". Толкова силно желаеше това преминаване, че на моменти се бе отчаял. Та, аз му пожелах като се превърне в звезда и стане лидер в националния отбор, да си остане същия Соколов, който заварих в началото в Дупница. Казах му това, защото съм имал други случаи, в които играчите се главозамайват.
Сега Цецо вече е топ играч, завърна се в България със скъпо Порше Панамера с 500 к.с. и има страхотна жена до себе си. Първоначално го наблюдавах по специално, за да разбера има ли някаква драстична промяна в него. Така на едно от първите занимания на тима му припомних какво сме си говорили, като той май беше позабравил, но със сигурност му стана много приятно и на него. Радвам се изключително, че Цецо все пак помни какво е било и най-вече, че го оценява. Освен това може да си голям играч, но рядко си и голям човек, а Цецо е и двете, което ми доставя голямо удоволствие.