)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
Рожденият ден на Луис Суарес не започна по най-добрия начин. Неговата 28-ма година тръгна миналия петък с една от онзи тип разочароващи новини, с които свиква все повече и повече в Ливърпул, след като клубът изтърва Мохамед Салах – четвъртата голяма трансферна мишена, изплъзнала се между пръстите от миналото лято насам.
По подобие на Хенрих Мхитарян, Вилиан и Диего Коща, Салах бе следен, широко обсъден от трансферния комитет на “червените”, преследван и накрая... взет от някого другиго (макар че в случая на Коща той преподписа с тогавашния си клуб Атлетико Мадрид). Тази повтаряща се тема неизбежно повдигна въпроси за трансферната стратегия на Ливърпул, след като клубът не успява да привлече играчи, които, дори да не са от стандарта на Суарес, със сигурност биха повишили шансовете на уругуаеца да изпълни мечтата си да играе в Шампионската лига.
Действителността за Ливърпул е такава, че независимо от факта, че нападателят подписа нов договор преди Рождество Христово, ако клубът не може да му предложи елитната платформа, която той лелее и заслужава, някой друг ще го стори. Има дори една теза, според която след края на изумителния сезон на уругуаеца, в случай че пак бъде пропуснато класиране в Топ 4, собственикът на “червените” Джон Хенри трябва да благодари на звездата и за свръхчовешкото му усилие и лично да го закара на избраната дестинация.
Като изключим глупостите за преследването от папараци, Суарес разполагаше и с друг, много по-убедителен и разумен мотив за настояването да бъде продаден миналото лято. Както споделил на свои приятели, една от най-големите му тревоги била, че Ливърпул няма нужното качество и дълбочина на състава за битка за Топ 4.
Комбинация от неговата изключителна форма, от въведения от мениджъра Брендън Роджърс атакуващ стил и от недостатъците на конкурентите, най-вече Манчестър Юнайтед, означава, че Ливърпул все пак има шанса да постигне тази цел. В очите на букмейкърите отборът е фаворит за 4-тото място пред Юнайтед, Тотнъм и Евертън, а и с наглед най-леката програма от съперниците шансовете се увеличават.
Това, че Ливърпул е на такава висока позиция в таблицата, е забележително с оглед на факта, че от взетите през лятото осем нови само трима – Симон 
Миньоле, Мамаду Сако и Коло Туре – имаха някакъв ефект върху първия тим. Четирима от останалите петима – Яго Аспас, Луис Алберто, Виктор Моузес и Тиаго Илори (последният е вече под наем в Гранада до юни) – са записали общо 11 титулярни места този сезон. Контузиите на другите пък междувременно значат, че Али Сисоко, взет за покритие според Роджърс, е в отбора по принуда, а не по заслуги.
Ако изборите за титулярни 11 на мениджъра могат да служат за мярка на неговите лични усещания, само Миньоле и Сако за него са основни играчи. По тази причина и в два случая този сезон Роджърс призна публично, че след “подобряването на състава” сега е ред на “подобряването на единайсеторката”.
Затова и той стигна дотам да използва пресконференциите да разкрива колко къса е пейката му: преди мача с Челси в края на декември се оплака, че работи със 17 играчи, а преди визитата за Купата на ФА в Борнемут този уикенд те бяха 15. При положение че по-рано този месец, при покачваща се криза с контузиите, Роджърс отбеляза, че “ако запазим всички здрави, имаме голям шанс да завършим в Топ 4”, няма нужда да четем между редовете: той изясни, че Ливърпул може да не издържи в мисията си заради липсата на допълнително качество и дълбочина, от която и Суарес се плашеше.
Главно в резултат на безсилен яд, мениджърът бе по-склонен да говори след 
провала на покупката на Вилиан, когато каза, че разбира “климата в клуба си, но трябва да натискаме да взимаме най-добрите възможни играчи, ако ще имаме някакъв шанс да напредваме. Ако искаш да се изкачваш в лигата, ти трябва качество. Има още дни до края на прозореца и ще направим всичко възможно да доведем такова качество.”
В тези оставащи дни Ливърпул доведе Сако (в момента контузен), Моузес (загубил доверие въпреки гола си в Борнемут) и Илори (даден под наем)...
По-рано през сезона, преди тежестта на кампанията да започне да взема своето и когато Суарес почти сам разкъсваше съперниците, относителната слабост на пейката на Ливърпул рядко се показваше наяве с изключение на един-два случая, когато контузиите ограничаваха вариантите пред Роджърс. Веднъж обаче щом честотата на мачовете и качеството на противниците се увеличиха, дупките ставаха все по-видими.
Брад Смит – тийнейджър с голямо бъдеще, но все още правещ началните си стъпки в първия отбор – влезе като смяна на гости на Челси; Туре и Сисоко, взети за покритие, страдаха, когато се наложи да играят по-редовно заради травмите на другите; Луис Алберто и Моузес бяха изкарани още на почивката срещу Олдъм за купата; сега пък контузията на Лукас остави дупка като на поничка от новия спонсор Дънкин Донътс в полузащитата на “червените”, която очевидно няма да бъде запълнена до завръщането му след около пет седмици.
Ако има някаква утеха в изпускането на Салах, тя е, че дава шанс на Ливърпул да преразгледа приоритетите си и да определи дали януарският 
трансферен бюджет не може да бъде използван за подсилването на онези най-нужни на тима зони. Двата бека и центърът на халфовата линия плачеха за нови качествени играчи още преди контузиите на Лукас и Глен Джонсън, а сега има по-малко от седмица да се извършат действията, които могат да предопределят сезона на отбора.
Ливърпул винаги може да заложи на наличното със знанието, че то ги е извело дотук и с надеждата, че ще бъде достатъчно. Заемането на 4-тото място с 16 оставащи мача като втори най-резултатен тим в Премиър Лийг само след Манчестър Сити говори, че има много за какво човек да се възхищава на показания дотук от “червените” футбол. Има я и тезата, че след като е стигнала до 4-тото място, тази група играчи заслужава шанса да опита да се задържи там.
Има ги обаче и предупредителните знаци – слабостите в състава, посочени по-горе, още не са адресирани, а уповаването в Суарес продължава през целия сезон след завръщането му от наказание. Евертън, Тотнъм и подсиленият от чудесния Хуан Мата Манчестър Юнайтед до един ще търсят възможност да се възползват от всяка спънка на Ливърпул.
Няма гаранции, че “червените” ще завършат 4-ти дори ако бъдат направени трансфери този месец. Чувството, което Суарес и Роджърс споделяха миналото лято за нуждата от още качествени попълнения, обаче расте в точно същото 
време, в което шансът за заветното класиране в ШЛ започва да намалява.
Независимо ще се направят или не належащите трансфери, работата е там, че ако Ливърпул не издържи на темпото в състезанието за Топ 4, няма да има право да се оплаква, ако Суарес отпразнува следващия си рожден ден в клуб, който може да му подари за подарък футбол в Шампионската лига.
Тони Барет, “Таймс”
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)