Поуката, скъпи приятели: накрая любовта възтържествува. Няма обаче нищо банално в сложната афера със сърце и топка, за която ще ви разкажем днес. Онази между Милан и Кларънс Зеедорф се чете именно като една голяма, и никога прекъсвана, любовна история.
Чувство, което така и никога не превзе ироничния, сух, талантлив Масимилиано Алегри. Вместо това, и то само в най-добрите моменти, връзката изглеждаше като щипка привличане. В последно време остана само нетърпеливото очакване на едно предизвестено сбогуване.
Кларънс го познавате добре: с бърза и ясна мисъл, с манталитет на победител; с огромна харизма, природна интелигентност (знае шест езика писмено и говоримо) и естествена елегантност, която в определени среди няма как да ти навреди. Има адекватно самомнение, основаващо се на изпълнената му от трофеи витрина – чар, който Макс не можеше и да си мечтае да излъчва.
Най-общо казано, младият лидер (38-годишен) е определеният за поста и предпочитан от Силвио Берлускони. И докато последният се опитва да намери подобна фигура в политиката, започна от футбола. Истинската новост в този процес е завръщането в миналото: Зеедорф, както преди това Ариго Саки и Фабио Капело, е девствен по отношение на опит на скамейките на големите, така че това може да се окаже вдъхновяваща намеса на шефа.
Назначението на холандеца бележи завръщането на авторитарния стил на фамилията във вземането на решения за клуба и, заедно с това, края на ерата на кастингите, на консултациите, на задълбочените спортно-технически размисли, чиито “синове” бяха Леонардо и Алегри. Бърка онзи, който мисли, че след провала със Сасуоло, Барбара Берлускони е прескочила Адриано Галиани и е нарушила великото примирие: и двамата знаеха какъв ще е епилогът, ала се чакаше от дъщерята на главния акционер да обяви окончателния и неотменим избор на бащата.
В очакване да разберем дали Берлускони отново е уцелил в десетката, би било най-добре да подхождаме внимателно. Отвъд придаваните на Кларънс магически качества е добре да си спомним, че Алегри – “Златна пейка 2009” и с едно скудето във визитката си, не е някой случаен непрокопсаник. Най-добрият начин да му отдадем чест е да кажем на висок глас, че решението да бъде отслабен съставът с продажба на Златан Ибрахимович и Тиаго Силва с цел балансиране на счетоводните книжа не бе негово.
А това, че наличният кадрови материал е никак не лош, е със сигурност плод на несравнимия талант на Галиани да намира качествени играчи в края на договорите им. Зеедорф ще има цялото нужно му време да коригира, да сглобява, да намира нова мотивация за състава. Този сезон целите му са, както се казва, предимно най-простите: да се изкара едно спокойно първенство; да се направи хубав сблъсък с Атлетико Мадрид и, защо не с мъничко късмет, да се стигне четвъртфинал в ШЛ; да се обърне специално внимание на Купата на Италия – единствената сигурна порта към Европа.
Андреа Монти, “Гадзета дело Спорт”