Милан още не е отбор и затова истинският Бало е нужен

Да си вдигне ръката онзи, който преди началото на първенството в Серия А, е казал, че след 9-ия кръг Милан на Марио Балотели, Кака и Робиньо ще диша прахта зад Парма на Антонио Касано, Аталанта на Херман Денис и дори на Верона на Лука Тони. Няма такъв човек, нито един. Червено-черният хаос, поне наблюдаваният в момента от нас, нямаше как да се предвиди.

Девет мача, само три победи (все на собствен терен) и нито един успех извън дома. Показателите далеч от “Сан Сиро” са срамни: две равенства, измъкнати със зъби и нокти в последните минути срещу Болоня и Торино (когато не го вярваше вече дори самият треньор Масимилиано Алегри...) и три поражения срещу Верона, Ювентус и Парма.

От неделя думата “обрат” е заменена в миланисткия речник с един по-съзвучен термин за момента: “реконструкция”. Да, защото “и росонери” трябва още да развиват отбора си: прекалено са бавни, прекалено предвидими, често и неконцентрирани. А и, както винаги се случва при преминаване през черен период, се намесва също малшансът: я неочакван здравен проблем, я наказание, я спад във формата, я недадена за теб дузпа, я автогол или неща от този род. Не че някой си е мислил, че Милан този сезон е готов за битка за скудетото, но поне някакво по-високо класиране на Алегри Бойс бе напълно в реда на нещата да се очаква.

НУЖЕН Е ЛИДЕР

Въпросът е: възможно ли е отборът, който играе като равен с равен с великата Барселона в Шампионската лига, да е същият онзи, който отива в провинцията и се подчинява на ритъма и отиграванията на Касано и компания?

Повече от възможно е и си има тактическо обяснение: когато Милан трябва да изиграе мач по-прибран и на контраатаки (както например срещу каталунците) е облагодетелстван. Затваря всички пространства и бранителите, които не са извънземни, биват защитени по-добре.

Ако обаче трябва да се гради играта, следва тъмна Индия: отборът губи баланс, оставя цели декари свободни за противниковите контри, а напред комбинациите са малко или напълно липсват. Структурни недостатъци, които е трудно да бъдат излекувани просто с чифт нови попълнения през януари.

А после иде ред на темата “Алегри”. Естествено е сега отново да се появят обичайните гласове и да се постави въпросът: остава или е заплашен от уволнение треньорът? Галиани го защитава, двамата с него са в пълен синхрон и остава впечатлението, че Милан ще продължи с Алегри до края на сезона.

От друга страна, кои са моменталните спешни стъпки, подчертаваме “моменталните”, които стоят на хоризонта? Като че по-логично е съсредоточаването върху други аспекти, например представянето на Балотели в последно време.

Супермарио е повече Марио и по-малко Супер в този период, а Милан, както е изграден, има огромна нужда от един играч лидер, който да го води в растежа. Общо взето водач а ла Ибрахимович. Ще успее ли Балотели да направи окончателния скок към топкласата?

Андреа Скианки, “Гадзета дело Спорт”

Следвай ни: