Интервюто с Алексис: Пълно щастие изпитвам само чрез футбола

Интервюто с Алексис: Пълно щастие изпитвам само чрез футбола

Алексис Санчес се наслаждава на мига си. Усмихнат и доволен е, а добрите му представяния в Европа, които го утвърдиха като голямата звезда на Арсенал, му го позволяват. В това интервю той не скрива нищо. Говори за всичко: за началото, за настоящето и за мечтите си. Разкрива коя е най-удобната му позиция и разказва за момента, в който е разбрал за трансфера си в Барселона. Говори също за влиянието на Марсело Биелса върху него и за близостта си с Лионел Меси. Следващите редове не са за изпускане.

-         Как се приспособявате към живота в Англия и новата футболна среда?

-         Този футбол е много суров, трудно е да се приспособиш. Тази лига е най-изискващата от всички, в които съм играл, но ми харесва. Отборите са много равностойни. Тези от дъното усложняват живота на водещите. Всички мачове се решават от малки детайли. Очарован съм до степен да не мога да спя.

-         Не изглежда да Ви е толкова трудно. Участвате в играта, вкарахте много голове...

-         Лека-полека печеля доверието на съотборниците си и ги опознавам. В началото ми беше трудно да разбера накъде тичат, кой техен жест какво значи, ала съм все по-уверен. Зная качествата на всички и така и аз се чувствам по-отпуснат.

-         Какво изисква от Вас Арсен Венгер и помага ли Ви?

-         Както навсякъде, става въпрос да опознаеш тукашния стил. Започвам да запаметявам любимите бегове на съотборниците си и се уча да им помагам. Наясно съм, че трябва да се подобрявам, и ми го напомнят: да задържам по-малко топката, да играя с едно докосване за улесняване на контраатаките. Това е жизненоважно, защото бързите преходи са ключови за този отбор и тази лига.

-         Като че още Ви се търси най-добрата позиция. Къде се чувствате най-удобно?

-         Обичам да играя и вляво, и вдясно, и в центъра, но вляво ми е малко по-удобно, защото мога да навлизам навътре срещу защитниците с водене на топката с десния крак.

-         Очевидно не Ви харесва да Ви сменят. Не криете раздразнението си, което се харесва на треньорите...

-         Не мога да го скрия. От мъник съм влюбен в тази игра и ако ме извадите от терена, все едно ми отнемате топката! От дете играех постоянно, ритах дори вкъщи. Когато имах топката и играех с нея, забравях всички проблеми. Щастлив съм с футбола, не мисля за нищо друго. Научих се да играя на улицата в родния ми град Токопийя и винаги нося със себе си това влюбено във футбола дете. Пълно щастие изпитвам само когато играя. Футболът бе моето спасение.

-         Вярно ли е, че навремето е трябвало да миете коли?

-         Имаше и друго, освен миенето на коли: правех и салта на улицата срещу 50 или 100 песос. Когато си хлапак в Южна Америка, често нямаш много пари и трябва да си ги спечелиш, за да оцелееш. Така бе и в моето семейство. Не бяхме богати, не можехме да си позволим лукс. Трябваше да се трудим здраво, за да задоволим потребностите си. Когато обаче се върна назад, виждам едно щастливо дете: свободно, без отговорности, винаги с приятелите си. Майка и татко направиха огромни неща за мен и сега съм много щастлив, че мога да им се отплатя.

-         Когато човек е с толкова скромно потекло, мисли ли си, че накрая може да стане професионален футболист?

-         Честно казано, винаги съм го вярвал, още от дете, само че си представях, че ще съм в Чили, никога в Европа. Направих големия си скок с първото си участие на Мондиал, този в ЮАР. Там започнаха да ме забелязват, а и очевидно подобрявах играта си мач след мач. Вкарвах голове по-често, пропусках по-малко положения. Погледнах на футбола с друго око, а и Марсело Биелса ми помогна. Научих ужасно много от него.

-         Удинезе ли беше идеалният трамплин?

-         Несъмнено. Дадоха ми нужното време да се приспособя, вечно бяха до мен. Научиха ме на много неща и това ми помогна после да премина в Барселона, закъдето се чувствах подготвен, така че бях спокоен. Всъщност, в деня в който се потвърди продажбата в Барса, играех на топка на улицата със своите приятели в Токопийя. Един другар дотича да ми каже, че трансферът е официално потвърден. Честно казано обаче, не съзнавах величината на случилото се, докато не изиграх първия си мач с “асулграна” екипа.

-         И сега няма кой да Ви отнеме факта, че сте бил част от един от най-исторически клубове в този спорт...

-         Много съм благодарен на Барселона, че ме взе и ми помогна да се развия като футболист и като личност. Научих много от съиграчите си и узрях като характер. Тази съблекалня е пълна с добри хора. Нямам друго какво да изкажа към клуба, освен благодарствени думи. Сега обаче съм в Арсенал и се надявам да спечеля всичко. Затова съм и дошъл.

-         Какво е изживяването да си в един отбор с Лионел Меси, един от водещите футболисти и голмайстори не само в испанската лига?

-         Иска да спечели всичко, имам предвид абсолютно всичко: футбол-тенис, тренировъчни мачове, официални. Иска да е победител във всяко състезание, в което участва, и да бие всички възможни рекорди по пътя. Има невероятен манталитет на победител. Никога, ама никога не иска да губи.

-         Вие също имате състезателен дух, а сте срещнал човек с дори по-голям. Това трябва и да го е превърнало в най-добрия в историята. Вие обаче предпочетохте да преминете в Арсенал. На какво се дължи този избор, след като имаше и други желаещи Ви клубове?

-         Доверени хора ми говориха много, и все добри неща, за Арсенал, за величието му, за качеството на играчите му. Сега когато съм тук и се спра за миг да погледам съотборниците си на тренировка, си давам сметка, че съм заобиколен от огромно качество. Впечатлен съм от поведението и таланта им. Зная, че с тази група можем да спечелим много трофеи в идните години. Убеден съм.

-         Познавахте ли добре състава?

-         Истината е, че не, но ме впечатлиха. Очарован съм как търсят и създават свободни пространства, от индивидуалните и колективните им движения. Сериозно говоря. Много ми се нрави манталитетът на победители, това, че гледаме положително на нещата и излизаме да бием във всеки мач. Зная, че можем да спечелим всеки турнир.

-         Играхте като “деветка” и се говореше, че тази позиция най Ви приляга, ала в последния момент Арсенал купи Дани Уелбек. Как Ви се струва той?

-         Обичам да играя с него. Отиграва много добре топката и е голмайстор. Голям трансфер.

-         Вече се срещнахте с няколко от грандовете на Премиър Лийг. Кой урок изпъква от първите Ви мачове в новата лига?

-         Че трябва да се отпусна. Прекалено голямо желание имам да се представям добре и това понякога е лош помощник. Трябва да съм спокоен, да се трудя здраво. Зная, че в крайна сметка нещата ще се получат, а няма да стане, като ускорявам процеса. Трябва да отмия всички революционни нотки от съзнанието си, за да мога на терена да правя по-добрия избор, по-точния пас, да вкарвам гол при отдала ми се възможност.

-         Говорите ли си много с Арсен Венгер?

-         Много се радвам, че работя с него, въпреки че истината е, че още не зная достатъчно английски, за да разбирам и оценявам всичко, което ни казва. Не е случайност, че изкара толкова години в Арсенал. Целият свят го познава и му се възхищава.

-         Веднъж се облякохте като Дядо Коледа в Токопийя. Важно ли е за Вас да правите нещо за своите хора, да сте в досег с тях?

-         Ще направя всичко по силите си за Токопийя. Това е малко градче, обикновено не получаваме много помощ. Обичам да отвръщам по някакъв начин на тяхната обич. Когато се облека като Дядо Коледа и видя щастието по лицата на дечицата, когато видя техните усмивки, нещо ме изпълва много дълбоко вътре и ме вълнува.

Гийем Балаге, “АС”

Още от Футбол свят

Виж всички