Как Алексис всъщност отслаби Арсенал

И фенове, и анализатори продължават да задават един и същ въпрос за запъващия се Арсенал: къде ли щеше да бъде без Алексис Санчес? Въпросът е риторичен, но легендата на клуба даде загатнатия отговор този уикенд: “Без него са средняци в лигата.”

Ако се замислите на мига, това е логично предположение. Алексис води убедително голмайсторската листа на Арсенал с 13 попадения, а най-близкият му преследвач Дани Уелбек е само с 5. Неуморността, пресирането и агресивността на чилиеца са в повдигащ адреналина контраст със сивите му съотборници. Спечели си възхитата на съперниците и номинация за Отбора на годината на УЕФА...

При все това е също и лесно да се спори, че в някои отношения “артилеристите” биха били по-добре без Санчес. Наистина, той донесе голове, естетска наслада и слава. Също така обаче и разпокъсаност, съмнение и опасност.

ЕДНА НАПРЕД…

Миналия сезон Арсенал спечели Купата на Англия и бе начело в Премиър Лийг по-дълго от всеки друг отбор, включително шампиона Манчестър Сити. Аарън Рамзи беше офанзивното сърце на този относително славен сезон. Възроденият уелсец блестя при всеотдайната работа на Оливие Жиру, който задържаше топката и после я насочваше по пътя на настъпващата кавалерия.

Друг фактор бе подцененият принос на Месут Йозил. Одареният германец е от най-неегоистичните играчи и майстор както на асистенцията, така и на задържането на топката. Точно затова “артилеристите” станаха дори по-отдадени на играта с владение на топката с нужните внимателни подавания.

Дребничкият Санчес не е таран и по инстинкт е доста по-заинтересован да получава топката, а не да я подава. “Дайте ми я и аз ще свърша останалото”, това може да е неговият лозунг. Такъв е фокусът и куражът му, че сякаш вечно се опитва да напише холивудски сценарий, в който около него се върти цялото действие и е неоспоримата звезда. Силната му харизма понякога сплашва неговите съотборници, представящи си различен сценарий.

Чилиецът измести Йозил от сърцевината на играта на Арсенал. За да направи място на новия човек за 35 милиона паунда, германецът се принуди да се премести на фланга, където изглежда като изгубил се чувствителен шпаньол. Срамежливата му усмивка се завърна, когато бе отново в ролята на “десетка” в гостуването с Астън Вила. Тогава, в отсъствието на конкурента си, вкара и асистира по веднъж за победата 0:3.

МНОГО ЯЙЦА “ФАБЕРЖЕ” В ЕДНА КОШНИЦА

На Йозил и Рамзи им липсват и самочувствие, и форма този сезон, пък и ги спохождаха контузии. Междувременно Санчес се превърна във фара на тима. Той шумно иска топката и, предвид неговата цена, звезден статут, популярност и голов рекорд, само някой доста смел негов съотборник би избрал друг вариант за отиграване. Сякаш чилиецът, който винаги бе слуга на Лионел Меси на “Камп Ноу”, изисква подобен на този на аржентинеца статус на “Емирейтс”.

Ако само самочувствието и уменията му пред вратата бяха изравнени от способност да подава… За съжаление, в тази част е среден: срещу Тотнъм например точните му пасове бяха 59%, а тогава Йозил и Санти Касорла стигнаха до 92%. И това е, когато изобщо реши да подава. В контраст с веруюто на Арсен Венгер за бързо освобождаване от топката, Санчес обичайно я задържа твърде дълго и после я губи в опасни зони, често пъти когато съотборниците му са се втурнали да го подкрепят. Не е чудно тогава, че “артилеристите” стават все по-уязвими за контраатаки.

Намеци за сблъсък на философии между Венгер и чилиеца се появиха по-рано през сезона. На “Гудисън Парк” мениджърът нетипично извади звездата на почивката. Остави го на пейката в няколко случая и го пусна в мач за Купата на лигата, която обичайно се смята за турнир под нивото на играч от калибъра на Санчес.

ЗАВРЪЩАНЕТО НА ОТБОРА ОТ ЕДИН ЧОВЕК

И все пак той е в сърцето на действието, а “артилеристите” рискуват да станат най-уязвимия колектив – отбор от един човек. Уместно е Йън Райт да пее хвалебствени химни за Алексис. Преди двайсет години Арсенал бе до голяма степен отбор от един човек и неговото име беше точно Райт. Бляскав и наперен, той бе такава доминираща сила в състава на Джордж Греъм, че съотборниците му градяха всяка атака към него. Накрая феновете започнаха да пеят: “Ето Й-ън Ра-йт, Й-ън Ра-йт ФК…”.

Брус Риок прекара голяма част от едногодишното си управление на “Хайбъри” в безуспешни опити да умали надмощието на Райт. Това се случи чак през втората половина от първия пълен сезон на Венгер, когато звездата получи контузия и на сцената излезе Никола Анелка. И едва тогава мениджърът видя и осъзна най-сетне силната, макар и неумишлена, хватка на Райт върху приключенския дух на офанзивата на Арсенал.

Оттогава насетне французинът дава приоритет на отборния дух над звездите. Денис Бергкамп беше класа над другите, а се говореше и за зависимост от Тиери Анри около зенита му в клуба, ала и двамата поставиха колектива над личната си слава. Всъщност, съвсем наскоро Анри каза пред “Футбол Фокус”, че фундаменталното качество на Непобедимите от сезон 2003/04 е била “задружността – всеки, напълно по собствена воля, даваше топката на човека в по-добрата позиция.”

Макар тезите за апокалиптична криза в Арсенал да са плод на истерия, сезонът е разочарование за феновете. И все пак общоприетото становище, че без Санчес тимът ще се срине към долната половина на таблицата, прикрива неудобната истина около личния принос на суперзвездата към колектива.

Час Нюки-Бърдън, “FourFourTwo”

Следвай ни: