)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
Мина вече седмица от финалния турнир на Шампионската лига – мъже, проведен в Анкара. Емоциите у нас феновете позатихнаха, а ние взехме да кроим планове за бъдещи участия в подкрепа на националните волейболни отбори на България.
Първите по хронология събития, които предстоят, са квалификациите за европейско първенство на младите ни волейболни надежди до 19 години при жените и мъжете в края на месец април. Нашата страна е домакин и на двата турнира и това е още по-задължаващо. Със сигурност Националният Фенклуб ще бъде близо до представителните ни отбори по време на състезанията в Самоков и София.
Първите срещи на мъжкия ни национален отбор от Световната лига срещу САЩ и квалификацията за Евроволей 2015 при жените ще се проведат почти по едно и също време през май. Квалификацията при дамите започва първа, като ще бъде от 22 до 25 май в София, а двубоите на националите с американските волейболисти съответно ще бъдат на 23-24 май във Варна. Това поражда малко трудности, но нямайте съмнения, че ще подкрепяме и две събития. Групата ни ще бъде и на двете места, като в двете зали ще кънти познатото „Българи – юнаци”!
Но да се върна пак към турнира в Анкара. Някои неща ни направиха впечатление от гледна точка на запалянковците.
Вече стана дума за изключително улеснения достъп на волейболните фенове до любимите им състезатели. Това даде уникална възможност за свободно общуване и практикуване на любимото занимание - снимане. Практически целият прилежащ паркинг пред зала Башкент беше зона за срещи и комуникация, където всеки на воля можеше да срещне и заприказва висши ръководители на ЦЕВ, на турската федерация, журналисти, бивши и настоящи волейболни звезди и треньори. В този район цареше многоезична пъстрота и разнообразие на облеклата – от скъпите костюми с баджовe “Super VIP” до разноцветни тениски и шорти на запалянковците. Т.нар. охранители на мероприятието изглеждаха като народно опълчение, временно преоблечено в униформи с надписи „Полиция”. В зоната витаеше дух на доверие и някаква равнопоставеност между всички участници в събитието, преплетена с взаимно уважение между всички волейболни хора.
Посещаемостта на волейболни мачове в Турция също има своите особености. Според мен в залата бяха продадени не повече от 500 – 600 билета, закупени предимно от привържениците на руските Белогорие и Зенит и на полския Ястржебски Венгел. Мачовете без участието на Халкбанк се водеха на празни трибуни, които бързо се запълваха от всякакви хора в минутите преди домакинските срещи. Разбрахме, че зрителите около нас не познават правилата на играта, не познават състезателите дори на турския отбор, а някои най-смело си четяха книжки докато „любимият” им отбор се бореше за спечелване на Европейската купа.
Споделихме своите наблюдения с другите българи в Халкбанк. Националката Деси Николова ни обасни, че за нейно щастие ентусиазмът при посещението на женски волейболни мачове е в пъти по-голям от този при мъжете. Същото наблюдение имаха и Радо Стойчев, Жоро Петров и Мартин Еремиев. Аз имам своето обяснение, което е свързано с прозрението, че ако в Турция почнат да се организират състезания по художествена гимнастика, то залите биха били препълнени. Явно определението за волейболна зрелищност и съзерцание отвъд Капъкуле е по-различно, отколкото в България или Европа.
Поведението на волейболните агитки също представляваше интерес за нас. Подобни турнири са мястото, където и ние, феновете, „сверяваме часовниците” си, наблюдваме креативността на другите организирани запалянковци, тяхната въоръженост, хореография, песни, скандирания.
Най-многобройна беше групата от привърженици на шампиона Белогорие. Както и поляците те бяха пътували с чартъри по предварително съгласувана програма. Всички фенове на руския гранд грееха, облечени с еднакви тениски. Те бяха изработени специално за турнира, видно от имената на четирите участници, изписани върху тях. Поддръжниците на Ястржебски имаха закалката на Полската волейболна фенска култура. Те изгледаха мачовете на своя отбор прави, винаги на място започваха своите песни и скандирания. Бяха приготвили и голямо олекотено знаме, което спускаха като щора върху своя сектор по време на почивките. Агитката на Зенит се състоеше от около 30-тина човека, изключително предани на отбора си, гласовити и позитивни. Те също наблюдаваха прави играта на своя отбор и болееха за всяка точка.
Нашата група активно подкрепяше феновете от Казан. В началото те ни гледаха с леко недоверие, но когато се увериха в нашата искреност ни приеха като свои. Турските фенове бяха изключително млади хора, вероятно ученици, доста шумни и забавни, ползващи и някои приоми от футболните стадиони.
Изключително лошо впечатление ни направи поведението на многобройната агитка на Белогорие. В часовете, когато другият руски отбор Зенит се беше запътил към бронзовите медали, белогородци просто не присъстваха в залата. Тези, които все пак бяха в сектора си, гледаха вяло и безразлично усилията на другите руснаци и като че ли желаеха повече загубата, отколкото победата на казанци. Срамно и познато!
Без да звучи самохвално само българската агитка изгледа с професионален интерес всички мачове, включително и загрявките. Ние присъствахме и на оборните тренировки в петъчния ден, предхождащ турнира. Целта ни да въдем колкото се може по-близо и по-дълго до образците на световния мъжки волейбол беше реализирана без компромиси и изцяло. Очаква ни „гореща” волейболна година, а начало й беше повече от обещаващо.
BGvolleyball.com
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)