Отпадането на полуфиналите на Шампионската лига от Ювентус на практика изхвърли Реал Мадрид от борбата за всички трофеи този сезон при два оставащи кръга от Ла Лига. Празнотата е трудно чувство за преглъщане от клуба с най-големия трансферен бюджет в историята, налагащ най-силовата пропагандна стратегия в света на футбола. Създадените надхвърлящи всякакви граници очаквания предизвикват сега тежък махмурлук и отчаяние сред мадридистите, които се опомниха от наложения им блян без ни една купа.
Ръководството търси отговорниците за провала и най-видимата “глава за рязане” е тази на треньора – Карло Анчелоти. Доста са вече членовете на управата, намиращи за неубедителна работата на италианеца. Проблемът пред президента Флорентино Перес се крие в търсенето на заместник. Босът не иска да избързва. Някои от най-близките му съветници го предупреждават, че задържането на Анчелоти, след преглед на списъка с възможните му заместници, може да е всъщност най-сигурният залог.
Служителите на клуба, които са натоварени със задачата да изследват пазара за кандидати за пейката, работят по нея от септември насам. Още поражението с 4:2 от Реал Сосиедад на “Аноета” във втория кръг на първенството започна да тревожи управата.
Първият селекциониран наставник, с когото влязоха в контакт чрез посредници, бе Юрген Клоп – харизматичният лидер на Борусия (Дортмунд) и треньорът на мода в Европа към онзи момент. Последваха неформални разговори с Жозе Моуриньо, Рафаел Бенитес и Юлен Лопетеги – до един бивши работници за Мадрид. Флорентино Перес пък винаги го е блазнела идеята да превърне Зинедин Зидан в реплика на Джосеп Гуардиола от Валдебебас. Сезонът на Зидан с Реал Мадрид Кастийя в Сегунда Б обаче се оказа разочароващ, след като не бяха достигнати дори плейофите за промоция.
Ухажването към Клоп се проточи до последните седмици. Близки до германеца източници твърдят, че пратеник на Флорентино Перес постоянно го е търсел, за да го уверява в желанието на испанския гранд да го привлече.
Нещо подобно се случи и с Моуриньо. Множество са хората в ръководството, външните съветници и приятелите на Флорентино, които бленуват завръщането на португалеца. Отношенията на президента с мениджъра на Челси са отлични. Моуриньо обаче е ясен: не иска да се връща на “Сантиаго Бернабеу” и да поеме сам негативите от изгонването на Серхио Рамос, Икер Касийяс, Пепе и Кристиано Роналдо, без клубът да застане зад гърба му. Неговото семейство се чувства чудесно в Лондон, а лично той е амбициран да се превърне в първия треньор в историята, спечелил три пъти КЕШ/ШЛ с отбори от три различни държави.
КЛОП НЕ Е ГЪВКАВ
Моуриньо бе гъвкав треньор по отношение на указанията от управата. Далеч от давания си вид на бунтар, португалецът уважаваше клубната стратегия и ръководството го ценеше заради това. По същия начин цени и подобното отношение на Анчелоти, умението му да се приспособява към изготвените в кабинетите планове. В двата си сезона работа на Чамартин италианецът никога не видя осъществени своите предложения за нови попълнения. Най-голямата отстъпка, която получи, бе подновяването на договора на Карим Бензема. Дори за това му се наложи да настоява специално.
Клоп отговаря на друг профил. Съветниците на Флорентино Перес му подшушнаха, че има два фактора срещу подписването с германеца. Първо: славата му на успешен треньор се стопи и официалното му представяне пред феновете вече няма да бъде толкова бляскаво събитие. Второ: става въпрос за човек със силен характер, комуто се харесва да направлява посоката автономно, без приемане на външни наставления от спортно-технически характер. Както казва един анонимен член на клубната управа на Мадрид: “Клоп би оставил на пейката Гарет Бейл от раз.”
Тънките намеци как да се процедира на терена към германеца биха били невъзможни. Анчелоти, от друга страна, е склонен на диалог и отваря широко и с готовност вратите на Валдебебас за ръководителите. Неговият опит е единствен по рода си в световния футбол и футболистите искат да продължат да тренират под негово ръководство. “Анчелоти е треньор от върховото ниво – каза в сряда Тони Кроос, – и клубът би трябвало да има това предвид.”
Диего Торес, “Ел Паис”