Рафаел Бенитес ще си даде срок за експерименти със състава на Реал Мадрид – най-техничния и съзидателен набор играчи, с който е разполагал в 20-годишната си треньорска кариера. Ако обаче опитите не сработят или ако футболистите не отговорят на търсенията, твърди, че в началото на сезона ще се върне бързо към стриктната си тактическа схема, олицетворяваща най-добра работата му: 4-2-3-1 с двойна опорни халфове пивоти.
Така говорят в клуба хората, които работят с Бенитес. За първи път в дългогодишната си кариера новият наставник на Мадрид няма много алтернативи, освен да се отдалечи от извелия го до куп успехи негов научен подход и да отвори съзнанието си за други начини на игра, други по-гъвкави тактически системи. Ще опита да заложи на един-единствен дефанзивен халф и да даде малко повече свобода в атака на Марсело, Дани Карвахал или Данило. В тренировките няма да посвещава толкова много часове на преминаване през противниковия пресинг, заемането на координирани позиции, поддържането на точно разстояние между линиите, играта в изчислена метър по метър, човек по човек зона.
Ще бъде по-малко настоятелен в заниманията без топка. Поне в началото. Налагат му го две еднакво необичайни в неговата история обстоятелства. Първо, няма голямо влияние в оформянето на състава. Второ, разполага с група футболисти, които в голямата си част не отговарят на профила, с какъвто е работил обичайно досега.
Основата на системата на Бенитес във Валенсия, Ливърпул, Челси и Наполи бе двойката пивоти опорни полузащитници в схема 4-2-3-1 с много прибрани отзад бекове. “Във Валенсия винаги имахме шестима наредени в отбрана човека – спомня си славният капитан Давид Албелда. – Така е невъзможно да те хванат на контраатака.”
Албелда и Рубен Бараха бяха двойката му пивоти на “Местайя”. После имаше други в желязната верига, оформена последователно от Чаби Алонсо и Хавиер Маскерано, Момо Сисоко и Лукас Лейва, Рамирес и Давид Луиж, Гьокхан Инлер и Валтер Гаргано. В тези системи вторият нападател се изцеждаше максимално физически, като изключим Оскар и Хуан Мата в Челси, където обаче трансферите правеше Роман Абрамович.
Досега, с изключение на престоя му на “Стамфорд Бридж”, мадридският треньор е отговарял повечето време за покупко-продажбите в своите клубове. В Ливърпул като мениджър завъртя около 400 млн. евро, а за две години в Наполи доближи 130 милиона. На Чамартин ще му се налага да се занимава само с подреждането и менажирането на играчите, които ще му дават.
В Мадрид Бенитес отново ще се озове в клуб, който му предлага изготвен от президента състав. С една особеност: ако не премести Пепе или Серхио Рамос напред, ще разполага само с Каземиро за дефанзивен халф и центърът ще е дисбалансиран заради претрупването на техничари като Лука Модрич, Тони Кроос, Асиер Ияраменди, Хамес Родригес и Иско. Дори най-желаният от Флорентино Перес играч – Пол Погба, е по-скоро вътрешен, а не опорен полузащитник.
“Идвам тук да съм треньор, да работя с наличния състав”, заяви Бенитес на официалното си представяне.
Ако до септември резултатите не са добри, ще наложи 4-2-3-1 и ще измисли кои да са двойката пивоти в средата на терена. Твърди, че ще го стори, при все че на публиката и клубното ръководство вероятно не ще се хареса. Защото методът “Бенитес” е достатъчно гъвкав да признава променливите от време на време. Но не завинаги.
Диего Торес, “Ел Паис”