)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
Реал Мадрид, смятан за най-големия клуб на света заради своята история и ценности, които е призван да пази, понякога се държи твърде неподобаващо на името си. Извод валиден както за неговия президент Флорентино Перес, така и за определени хора от ръководството и дори за мадридистите. Ето и доказателствата в подкрепа на тази теза.
НЕБЛАГОДАРЕН ПРЕЗИДЕНТ: ПРИМЕРЪТ С КАРЛО АНЧЕЛОТИ
Назначен след дълго ухажване през лятото на 2013 г. с договор за три сезона, Карло Анчелоти наследи съблекалня, разбита от причинените от управлението на Жозе Моуриньо конфликти. Карлето обаче съумя да възвърне хармонията и добрата обстановка в колектива, а така и съответно репутацията на „белия” клуб.
Преди всичко обаче италианецът изведе отбора до фамозната си Десета (Европейска купа), която бе блян от 2002 г. насетне. Това обаче не се оказа достатъчно в очите на Флорентино Перес и през май той прекрати контракта на наставника. Напускане, за което съжаляваха до един футболистите, надпреварвали се да показват подкрепата си към Анчелоти в социалните медии.
СТИСНАТ С НЕГАЛАКТИЧЕСКИТЕ ПРЕЗИДЕНТ: ПРИМЕРЪТ С МАКЕЛЕЛЕ
За Флорентино Перес е немислимо да заплаща щедро даден играч, „който никога не стреля към вратата и не може да даде пас на повече от десет метра”. По този начин през 2003 г. президентът принизи ролята на Клод Макелеле, смятан за един от най-добрите опорни халфове в света и стабилизатор на иначе небалансирания отбор на Галактическите
Макелеле се обиди и поиска да напусне. Веднага след продажбата му за 24 млн. евро в Челси, френският национал сподели за „Франс Футбол”: „В Мадрид не се грижеха за мен. Би трябвало да се изкача нагоре от 12-ата или 13-а позиция по заплата (б.р. – 125 000 евро нето месечно, сиреч четири пъти по-малко от възнаграждението на Лос Галактикос), след като мнозина от моите съотборници твърдяха, поне публично, че заслужавам повече…”
Следващия сезон Мадрид завърши 4-ти в Ла лига. Всичко друго, но не и случайност.
ФЕНОВЕ КАТО ФУРНАДЖИЙСКИ ЛОПАТИ: ПРИМЕРЪТ С КРИСТИАНО РОНАЛДО
Мадрид трябва да е единственият клуб на света, където привържениците са способни ту да обожават, ту да освиркват даден играч, автор на поне по 50 гола на сезон в пет поредни години. Може и да ви се струва сюрреалистично, ала е точно така! Разбира се, Кристиано Роналдо понякога дотежава със своя егоизъм, но все пак доста фенове биха искали техният отбор да има подобен нападател.
Тази непрестанна промяна в поведението на публиката буди често недоумение у трикратния носител на „Златната топка” и промени в неговото настроение и желание за игра. Понякога тези неща са трудни за замаскиране и е сложна задача да се търсят другаде причините за намаленото ниво на CR7 в определени моменти. Доказателство се получи миналия сезон, когато след избухването на освирквания на „Сантиаго Бернабеу” португалецът отправи първо мрачен поглед към трибуните, а после и обида, която бе уловена от камерите.
ВЪНШНИЯТ ВИД ЗА СМЕТКА НА СПОРТНОТО: ПРИМЕРЪТ С ДЕЛ БОСКЕ
По две титли на Испания и купи в ШЛ, по една световна клубна титла и Суперкупа на Европа и Испания: визитката на Висенте дел Боске начело на Мадрид е впечатляваща. В очите на Флорентино Перес обаче липсваше нещо основополагащо за един треньор на „белите”: модерно и бляскаво излъчване.
На 24 юни 2003 г., след участие в телевизионна рубрика по случай спечелената два дни по-рано титла в Ла Лига, Дел Боске научава в един ъгъл на коридора, че е пожертван. „Мислех, че когато един ден ми дойде редът, Хорхе Валдано (б.р. – тогава спортен директор на клуба) ще ме осведоми лично – заяви отвратеният наставник. – Вместо това разпространява новината чрез отровители, хора от клуба, които нямат никаква представа що е то да си треньор на Ла Каса Бланка (Белия дом). Това не е елегантният маниер, типичен за нашата институция.”
БЕЗСЪРДЕЧНОСТ И В НОВИТЕ МЕДИИ: ПРИМЕРЪТ С КАСИЙЯС
Когато едно от децата на дома, което е спечелило всичко с клуба на своето сърце, което е прекарало 16 години в мъжкия тим и което плаче на пресконференцията за обявяване на напускането си, а личният му профил в Туитър е спрял да се следва от официалния профил на Реал Мадрид веднага след подписването с друг клуб, нещата не изглеждат нито класно, нито интелигентно…
Защото нищо не върви в днешния свят по-бързо от информацията именно в тези нови средства за масова комуникация – социалните медии. При всяко положение Сан Икер вече имаше лош вкус в устата и предусещане за тази липса на такт от ръководството: при съботното му сбогуване никой от управниците не бе до него за морална подкрепа
В понеделник клубът направи опит да замаже положението с втори дубъл пресконференция в присъствието на президента. Публиката отговори с възгласи „Оставка, Флорентино!”.
КАПРИЗНА ПУБЛИКА: ПРИМЕРЪТ С ГУТИ
Напускайки Реал Мадрид през 2010 г., Гути трябваше да отдаде почит на мадридистите, с които обаче често си имаше проблеми. Нападан заради нощните си похождения и присъствието си на челата на жълтите издания, халфът се научи с годините да живее с тази капризна публика. „В един сезон нямаше дори и един мач, в който някоя част от „Бернабеу” да не ме освирка. В крайна сметка се затворих в черупката си”, сподели елегантният левичар преди пет години. Точно преди да напусне тихомълком след 24 години в Белия дом.
Себастиан Бюрон и Сиан Далма, „Екип”
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)