Карло, Клопо и Де Бур: шансът на Англия пак да е фактор в Европа

Карло, Клопо и Де Бур: шансът на Англия пак да е фактор в Европа

Нивото на Премиър Лийг спадна драстично в рамките на едва три години, в които само Челси ще е стигал, и то едва веднъж, полуфинал в Шампионската лига. Полуфинал, в който бе надигран технически, тактически, физически и психически от машината на Диего Симеоне – Атлетико Мадрид, на която после опита да реваншира, като я обезкръви. Всъщност, за да е пълен позорът, този сезон Англия не излъчи дори четвъртфиналист в ШЛ, а в Лига Европа само горкият Евертън стигна осминафиналите, а там бе натупан от... Динамо Киев.

Очевидно проблемът не се крие в парите, след като телевизиите дават най-много пари на тамошните клубове (ако изключим ултраантиконкуренционните договори на Реал Мадрид и Барселона), след като интересът от световни компании и глобални фенмаси не спира да пълни касите им и след като стадионите на водещите клубове са винаги пълни.

Когато ПЛ владееше ШЛ след средата на миналото десетилетие, на пейките на тогавашните Топ 4 стояха светила като Жозе Моуриньо, Рафаел Бенитес, Алекс Фъргюсън и Арсен Венгер. Днес само Моуриньо и Венгер са на постовете си, макар че Специалния не е същият след престоя си в Реал Мадрид, както не е същият и Бенитес след онази си лична бурна битка за спасяване на Ливърпул от ръцете на американските спекуланти Хикс и Джилет. Дори и Венгер не е същият: един финал и куп провали в елиминациите е цялото му наследство в ШЛ за почти двайсет години в Арсенал. Фърги, издигнал се наново като евромайстор, тласкан от младите тогава конкуренти Жозе и Рафа, вече го няма. Луис ван Гаал, макар и с богата визитка, никога няма да е и близо до сър Алекс. Парвенюто на Топ 4 – Манчестър Сити, така и не може да докара светило на пейката си... може би до това лято?

Така че като фундаменталната причина за спада на водещите английски клубове на фона на конкуренцията на испански, германски, а отново и френски, италиански и нидерландски съперници, се оформя качеството на мениджърите.

Това лято Ливърпул, Ман Сити, че дори и Арсенал получават великолепна възможност да поправят нещата. Юнайтед, с цялото кюскане на топката и великия сезон на Давид де Хеа, явно се е запътил към завръщане в Топ 4, тъй че мястото на Ван Хаал е сигурно, както и това на Моу в почти ясния шампион Челси.

Арсенал обаче, дори и при 2-ро място и втора поредна Купа на Англия, е време да погледне в бъдещето в името на прогрес в Европа. Ливърпул допреди година сякаш имаше бъдещето в ръцете си, но Брендън Роджърс получи масивен световъртеж от достигнатите висини и оповръща всички положени основи, така че и там раздялата изглежда за добро. В Сити? Е, там е ясно.

Тези три клуба имат широко отворена врата към трима европейски треньори, които изглеждат свободни и идеално пасващи към изискванията и традициите им: Франк де Бур, Юрген Клоп и Карло Анчелоти.

Италианецът, отдавна на мушката на мадридските медии – глашатаи на ръководството на Реал Мадрид, е очевидно гласен за натирване от “Бернабеу” дори и да запише златен дубъл. Профилът на търсения заместник на Мануел Пелегрини: човек с доказана класа в евротурнирите и опит в направляването на пълна с футболисти с огромно его съблекалня. Едва ли може да има по-доказан от онзи, който заедно с Боб Пейзли единствен има три спечелени Европейски купи.

Германецът миналата сряда обяви раздялата си с Борусия (Дортмунд) след седем вълшебни години. Профилът на търсения заместник на Роджърс: сравнително млад, свръхенергичен, ентусиазиран, работещ под спортно-техническо ръководство, с устойчиви успехи и без готови звезди. Нуждата на Клопо от любов сякаш няма къде другаде да намери по-силен отклик от “Анфийлд” и трибуната Коп. Коп за Клоп!

Нидерландецът също обяви, че е готов за ново предизвикателство на по-високо ниво след първата си изгубена титла и отпадането още на осминафинал в ЛЕ от Днепър. Стори го дори в ексклузивно интервю за Sportal.bg неотдавна. Де Бур е първият треньор с четири поредни титли в Еередивиси, където толкова светила като Михелс, Ковач, Кройф, Хидинк и т.н. са работили в годините (и то ги спечели, продавайки някои от най-важните си играчи всяко лято); с опит като помощник и в националния отбор, стигнал финал на Мондиал 2010.

Профилът на евентуално търсения заместник на Венгер: млад, енергичен, успешен, нехарчещ огромни пари за готови звезди, предпочитащ да взема играчи от собствената школа и да им помага да осъществяват потенциала си. Всички тези характеристики са част от същината на Франк де Бур, пък и самият той съвсем наскоро каза нещо много любопитно: “Начинът, по който Арсенал игра в реванша с Монако, е начинът, по който и ние в Аякс се стремим да играем: висок пресинг, бързо връщане на топката в наше притежание. Наистина обичам играта на Арсенал. Като погледна головете им, понякога ми прилича на футзал: пас и движение, винаги високо темпо.”

Да, Де Бур няма опит нито в английския футбол, нито конкретно в Арсенал. Вижте обаче само с кои се е обградил в Аякс: помощници са му Денис Бергкамп и Яп Стам (той отговаря конкретно за работата със защитниците), технически директор му е Марк Овермарс, а маркетинг директор е Едвин ван дер Сар. Овермарс и особено Бергкамп са обожавани от привържениците на “артилеристите”, а Ван дер Сар и Стам бяха фундаментални фигури във велики отбори на Манчестър Юнайтед.

Наистина, да бъдат измъкнати Овермарс, Ван дер Сар и Стам ще е трудно, но ако стане, Арсенал може да има великолепен щаб за сума години напред. Де Бур дава впечатлението, че отдавна чака офертата именно от този клуб, макар да имаше и флиртове с Ливърпул и големия съперник Тотнъм. Остава ръководството и Венгер да проявят смелост и да поставят основата на промяната.

И представете си само Премиър Лийг със сблъсъци между Моуриньо, Ван Гаал, Клоп, Де Бур и Анчелоти: нивото става съвсем различно; интересът – дори по-голям; завръщането в последните етапи на ШЛ – доста по-близо. Вратата е широко отворена, чакат се само поканите.

Още от Футбол свят

Виж всички