Лудогорец не трябва да бяга от проблемите

Лудогорец не трябва да бяга от проблемите

Много ми се иска поне за малко да избягам от страничните фактори, които непрестанно съпътстват родния футбол. И ще го направя, тъй като излиза, че подготвителният период е моментът, в който може да си поговорим за футбол. През останалия период като че ли не остава много време за чисто спортно-технически коментари и анализи.

В крайна сметка излиза, че масовият запалянко е улисан в непрестанните пикантерии, които му се сервират и всичко друго остава на заден план. Естествено за това вина носят всички. Като започнем от футболните ръководители и завършим с голяма част от медиите. Но какво да се прави, нали не малка част от хората обичат да гледат сеира на другите. От край време е така...

Години наред фокусът от качествения футбол, колкото и рядко да се среща такъв, се измества към задкулисните битки, скандалите и разправиите.

Спирам дотук. Време е за футбол в чисто-спортно-техническия му аспект! Като говорим за най-популярния спорт в България, съвсем естествено е да вземем под внимание отбора на Лудогорец.

Поради простата причина, че ако се опитам да анализирам някой от останалите водещи клубове в България, отново трябва да задълбаваме дълбоко в калта. Накратко казано - до болка познатата песен. Идеята със сигурност няма да се осъществи, тъй като основният акцент ще падне върху управленската криза, липсата на пари и т.н, и т.н.

Определено Лудогорец надмина очакванията на много хора с представянето си в Шампионската лига. Трябва да признаем заслугата на Георги Дерменджиев, който пое отбора в движение и постигна невероятен успех. Как успя да вдигне физически футболистите за плейофа със Стяуа, само той си знае. Преди това ясно личеше, че не се намират в най-доброто си функционално състояние в най-важния период от годината.

Лудогорец по нищо не отстъпваше физически на Ливърпул, а в голяма част от мача в домакинството с Реал Мадрид беше равностоен. На "Анфийлд" "орлите" изиграха срещата в темпо, което много рядко може да демонстрира български отбор. Друго, което направи силно впечатление е, че под ръководството на Дерменджиев Лудогорец демонстрира рационален и печеливш футбол.

В по-голямата част от двубоите от груповата фаза на ШЛ разградчани показаха доста зряла тактическа грамотност. Компонент, без което е почти невъзможно отбор от родното първенство да спечели точки в най-комерсиалния турнир. Предвид на това, че нито един клуб не може да разчита предимно на индивидуалности, тъй като не е по джоба на собствениците да привлекат в редиците си футболист от първа, а дори и втора ръка в Европа.

Няма достатъчно романтика, но отборът постигна впечатляващи резултати. В крайна сметка в един период това е най-важното, защото победите дават нужното спокойствие и достатъчно време за работа, което е необходимо на един треньор да наложи изцяло своите виждания. Това обаче в никакъв случай не означава, че Лудогорец трябва да бяга от истината и проблемите, които ги съпътстват.

Макар че Дерменджиев отказва да признае, неговите футболисти изпитват сериозен проблем, когато се наложи да се изправят срещу противник, който залага на силовия футбол. Този проблем не е от сега. Той съществува още от времето на Ивайло Петев, но очевидно още стои на дневен ред. Това ясно пролича по време на контролата с Днипро.

Ще продължава да личи всеки път, когато "орлите" се изправят срещу подобен род тимове. Нека се върнем във времето назад и си припомним мачовете на българския шампион в групите на Лига Европа. Лудогорец прегази всички съперници с изключение на един - Черноморец Одеса, който изповядва същия стил като Днипро.

Вярно, че в официалните мачове съдията няма да позволи подобни грубости, но е факт, че футболистите на Дерменджиев се огъват, когато изпитат трудност от подобен характер. Типична черта за българския футбол като цяло. Затова няма смисъл от замазване на очите, тъй като по този начин рано или късно и ти самият се увличаш и потъваш в заблуда.

Не е от толкова важно значение Георги Дерменджиев временно да се хареса на запалянковците, медиите, а дори и на неговите началниците, които е напълно естествено да искат отборът винаги да бъде на върха и във всеки мач да побеждава. По-съществено е един треньор да вярва в своите виждания и концепция и в крайния резултат от положените усилия.

Верният път е един - признаваш слабостите и грешките, и правиш всичко възможно да ги изчистиш. А положителните неща - стремиш се да ги затвърдиш. За краткото време, което е начело на тима, Дерменджиев постигна достатъчно и спечели доверието на собствениците на "зелените". Затова не бива да се влияе и да става подвластен на временните настроения на когото и да било.

Той трябва да продължава да вярва в себе си и да следва начертания път, без отклонения, независимо от всички трудности. Слабостите обаче трябва да се изчистват. Нека не забравяме, че Лудогорец извади луд късмет в Одеса и вместо да отнесе няколко гола, си тръгна с трите точки. Не че Черноморец е по-силен примерно от ПСВ, просто стилът не е удобен за разградчани.

Затова е по-добре Лудогорец да срещне в официален мач малко по-силен тим, но с подобен на българите стил на игра. Освен ако не изкорени тази слабост, което няма да е никак лесно. Но състезателите трябва да осъзнаят, че за да наложат своя стил, първо трябва да наложат волята си над съперника, а това ще стане с борба, постоянство, спокойствие и агресия. Не с плаха и нервна игра. Понякога се налага топката да се рита напред. Както онзи ден, когато Лудогорец бе притиснат и трудно излизаше в предни позиции.

Щом не може с постепенни атаки и пасове по земя, преминаваш към план "Б". Тогава се пренасяш в половината на противника и ти започваш да пресираш. Наложиш ли волята си, неминуемо ще дойде редът на красивите и скоростни атаки. Две мнения по въпроса не би трябвало да има - Лудогорец има изграден стил на игра, който определено се харесва на футболния естет.

Оттук нататък обаче пред Дерменджиев стои не леката задача да надгражда. Ясно е, че на този етап "зелените" няма да повишат класата си с нов играч, тъй като опитите им очевидно удрят на камък. Затова треньорът трябва да намери нужния баланс, що се касае до рационалния, атрактивен и разнообразен футбол. Задължително да се повиши ефективността в атака и да се ограничат до минимум индивидуалните грешки в защита, които костваха много на тима.

Епизодичните красиви и остри набези, които са запазена марка на Лудогорец, трябва да станат по-често срещано явление. Има още малко нужда и от повече движение, импровизация и вземане на нестандартни решения в близост до противниковата врата, тъй като в последно време "орлите" по-трудно създават голови положения като гост в родното първенство. Има и още един проблем в играта на разградчани - липсата на достатъчно острота и агресия.

Не е нормално да бавиш топката, или още по-лошо, да чакаш противника да се върне, при положение, че имаш числено преимущество и съвсем спокойно може да осъществиш опасна контраатака. По този начин всичко почва отначало, а всички знаем, че най-лесно се бележат голове при разредена защита.

И за финал едно кратко отклонение. Лудогорец не бива да се подава на натиска, който се оказва за продажба на основните играчи. В това отношение до този момент до голяма степен политиката на клуба е правилна. Може би единствената грешка е, че ръководството не продаде Роман Безяк, когато нападателят бе на върха, тъй като такъв нападател може да се намери.

Ако един клуб има намерение да постига успехи в дългосрочен план, трябва да прави всичко възможно да запази основното си ядро. Естествено, че се налага освежаване, но това трябва да се случва постепенно. Лудогорец трябва да продава само при положение, че офертата е много изгодна. По-добре ще е ако продължава да печели от участието си в Европа, а това много трудно ще се случи при евентуална разпродажба.

Последвайте каналите ни в:

Битката започна!
Докажи, че познаваш шампионата на Стария континент и спечели посещение на мистичния Анфийлд!

Включи сe

Още от БГ Футбол

Виж всички