“За какво искаш Фернандо Торес, след като вече си взел Марио Манджукич?”. Този въпрос отправяха към Диего Симеоне в началото на август. “За да пускам и двамата. С Торес и Манджукич ще предизвикваме респект из цяла Европа”, отвръщаше аржентинският треньор, който до последния момент на летния трансферен прозорец натискаше да върнат Торес в Атлетико Мадрид.
Мигел Анхел Хил тогава не бе много сигурен в Ел Ниньо и докара всички поискани от Симеоне (и някои нежелани като Ян Облак), освен Торес. При все това пак направи ход три дни преди затварянето на прозореца и лично се обади на най-известния по света юноша на “лос рохибланкос”. Торес не му вдигна и после Хил Марин му изпрати съобщение да му звънне. Фернандо пътува за Милано на следващия ден, без да върне обаждането на своя приятел, който също на свой ред не настоява повече.
Преди един месец се презадейства операцията по връщането на Торес. На Диего Пабло Симеоне не му бе минало желанието от лятото. Напротив. И когато реши да се откаже от Алесио Черчи, Хил Марин предложи на Милан замяна за Торес. Наглед това бе трансфер като от научната фантастика, ала в крайна сметка операцията на три фронта между Челси, Милан и Атлетико се осъществи.
Противно на случилото се през август, предразположението на Хил Марин сега го имаше, а и самият Фернандо бе осъзнал, че трябва да се завърне у дома. Симеоне не спираше да настоява, а сега шефът вече му казваше: “Бива, водя ти Торес, но ти оставаш за още една година”. Това е внушено и на самия Фернандо, както бе сторено и през лятото. И Чоло даде своя положителен отговор на собственика и новата си звезда.
С идването на Торес, Атлети на Симеоне си спечелва много нови детайли и нужни за изглаждането на грубата си игрова система варианти. Моментът, когато наставникът реши да си върне Ел Ниньо, с благословията на Ортега и Моно Бургос, бе полуфиналът с Челси в Шампионската лига. Тогава – и на “Висенте Калдерон”, и на реванша на “Стамфорд Бридж” – Симеоне видя с очите си, че Торес е на високо ниво. Чоло така и не разбра защо Висенте дел Боске не го използва повече на Мондиала в Бразилия, за което се чудеха и мнозина от съотборниците му в Ла Роха, изтъкващи го винаги като един от най-добрите в тренировките. Селекционерът обаче заложи на един изцеден Диего Коща.
Идването на Торес ще донесе и освобождение за Симеоне. Чоло вече три години носи сам на раменете си медийната тежест в Атлетико. Докато Реал Мадрид има Кристиано Роналдо и плеяда от звезди, както Барселона разполага с Лионел Меси, заобиколен от Луис Суарес, Неймар и Андрес Иниеста, “дюшекчиите” имаха само Симеоне, стоящ над изградения от него голям колектив. Торес ще се внедри идеално в тази група, защото е отборен играч и рожба на клуба. Яркият му медиен ореол (Атлетико получи повече чела на вестниците около сделката за него отколкото в последните два месеца общо) и международната му слава ще свалят от тежестта на публичния натиск от плещите на Симеоне.
Отдалечен от многобройните неуважителни дебати в социалните мрежи, Торес се връща в Атлетико в един от най-добрите си моменти в кондиционно отношение. Макар че не го показа в Милан, защото Филипо Индзаги не разчиташе нему, нападателят се чувства много добре физически, а ако Фернандо е силен, винаги се представя добре. Най-добрите му мигове в кариерата бяха при Луис Арагонес и Рафаел Бенитес – двамата треньори, които едновременно му гласуваха доверие и изискваха максимума от него. Симеоне ще е същият.
Нямайте и капка съмнение: Ел Ниньо is coming home. Ел Ниньо is coming back.
Хавиер Гомес Матайянас, “Ел Конфиденсиал”