Сектата на Чоло пречупи шу”бели”вия Мадрид

Диего Симеоне се нуждае от интензитет във всяко направление, във всичко: трябват му интензивни футболисти, интензивни поддържащи тревното покритие на терена хора, интензивни момчета за гонене на топките, интензивни помощници, интензивни синове, интензивни привърженици. И в името на интензитета Чоло не ръководи отбор, а една секта, чиито членове си слагат тоги и угасят лампите в съблекалнята преди началото на предварителния тактически разбор за мадридското дерби.

Разликата между двата съперника в събота е, че Атлетико Мадрид игра така, сякаш неговата whatsapp група е съставена от идеалната смеска между Милан на Ариго Саки, Естудиантес на Карлос Билардо и героите от “Дивата орда” на Сам Пекинпа. Културният Реал Мадрид с хора като Сами Кедира влезе в сблъсъка с точно толкова агресивност, колкото можете да откриете в песен на Аурин (б.пр. – испанска бой банда).

Една аржентинска приятелка ми каза онзи ден, че Чоло все още продължава да е футболист. И е права. Не бих се учудил под костюма, достоен за филма “Източни обещания”, да носи червено-бяла фланелка и сини гащета. Той е напълно способен идния май отново да се изкачи на статуята на Нептун и да продължи да ни убеждава как целта продължава да е да бъдат изпреварени Валенсия и Севиля.

Както се казва в онази известна реклама, Симеоне е вероятно най-добрият треньор в света в момента. А ако ли не, е най-добрият възможен треньор за Атлетико. И не е идеален. Ако се прави на възпитан, за да осъди някои действия, казва се на глас и няма проблем; ако отрича неприличен жест, казва се на глас и няма проблем. Или поне така си мисля: че няма проблем.

Двубои като мадридското дерби започват да се печелят още в хотела, в базата, в тунела за съблекалните, когато играчите се съзерцават едни други изпод вежди с почервенели не от руж бузи. Реал Мадрид, мекушав и шубелив, се предаде без бой – още преди да са му отправили предизвикателство, още преди да са му повдигнали обвинение. Не се провали един отделен играч, провали се отборът.

Карло Анчелоти, дипломиран доктор по поведение в конфликтни територии, дори и не спомена през седмицата факта, че тимът му ще разполага със само 48 часа за възстановяване, преди да влезе във “Висенте Калдерон”. Това е същото като да предприемеш десанта в Нормандия с план, решен и изписан в рамките на половин час върху ресторантска салфетка: така жив от плажа просто няма как да си тръгнеш.

Толкова е жалко да се слага на бесилката Икер Касийяс заради кашкавалената му ръка при първия гол или заради неподвижността му при центрираните топки, колкото да се щампова като суперспасяване всяка негова повече или по-малко нормална намеса. Този път нямаше едри телевизионни планове на Кейлър Навас на резервната скамейка след всяка нанесена рана на мадридистката врата.

Хосе Луис Уртадо, “Марка”

Следвай ни: