Интервюто с Масчерано: Не се забавлявам по време на мач

Интервюто с Масчерано: Не се забавлявам по време на мач

Шефчето стана пълноправен шеф. В шестия си сезон в Барселона Хавиер Масчерано вече е един от капитаните и лидерите на тима. „Но другите те правят водач”, ни казва. Наричаха го Ел Хефесито, защото в Ривър Плейт още 19-годишен вече бе тартор. Сега може да се изправи срещу бившия си отбор на финал на клубния Мондиал на 20 декември. „Там бях щастлив, но не с всичко. Бих искал да се върна и да завърша започнатото, но не на всяка цена, не и ако не мога да дам на Ривър онова, което съм давал на другите си клубове”, споделя в пространно интервю за „Гадзета дело Спорт”.

-         Но там Ви искат и като бъдещ треньор…

-         Не, искам още да играя и да удължа кариерата си. Има време да се подготвя за треньор. Пък и едно е да опиташ, друго е да успееш.

-         Кое е по-трудно: да се спечели уважението на играчите или да се наложи идея за играта?

-         Най-голямата трудност е да се води група от 25-30 души, някои от които по-целеустремени от други, някои от които играещи повече от други… Като треньор мога да привнеса нови идеи, но в края на краищата играчите решават всичко на терена. Сега ми харесва да опитвам да влизам в ума на треньора, когато взема решения, да опитвам да разбера подбудите му за тях.

-         Тогава как приехте идеята на Джосеп Гуардиола да Ви премести като централен защитник?

-         Един треньор може да те убеди с взаимност и обич. Или с познания. На Гуардиола му харесва да говори с часове за футбол, на мен също. С него се научих на нови постановки за играта. В началото беше трудно, но знаех, че ще ми е полезно да се науча.

-         Може ли да се оттеглите като защитник?

-         Не, надявам се да се завърна в средната линия. Само не зная дали ще го сторя в Барса, макар че не вярвам. Въпреки че се чувствам добре в отбраната, мисля винаги за това да съм опорен халф.

-         Ако бяхте останал халф, каква кариера бихте имали в Барселона?

-         Мисля, че вече нямаше да съм тук и нямаше да съм спечелил всичко спечелено с Барса. Съзнавам това.

-         Променихте ли се като играч?

-         Логично е. В клуб като този не играеш, ако не се развиваш. Не стига талантът, изчистих някои аспекти и играя по друг начин.

-         Не е ли възможно да Ви видим в двойка със Серхио Бускетс?

-         Привържениците ни са толкова свикнали да гледат Барса да играе по един определен начин, че за тях използването на двойка опорни халфове е синоним на дефанзивна игра. И може би играта се лишава от плавност и имаме по-малко хора в атака. Това не отрича факта, че някои от най-добрите отбори в света играят с двама централни полузащитници, както го правехме в Ливърпул. Тук основната система е 1-4-3-3 и ако играем с Буси, той е в сърцето на полузащитата.

-         Ако играете на неговия пост, чувствате ли повече напрежение?

-         Не, напротив. Чувствам се по-освободен и изстрадвам играта по-малко. Да, страдам в играта, не се забавлявам по време на мач. За 90 минути трябва да съм крайно съсредоточен, не искам да правя грешки. Забавлявам се само на тренировки, а като защитник не съм като Жерард Пике, който излиза отпуснат на терена. Но все пак да защитаваш е изкуство.

-         Вие показвате повече белези отколкото татуировки…

-         Да, наистина нямам и една татуировка. Никога не съм следвал модите, нетипичен съм. Във футбола ми харесва само играта, тренировката, усъвършенстването, а не славата и другите странични ефекти. Не ми харесва да съм известен, да не мога да се разхождам свободно и да се налага да се затварям вкъщи.

-         Миналия сезон постигнахте втория требъл на Барса…

-         И не беше лесна работа. В Европа надвихме четири национални шампиона (б.и. – Манчестър Сити, Пари Сен Жермен, Байерн (Мюнхен) и Ювентус). Една от най-тежките Шампионски лиги за последните години.

-         Но често се говори, че всичко се дължи само на тримата ви нападатели (б.и. – Лионел Меси, Луис Суарес и Неймар)…

-         Трябва да сме реалисти: можете да се защитавате колкото добре си щете, но ако в атака нямате нужното количество и качество, е трудно да побеждавате много. В крайна сметка блести онзи, който решава нещата. Истина е обаче също, че сме и най-малко пробиваната защита в последния шампионат, без това да иде да рече, че заслугата е само на нас, бранителите.

-         Вашата защита започва от нападението…

-         Именно. Защитаваме се на блокове и пресираме много високо. Колко дефанзивни играчи имаме? Обичайно само трима: пивотът в средната линия (Бускетс) и двамата централни защитници. Дори и бековете ни не са защитници, а ги използваме, за да нападаме.

-         В Уест Хам – първия Ви европейски клуб през 2006 година – играехте малко. А после Ви поиска Рафаел Бенитес в Ливърпул през 2007 година…

-         И то само след четири месеца играя във финала на Шампионската лига! Той ме искаше още във Валенсия, когато играех за Ривър. След Лондон си мислех за преминаване в Серия А или Ла Лига. Срещнах се с ръководители на Ювентус, който тогава беше в Серия Б, а на Рафа казах: „Ама как ще успея да играя при теб, ако вече имаш Чаби Алонсо, Момо Сисоко и Стивън Джерард?”. А той отвърна: „Никой от тримата няма твоите качества.”

-         Но в Уест Хам при Алан Пардю играхте твърде малко…

-         Обезкуражаващо е след твое участие на световни финали треньорът ти да те пита: „Ти на какъв пост играеш?”. Аз обаче все пак шест месеца тренирах усърдно и се борех за мястото си на терена. Затова и при Бенитес на мига започнах да играя титуляр.

-         През лятото на 2014 година Рафа Ви поиска в Наполи…

-         Да, истина е, говорихме по този въпрос. Сега, като треньор на Реал Мадрид, го чувам по-рядко (б.и. – засмива се). Но му благодаря за това, че ме измъкна от 20 метра дълбока черна дупка. Голям човек, методичен треньор, изключителен учител.

-         В почти 670 мача имате общо 10 гола, а с Барса – нито един за 250 мача. Децата Ви вече отказали ли са се от желанието си да им посветите попадение?

-         Вижте, имам щастието вкъщи нито моите две дечица, нито моята жена да обичат футбола. Трудно е да се доредя да гледам мач по телевизията у дома, но пък това от друга страна ми помага да изключа от футбола.

Рожер Шуриак, „Гадзета дело Спорт”

Още от Футбол свят

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти