Интервюто с Ракитич: Да съм наследник на Чави не ми тежи

Липсата на Иван Ракитич в състава на Барселона само показа колко важен играч всъщност е той. Хърватинът обаче се завърна в игра при ураганната победа с 0:4 на гости на Реал Мадрид и като че всичко вече е наред в Кан Барса. Ракитич даде пространно интервю за „Уърлд Сокър”, част от което и Sportal.bg представя на вашето внимание.

-         Изненада ли Ви величината и мащабът на Барселона?

-         Отивате, да речем, в Беларус и извън хотела чакат хора. Показвате си носа навън и те полудяват. Трябва да се наслаждавате на това, защото няма нищо по-голямо. Тази сутрин отидох на тренировъчната база и там стояха да ни чакат въодушевени дечица. И се връщам назад, когато аз бях на 13 години и правех същото. Наскоро видях (б.и. – бившия нападател на Базел) Гаетано Джаланца тук в Барселона. Сега той е агент, грижи се за един мой приятел от националния отбор и ме помоли за фланелка. А аз му казах: „Та аз гоних топките за теб навремето по мачове.” Това показва мащабите на моето пътешествие дотук.

-         Хавиер Масчерано веднъж бе казал, че е трябвало да се учи наново да играе футбол, когато е дошъл в Барселона? И при Вас ли бе така?

-         Истина е, че Барселона има много ясна идея как трябва да играе, която е установена в течение на много години и всеки треньор добавя и по частица от себе си в нея. Ако играете в системата на Барса например в Севиля, няма да е същото, защото играчите и треньорът са различни. Най-голямата разлика тук е, че доминираш във всеки мач. Винаги поемаш инициативата пред съперника, носиш тежестта от това винаги да си длъжен да побеждаваш. Но начинът, по който например тук изнасяме топката от защитата напред, е подобен на онзи, по който го правехме в Севиля. Разликата е в качеството и интензитета. Точно затова и Барселона е най-големият клуб на света.

-         Беше ли за Вас тежест задачата да наследите и замените Чави?

-         Не, тежест не. Исках да извадя максималното от времето, в което играх рамо до рамо с най-великия полузащитник, когото сме имали. Да работя с него и да се уча от него бе идеално и съм му благодарен за тази година не само заради наученото на терена, а и в съблекалнята – да си уважителен, скромен, как да се справяш с пресата, как да работиш за кондицията си, как да се готвиш за мачове. Когато дойдеш тук, виждаш как се прави. А че можах да имам тази година редом до него, бе важно. Не мисля, че ще има втори като Чави, но за мен да го заместя не бе тежест, а възможност. Също така исках да съм себе си: аз съм Иван Ракитич и желаех да дам онова, което аз мога да предложа – своите умения. Исках да се уча, но и същевременно да оставя своя отпечатък.

-         Бяхте капитан на Севиля. Сред лидерите ли сте и в Барселона? Чува ли се Вашият глас в съблекалнята?

-         Разбирам йерархията. Зная, че има хора, които са били в клуба дълго време. Разбирам, че когато пристигнеш, трябва да се оглеждаш, да наблюдаваш и да разбереш значението на клуба. Когато е правилно да говоря, имам нужния характер да си дам мнението, но приемам и разбирам йерархията и това, че трябва да се напредва стъпка по стъпка. Моят характер не се променя. Аз съм спокоен тип, но и много отворен да помагам на другите, особено на новите играчи. Трябва да си изчакаш реда, да уважаваш тази истина.

-         Какво е чувството да играете зад Лионел Меси, Неймар и Луис Суарес?

-         Ние имаме най-доброто нападение в света. Повечето пъти хората казват: „А, колко хубаво, че имате тези тримата напред, те ви улесняват живота.” Но невинаги е така. Те са си спечелили правото отборът да играе за тях, разбира се, но това невинаги прави нещата по-лесни. Всичко, което виждате да правят по време на мачове, го правят умножено по не зная колко пъти на тренировките. Качеството им е уникално и затова те са тези, които са. Лео е не просто най-добрият играч в момента в света, той е най-добрият в историята. Може никога вече да не видим друг с подобно качество. А Ней и Луис… те са най-добрите. Наличието на тези играчи обуславя начина, по който играем, и влияе на това, което трябва да вършиш – работиш с насока изключително към тях. Пресираме високо, опитваме се да печелим топката на 20 метра от съперниковата врата вместо на 50 метра, та да може да има само един или двама играчи между тях и вратата, а не петима. Играем за тях, което е чудесно – ако се наложи да изтичаме 5000 или 10 000 метра за тях, ще го сторим. Струва си. Ако аз мога да им помогна да играят малко по-добре, идеално.

-         А ако можете да спечелите требъла и да вкарате гол във финала на Шампионската лига, още по-добре. Това ли беше най-добрият момент във Вашата кариера досега?

-         Е, има доста моменти, но да се разпишеш във финал за Европейската купа пред семейството ти, е много специално. Няма думи да се опише. Чувстваш се все едно прегръщаш всички едновременно, сякаш вземаш топката и я отнасяш с мисълта: „Това си е за мен.” Уникално е – наслаждаваш му се, ала винаги искаш повече, искаш да го изпиташ отново.

Сид Лоу, „Уърлд Сокър”

Следвай ни: