Четвъртото място е връх в усилията на този отбор

Мъжкият национален отбор на България остана на четвърто място на Европейското първенство по волейбол, което се проведе у нас и в Италия.

Един от най-волейболните хора - мениджърът и треньор на ВК ЦСКА (София) Александър Попов направи заключителния си анализ в специалната си рубрика за Евроволей в BGvolleyball.com въхру представянето на тима на Пламен Константинов, коментирайки изявите на всеки един от състезателите.

В заключение Сашо Попов изрази надежда, че успехите, които българските момчета постигнаха в Арена Армеец ще доведат до освежаване на системата волейбол там, откъдето тръгва - а именно от клубовете.

От екипа на BGvolleyball.com сме благодарни за компетентните и професионални анализи, които Сашо Попов направи през последните дни и също се надяваме представянето на националите да допринесе за подобряване ситуацията в  българския клубен волейбол.

Публиката, атмосферата и правилната медийна политика, която още от самото начало съпътстваше целия отбор, а именно, че "ние не сме фаворити и недейте да очаквате много", даде известно спокойствие у играчите. Така отношението на публиката само ги мотивираше, а не ги притискаше до стената.

С правилен изказ пред медиите бе представено всичко това пред обществото и можем само да се радваме на успеха, а не да търсим повече и повече. От психологическа гледна точка всичко това според мен изигра важна роля. Играем на максимума от възможностите ни в един камерен състав (6-7 човека почти без смяна) и играха повече на емоция. В момента, в който емоцията свърши, а тя се изчерпа след загубения полуфинал, съвсем нормално беше на другия ден да го няма този боен дух за борба във всяка точка във всеки един момент.

Защо Италия, които се смятаха за абсолютен фаворит в другия полуфинал срещу Словения, успя да излезне с различна психологическа нагласа в мача за третото място? Отговорът е елементарен: първенството на Италия е топ първенство. Имат натурализирани състезатели в лицето на Хуанторена и Зайцев и имат абсолютно различен потенциал от нашия. Докато ние го караме на мускули, те имат потенциал. И неминуемо е тези, които са свикнали да играят под пресинг непрекъснато в първенствата си и разполагат с топ състезатели, да умеят да се измъкват в тежка ситуация. А мач за трето място е много тежък двубой. И е нормално Италия да има повече психически сили за такава среща, което и показа. Нашите се опитаха, но се получи и още една контузия на Ники Пенчев.

При всички положения, волейболистите сега изглеждаха по-добре отколкото футболистите ни през 94-та година.

ВЛАДИМИР НИКОЛОВ

Владо направи най-силното си първенство за България в цялата си кариера. И в други първенства е играл силно, да не се връщаме назад, защото по негово време спечелихме трето място от световно първенство и за световна купа. Но по този концентриран и безамплитуден начин да изиграе мачовете си, без да броим този срещу Чехия, той не го бе правил досега.
Преди също играеше силно, но понякога редуваше силни с по-слаби мачове. Сега обаче бе истински стълб в атака и пое трудните топки в българския отбор, което е само за адмирации за подготовката му. Той има характера да го направи, въпросът е дали може да се подготви по най-добрия начин. И според не само отборната подготовка, а неговата лична изигра роля, защото бе много мотивиран и той го показа.

ГЕОРГИ БРАТОЕВ 

Георги Братоев бе неузнаваем като килограми и наистина му влезе акъла в главата. Най-накрая успя да отслабне.

Като че ли има предопределени хора, защото той направи прощъпулника си в тази зала по време на Световната лига преди няколко години. След това започна доброто му представяне през олимпийския цикъл. Наистина има хора, които са предопределени за тази работа, а за него е предопределено в тази зала да играе добре. Чувам отляво и отдясно защо бил вдигнал там или че е бил неточен в някои моменти, но бих попитал тези хора имаше ли по-добър вариант в този момент за този отбор? Изигра силно първенство, с учудващо силен флот сервис и с пълно раздаване, защото притежава характер да го прави. С годините ще става по-добър и по-добър, защото ще канализира мисленето си. Даде всичко в защита, на блок и на сервис и бе незаменима част от отбора.

ТЕОДОР ТОДОРОВ & ВИКТОР ЙОСИФОВ 

До колкото разбрах, са били на един блок разтояние един от друг непрекъснато по този показател, което е красноречиво, че са си изпълнили прекрасно задачата. Един от компонентите в световния волейбол е силната блокада. И двамата щом са се наредили на тези места, следователно са си свършили прекрасно работата.
Нашият Теди от години е най-добрият блокиращ, стига да попадне в отбор с хубав начален удар и другите да играят на висока топка, просто няма по-добър от него в света 

ТОДОР АЛЕКСИЕВ

Тошко Алексиев направи прекрасно първенство, дори заслужаваше индивидуална награда, ако не се гледаха само разни показатели. Физически стоеше много добре, в атака не само, че напомни, а не се сещам за толкова постоянна игра. Издържа в посрещане и се завърна с нещо, което през последните години бяхме забравили - блокадата му. В последните три мача беше много стабилен именно на този елемент, а той го притежава в играта си. Прекърши емоционално - и той го показваше и с жестове - топ нападателите на съперниците и наистина беше един от факторите за неутрализирането на тези играчи по категоричен начин.

НИКОЛАЙ ПЕНЧЕВ

 

За мен Ники Пенчев трябваше да спечели наградата за Феърплей, защото с този мач срещу Германия наистина игра за спорта. А феърплея аз така го разбирам - да играеш за спорта, а той го направи.
Контузията му? Не може да бъде сериозна, защото той е лек и подвижен състезател, с елемент, който малко спортисти имат - вродено посрещане. С напредването на годините и с опита Пенчев показва и зряла игра в атака. Неговият флот сервис (познаваме го като изпълнител на силов начален удар) сега го намери, като завършваше геймове по този начин.

ТЕОДОР САЛПАРОВ и ВЛАДИСЛАВ ИВАНОВ

 

И двамата се допълваха прекрасно. Теди е емоционалният мотор на отбора. След контузията му всички в публиката имахме притеснения дали Владо ще се справи, защото съвсем друго е да си титуляр и да го почувстваш. Той знаеше, че ще бъде второ либеро и с влизането му изведнъж няма как да не носи притеснение. Отличава се с бързи крака и добра физика и именно тази физика и добрите ръце, които има, му помогнаха да се справи психически. Когато имаш такъв физически потенциал, психиката по-лесно излиза.

ОСТАНАЛИТЕ

Миро Градинаров в мача срещу Холандия се включи много стабилно, като Пламен го ползваше като жокер на един или друг пост. Щом му е гласувал доверие, следователно е доказал себе си по време на тренировките. Във всеки един гейм влизаше в края в най-важните моменти. Може би повечето сервиси не се получиха, но срещу Холандия той завърши с началния си удар. А този двубой не трябва да забравяме, че бе най-ключов от всички на Европейското. Ако бяхме загубили, щяхме да играем на осминафинал със Словения и след това с Германия. Всичко щеше да е различно, така че мача с Холандия може да бъде определен като един от най-важните.

Николай Учиков доказа себе си в последния мач срещу организирания италиански отбор игра добре. Съвсем естествено във втория му двубой показателите в цифри бяха добри, но и той сам призна, че не бе на нивото на Владо. Трябва да се знае, че в негово лице имаме страхотен нападател. 

Жалко, че Ники Николов не можа да играе. Там можеше да има вариант Пламен. Колкото до Станислав Петков, самият факт, че е в групата на 14-те, е знак за таланта му.

ПЛАМЕН КОНСТАНТИНОВ

Треньорството се характеризира с решения, а тези решения обикновено се вземат мигновено и повечето са рискови. На Пламен много от рисковите решения се получиха, което не е само късмет, а e до виждане. Държеше отбора, здраво стъпил на земята с изказванията си. Не знам как е било в съблекалнята, но медийното изразяване бе такова, че да внася спокойствие в нашите редици.
Дискусионно е, но нека да вярваме, че заслугата за прекършването на основни единици в силните отбори, които победихме, е на работата на щаба, а не заради прокобата на залата. Нека това да го вярваме и повтаряме, защото е факт: страхотни европейски звезди изглеждаха нелепо в нашата зала. Дано - искрено се надявам - да е плод на отборните действия, а да не е само на психологическа основа.

ФИНАЛЪТ 

Франция ако играеше така в полуфинала срещу България, както го направи на финала, нямаше да има драма. Срещу нас не играха - дали ние не им позволихме, или те не бяха свикнали със залата, но във финала показаха защо са топ отборът през тази година.
По-голям интерес в мен буди отборът на Словения, който бе не приятната изненада, а феномена на това първенство (заедно с нашия отбор), защото те играеха изключително красив волейбол и различен от останалите. Не заслужаваха да загубят с 0:3. Ако бяха взели един гейм, а те бяха равностойни, финалът можеше да бъде по-различен. Въпреки силната игра на французите, словенците имаха възможности да вземат гейм.

ЗАКЛЮЧЕНИЕТО

Фактите са, че България завърши на четвърти коловоз, но реално ние представлявахме един Ориент Експрес и се надявам той да не е финален, защото ни предстои тежка олимпийска квалификация. Много се бореха момчетата, имаха уникален шанс да играят на полуфинал с Франция и да го спечелят, след което да срещнат Словения. Бяха на крачка от титла. Съвсем друг е важният въпрос сега (естествено, има много хубави неща): как тези успехи, които не са от днес или от вчера, а от дълго време, ще бъдат капитализирани от нас - федерация, клубове, министерството?

Успехът не е само на този национален отбор, а е на предишните гарнитури в националния. тези успехи са, разбира се, и на федерацията, както и на всички клубове, които работят. И на всички малки треньори и усилията им към всички състезатели, които не стигат до националния отбор, но дават максимума от себе си. Това е една жива система, която в България функционира, но за наше голямо нещастие не се случва по възможно най-добрия начин.

Коя друга такава организация има подобни успехи? Задължително трябва по някакъв начин, с общи усилия да използваме тези успехи. Без да загърбваме нещата и лицемерно да се обединяваме. Просто нас ни обединява волейболът. Имаме различия помежду си, факт. Не може целият български волейбол да бъде единен, но ни обединява нещо с европейска стойност. И по някакъв начин - не се наемам аз да бъда съдник как да се случи - да се направи нещо. Иначе ще бъде престъпление тези успехи да не водят към добри прояви надолу по пирамидата (националите са върхът на айсберга), защото в момента надолу основата не е добра. Дано не се изпусне този ентусиазъм в обществото и да се обърне внимание на фундамента, за да продължи да бълва състезатели. Защото те наистина излизат отдолу, но докога, е въпрос на много сериозен анализ. Не трябва да се променят много неща. В една не-работеща система, за да я оправиш, трябват доста промени. Нашата система е видно, че върви, но трябва да бъде оптимизирана по някакъв начин и освежена, за да води до по-добър успех. Нищо не трябва да се измисля, трябва само малко подкрепа към фундамента, за да можем по-устойчиво да вървим нагоре.

Следвай ни: