Гледай на живо

Контролна среща: Славия - Спортист Своге 2:0

Дейвид Гил: Трансферът на Бербатов в Манчестър Юнайтед беше кошмар

Дейвид Гил: Трансферът на Бербатов в Манчестър Юнайтед беше кошмар

Дълги години Дейвид Гил беше първо финансов, а после изпълнителен директор на „Манчестър Юнайтед“. През 2013-а той напусна „Олд Трафорд“, за да стане член на изпълкома на УЕФА. През май Гил бе избран за вицепрезидент на ФИФА от изпълкома на световната централа, но отказа поста като бойкот срещу Сеп Блатер. Много рядко Гил говори пред журналисти, но сега прие да разкаже интересни събития от кухнята пред „Манчестър ивнинг нюз“.

Как се оправяте с медиите?

- През последните пет години футболът се промени. Телевизионни канали и агенции търсят новини по 24 часа. Когато станах изпълнителен директор на „Юнайтед“, нашият пресдиректор Пади Харвесън напусна, за да работи за кралското семейство. Трябваше да назнача някого. Критикуваха ме, че не говоря пред пресата, но имах висша класа човек за това - Фил Таузънд. Контролирах всяко изказване. Трябва да кажеш важното, но без „да храниш зверовете“.

Защо големите клубове остават трансфери за последния ден?

- Не знам, трудно е. Когато работихме с Алекс Фъргюсън, искахме всичко да приключва рано. Но невинаги се получаваше. Понякога футболисти идват отвъд океана. Трябва да ги интегрираш, да им намериш жилище, да ги настаниш. Ако направиш бързо сделките, отрано ще знаеш какви са разчетите за следващата финансова година. Има някои клубове, които не действат така. С „Тотнъм“ беше много трудно. През 2008-а спечелихме Шампионската лига. Решихме, че не можем да очакваме само Кристиано Роналдо, Уейн Руни и Карлос Тевес да вкарват головете. Потърсихме друг нападател и се спряхме на Димитър Бербатов. През юни говорих с Даниел Леви (шефа на „Тотнъм“, б.а.). Отправих оферта и всичко продължи цяло лято до последния момент на трансферния прозорец - 31 август. Беше кошмар. Помня една велика снимка, която съпругата ми направи на почивката ни във Флорида. На нея бях стъпил върху пожарогасител и тя я изпрати на Леви. Накрая почувствах, че сме обидили „Тотнъм“, защото направихме трансфера в последния миг и те не успяха да намерят заместник на Бербатов. А Леви искаше нападател и попита за Фрейзър Кембъл. Така сър Алекс трябваше да позвъни на играча и да му каже: „Между другото, Фрейзър, направи ми услуга, отиваш в „Тотнъм“...“ Така стана трансферът на Бербатов. Искам да кажа, че Леви можеше да вземе още милиони от нас, но ако бе позволил продажбата по-рано, щеше да има време да си намери нападател, който иска. В един трансфер има много фактори - клубът, играчът, мениджърът. В идеалния свят всичко би станало рано.

Как се завършва трансфер?

- С Алекс Фъргюсън всеки ден говорихме, дори понякога по два пъти. А в петък много рано сутрин сядахме за окончателната дискусия. Когато той е убеден в определено име, аз започвам да действам. По времето на Алекс „Манчестър Юнайтед“ непрекъснато печелеше трофеи и затова футболистите лесно се съгласяваха.

Какви са отношенията ви с Фъргюсън?

- Той беше най-важният служител в „Манчестър Юнайтед“. Знаеше какво е необходимо, за да се нареди успешно пъзелът. Мислеше за комерсиалната страна, за стадиона, за базата. Освен това винаги уважаваше моята крайна дума по финансите. Имали сме и спорове. В края на всеки ден целта ни бе една - „Юнайтед“ да е успешен клуб. Спомням си как веднъж излязох бесен от офиса му. Говорихме на висок глас. Няколко часа по-късно ми се обади и заговорихме на други теми, все едно нищо не се е случило. Едно нещо научих от Алекс - как се действа бързо.

Какво мислите за семейство Глейзър?

- Интересно време бе, когато те купиха клуба. Много хора не ги харесваха. И мен, и Алекс ни критикуваха, че застанахме зад Глейзър. Но ние знаехме, че можем да работим с тях. Само с едно обаждане се разбирахме, че трябва да купим даден играч.

Кой е любимият ви играч, с когото подписахте?

- Не искам да определям конкретни, но сред фаворитите ми са Патрис Евра и Неманя Видич. И двамата веднага поискаха бързо да научат английски, а не 2-3 години да дават интервюта пред британските медии на други езици.

Защо напуснахте „Манчестър Юнайтед“?

- През 2013-а реших, че след десет години е правилният момент да се оттегля. Винаги съм вдигал телефона на мениджърите, говорил съм с тях. Запазих отлични отношения. „Манчестър Юнайтед“ се нуждаеше от нов човек с нови идеи. За десет години научих много, запознах се с много хора. Беше чест да работя за огромен клуб, на който бях фен от дете.

Как се съгласихте да станете вицепрезидент на ФИФА?

- Мислех, че още мога да дам нещо на футбола, бях член на директорския борд във Футболната асоциация. Следващата стъпка беше изпълкомът на УЕФА. Така стигнах до ФИФА. Не ми харесваше как действа организацията под управлението на Сеп Блатер. Но реших, че за да се променят нещата, във ФИФА трябва да влязат нови хора. Съгласих се да бъда британският член. Бях във фитнеса на един швейцарски хотел, карах колело и едно момче ми каза за арестите. Те бяха в друг хотел. Прочетох всичко в интернет. Труден ден беше, защото на следващия формално на конгреса трябваше да ме изберат. Казах на членовете на изпълкома, че не мога да поема тази позиция. ФИФА разполага само с един продукт за продаване - световното първенство. Не ме разбирайте грешно - това е огромен продукт. И съответно има огромна отговорност за това как ще бъде продаден и как ще се разпределят парите.

в. "Труд"

Още от Футбол свят

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти