Лечков: Стоичков изкара световното на кюфтета

Времето отся приятелите на Христо Стоичков, а Йордан Лечков остана от малцината близки до Камата. Плешивецът от Сливен ще участва в шоуто на 20 май. Ето какво сподели Лечков по повод празника на Ицо.

- Г-н Лечков, с Христо се запознавате в казармата, разкажете ни за първата среща.
- Христо беше наказан през 1985 година, всички помнят финала на ЦСКА с Левски. И затова играеше по военните отбори. Аз също ритах в Сливен. Засичали сме се тогава. После станахме съперници на терена в "А" група. Сливен беше доста силен отбор, давахме отпор на ЦСКА и на Левски. Още тогава той си беше футболист. Просто качествата, които притежаваше, подсказваха, че го чака голяма кариера.
- И онзи паметен финал за купата, в който Сливен победи ЦСКА?
- Подцениха може би обстановката, а и ние не бяхме случайни. Играехме 2-3 години едни и същи футболисти, излязохме мотивирани за финала. Това е може би по-важното по принцип. И точно това отличава Стоичков, понеже говорим за него.
- От вашата гледна точка на терена как изглежда Христо Стоичков?
- Трудно е да говоря на клубно ниво, защото не съм играл с него в един тим. Но в националния специално аз съм на принципа, че човек трябва да се нагласи според звездите в съблекалнята. Те са определящи. Ето, виждаме сега Барселона. Стилът на игра трябва да пасне на звездите. Христо винаги е бил голмайстор, изпъквал е с индивидуални качества. Никога не знаеш кога може да вкара гол, затова всеки съперник се съобразява с подобни футболисти дори когато не са в най-добрата си форма.
- Как става това пасване, тъй като в онзи национален отбор звездите не бяха една или две?
- С компромис. Така се получи, че тогава той направи много силни игри за Барселона, заслужаваше и по-рано да вземе Златната топка. Останалите също се наложихме в своите клубове. Но то е като любовта. Трябват компромиси. Всеки е и малко самовлюбен, и малко егоист. Но след като е имало резултати, значи сме съумели да направим компромис. И аз го казвам като човек, който е участвал в тези процеси. Компромиси от страна на треньори, компромиси от страна на титуляри на кои постове да бъдат. Най-важното е, че за България винаги сме играли мотивирано. Ние пари и име си бяхме спечелили. А Христо е най-голямата фигура, където и да кажеш "България", казват "Стоичков". И обратното.
- Самият Стоичков правеше ли компромиси?
- Понаучихме го (б.а., смее се). В края на кариерата го понаучихме.
- Как се задържа приятелство с такъв характер?
- То не е само с Ицо! Става с открити и честни отношения. В нашите отношения, говоря като цяло, никога не е имало задкулисие, зад гърба да се говори. То е известно това, че винаги сме си казвали всичко в очите. Това малко или много ни кали в живота.
- Доста е ровено в бельото ви, защо жълтото се продава в България?
- Не, аз не бих казал жълтото. Не знам дали правилно ще бъда разбран, но малко сме хората, които сме признати извън България. И има една човешка черта, не е само българска. Когато човек успее, да започнем да показваме негативните му черти. Няма перфектни, няма безгрешни хора. Значи малко или много, ако човек е успял във футбола, той не е достатъчно начетен например. Най-лесно да му се присмеем за нещо. За слабост. Някой може да пуши, други да пие, трети да ходи по жени. А кой не го прави! Една идея по-голям морал ни е нужен като общество. И пак казвам, това не е само българска черта. Виждате, на успелите никъде по света не се прощава. Нали не бъркам!?
- Абсолютно.
- На Марадона, на Мадона, на Майкъл Джексън, ако щете, на Ван Бастен. За минимални грешки! Ще го кажа по моя начин, както аз си го знам и го разбирам. Единици на милиони успяват, но милионите са мнозинство. Най-лесно е да намерят кусур на някого, да оправдаят своите неуспехи със слабостите на тези, които са успели. А всички имаме слабости.
- Като споменахте Марадона, аржентинецът е един от тези, които ще дойдат на мача на Стоичков.
- Е, и това няма да му бъде простено. Никой не е в състояние да го направи. Нито политик, нито който и да е, без да обиждам, може да събере толкова много звезди на едно място. Ето, пак Христо Стоичков ще го направи. Това също не се прощава. Казвам го в кръга на шегата.
- Може ли Христо Стоичков да стане символ на всички българи?
- Трудна работа. Той е символ за едната част на държавата, но другата работи да му намира кусури. Голямо разделение. Ние сме малка държава, на кръстопът сме, толкова стотици години не сме се оправили! Аз съм вечният оптимист, знаете, но като гледам какво става от ден на ден... Има упадък в обществата в световен мащаб, та камо ли България. Но Христо събира достатъчно българи зад себе си. Малко ли са 50 хиляди човека на стадиона и още толкова искат да дойдат.
- Дори се стига до черна борса.
- Да, да, нали все пак трябва да се шегуваме едни чичковци с кореми. Кой друг може да го направи това нещо! Разпродадени билети от 4-5 месеца. Дано се получи, да се достави удоволствие на самите хора, да мине в най-нормалния и весел план. На Ицо тук е времето да му пожелаем и здраве, още поне 50 години минимум да радва.
- Имали ли сте трудни моменти?
- О, че кой е нямал, съвсем нормално, дразнили сме се, били сме противници, но дотам. Може и до бой да сме стигали, но това си е между нас. Важно е към днешна дата какво става.
- Давал ли си му съвети?
- Съвети давам само на този, който ми ги поиска. Стоичков е достатъчно зрял след всичко това, което е постигнал. Семейство, треньорска кариера, ето в друга сфера се хваща и пак успява. Какво да му даваш акъл или съвети на такъв човек? Има един такъв лаф: "Ако имаш един лев в джоба, значи имаш акъл за един лев. Ако имаш милиони, значи имаш акъл за милиони." Цитирам един приятел. А той си има всичко. Какви съвети да му даваме, нали!
- Разкажете някои по-интересни моменти от лагерите в националния отбор? Например за легендарните дни в САЩ?
- Тривиално е, че не сме спазвали никакъв режим в САЩ. Стоичков постоянно поръчваше в Америка кюфтаци. Кюфтета и кебапчета. Някои като мен караха само на диня и сирене. Въпрос на предпочитания. А германците пазеха строг режим - и хранителен, и спортен. Не само те.
- Свободата ли ви помогна в оня момент?
- Как свободата бе, хора! Моженето, ние бяхме много можещи тогава. Нека да си го назовем така, както е.
- Факт?
- Вижте, много можене, толкова можене на едно място събрано! Не бях гледал мача с Германия скоро. Когато се навършиха 20 години, го излъчиха пак. Те Барселона играят сега като нас бе, хора! Много можене, много можене. Кого да спомена, че не може? Кажете един футболист от отбора, който не може примерно нещо с топката!
- Няма.
- Жалко е, че празнуваме 50 години № 8, а досега трябваше да има поне още петима № 8 като него. България да ги отгледа. За мен това е грозното, че не се използва тогава ресурсът, инерцията, да се направят бази, да се направят условия. Вижте, към днешна дата децата няма на кого да искат да приличат. Не и от България. Но стига, поводът е хубав, положителни неща ще говорим.
- Стоичков беше достатъчно пиперлив на терена като изказ. Това до каква степен се отразяваше вътре на атмосферата в отбора?
- Както казах, малко или много в националния отбор го сваляхме на земята, започна да се съобразява, започна да казва "ние", а не само "аз". Това го казвам в съвсем шеговит тон. Естествено, че ако Стоичков не е пиперлив, няма да е той самият, няма да е с такива успехи. Имахме страшно чисти изградени отношения. Всеки можеше да каже на другия. И го карахме на майтапи ежедневно, без притеснение. Естествено, някои от най-малките момчета не смееха да обелят дума, но и те се научаваха. И аз съм бил новобранец. Много чисти отношения, това е в основата. Прями и чисти!
- Малко да поговорим за самия мач в петък, усещате ли тръпката? Все пак отсреща е Марадона, дори и на тези години.
- Разбира се. Ние по-голямата част от звездите сме ги побеждавали, на едни години сме горе-долу. По-приятна среща от тази аз не виждам. Ако можем, да се поизпотим. Това е събитието на годината, на петилетката, на десетилетието. Поне за мен. Аз благодаря на Ицо, че се е сетил и го осъществява това нещо. Лично за мене е суперголямо удоволствие. И тръпка, естествено.
- Можете ли да определите Стоичков в едно изречение?
- Мога, как да не мога. Горделив българин, прям, с голямо и добро сърце. Това е, което аз виждам и познавам. Дано не го разкривам много. Е, ще сложим и каталунец, истински каталунец.
- В такива моменти хората отправят послания, колкото и тривиално да е.
- А, не, защо! Много здраве му желая, какво друго, да се радва на внуци! Дъщери има, да се радва и на тях, да е всичко наред в семейството, защото семейството малко или много е било основата на всичките тези успехи. И тук е моментът да поздравим и половинката на номер 8 Марияна, че го е търпяла доста време. Ние може да си говорим, но само тя знае какво е.

"7 дни спорт"