Интервюто с Ракитич: Ла Лига стои над ШЛ

Изживяното като играч на Барселона надхвърли при него в пъти очакванията. Иван Ракитич е един от крайъгълните камъни в отбора на „блаугранас”, който покори Испания, Европа и света, и се наслаждава на всяка изиграна минута с екипа на най-добрия тим на планетата.

-         Роден сте в Швейцария, живял сте в Германия и Севиля, сега и в Барселона, а играете за Хърватия. Откъде сте всъщност?

-         Добър въпрос. Чувствам се хърватин, разбира се, затова и реших да защитавам този герб, въпреки че между 15-21 години играх за Швейцария. Реших го от сърцето си. Благодарен съм обаче много за това, което Швейцария ми даде. С напредването на времето и заради личния си живот се чувствам много, много, много севилец, много андалусец. В личния ми живот се промениха много неща благодарение на жена ми.

-         Какво мислехте за Барса като дете?

-         Трябва да отбележа, че от малък бях голям привърженик на Барса заради Просинечки. Той винаги е бил моят кумир и…

-         И после игра в Реал Мадрид…

-         Добре, но аз го познах в Барса. Мисля, че си проправих много хубав и специален път в живота.

-         Къде ще живеете след оттеглянето си?

-         Към днешна дата казвам Севиля, но не зная какво ми предстои в бъдещето – може пък тук толкова да ни хареса, че да останем, или пък още утре да заминем, знам ли, за другия край на света. Сега сме много щастливи в Барселона. Тази година щерка ми започва училище и намерихме още първия ден идеалното школо.

-         Минаването през Севиля беше ли нужно за стигането до Барса?

-         Може би ми е дошло добре, за да узрея в някои неща. Футболът не е само футбол – тренировки и дотам. Той е много повече. Не е като 8-часовата работа, тук се трудиш 24 часа.

-         Намерихте ли каквото очаквахте?

-         Не, всичко те изненадва, защото говорим за най-големия клуб в света. Не само отвътре, а и като обкръжение. Няма нищо друго подобно, но и също така си казах, че няма да се убивам с мисли в хиляди посоки. Искам само да се наслаждавам, да се трудя на 100% и да печеля доверието на моите съотборници, треньори и президент.

-         Как се постига това?

-         Със стремеж за постоянно подобрение и с приемане на напрежението като нещо позитивно и мотивиращо. Ако не се наслаждаваш на футбола в Барса, не зная къде ще му се наслаждаваш.

-         Наслаждавахте ли се обаче на първия полусезон миналия сезон?

-         Е, това е футболът. Не тръгна по вода, но този клуб е на такова високо ниво, че не се позволява дори просто да побеждаваш – трябва да го правиш по такъв начин, че хората да си кажат „Ето, това е то Барса!”.

-         Това вечно незадоволим клуб ли е?

-         Не, незадоволим не, но изискванията са много високи. И то не само от привържениците на Барса, а и въобще от всички във футбола. Всеки очаква много от отбора. Това може да е и много хубаво, и много натежаващо…

-         Заставате ли зад фразата на Луис Енрике, че случилото се в онзи ден на „Аноета” не е било кризисната точка, а просто етап от еволюцията на тима?

-         Напълно. Нещо нормално е. Помня как в началото на миналия сезон бихме Гранада с 6:0, а на другия ден все едно бяхме били с 1:0 с дузпа в добавеното време. И човек тогава си казва: „така е то в Барса”, тогава осъзнава докъде може да стигне този клуб в стремежа към още повече и повече. Не е само да тренираш и дотам, не – трябва още! Още един час във фитнесзалата, още едно посещение при масажистите, още две водни процедури за добро възстановяване – трябва всичко да правиш много по-добре отпреди. Искам винаги да съм на терена, затова давам много повече отколкото във времето в Германия и Севиля.

-         Може ли така човек да се наслаждава обаче?

-         Да, при това много. Когато спечелихме Шампионската лига, казах на семейството и приятелите си: „Честно казано, болно ми е, че сезонът свърши.” Чувстваш се толкова силен, с такова надмощие, че искаш всичко да продължи още мъничко поне. Наслаждавах се на всичко: на всяка тренировка, на всяка игра на квадрат. Ще ти се да те напънат още от първия кръг на новия сезон. Това лято например се ожених и отидох на меден месец, а, честно казано, нямах търпение да се върна и отново да съм на терена.

-         Нали не сте казал това на жена си?

-         Да видим дали ще го публикувате…

-         И тази година ли ще сте „там” с Барса?

-         Добре го казахте – ние сме „там”, но все още ни остава доста преход. Знаем, че след една толкова силна година всеки гледа под лупа шампиона. Всички искат да бият Барса и се борят много повече.

-         Вие самият вписвате ли се в идеята за ротации?

-         Честно казано, не. Да съм на пейката не ми се нрави. Ако на даден футболист му харесва да е резерва, явно страда от голяма липса на амбиция. Ние сме колектив, но всеки се бори да е на терена. Ако става въпрос за почивка, сам си намирам времето за това. Ще ви дам пример с думите на Джосеп Гуардиола за Роберт Левандовски, когото определи като най-добрия професионалист, когото е срещал. Аз искам да достигна това ниво.

-         Да каже Гуардиола, че Вие сте най-добрият професионалист, когото е срещал?

-         Не… да го каже моят тренер тук. Аз живея за това. Живея за футбола, за това да му се наслаждавам, а за целта трябва да съм подготвен на 100%.

-         Голяма промяна ли е от капитан на Севиля сега да сте без лента на ръкава?

-         Истината е, че да, но трябва да осъзнаваш къде си дошъл, че играеш с най-добрия футболист в историята, с хора, които са най-добрите на твоя пост. Аз искам да дам моя си принос, затова на първо място трябва да спечеля доверието на съотборниците си, а после, което е най-важното, да съм на тяхното ниво на терена. На мен не ми стига да подпиша договор с Барса – това е добре, но искам нещо повече: щом съм вече тук, да опитам да дам най-доброто от себе си.

-         На представянето Ви тук казахте, че искате да напишете история, да спечелите всичко и да се наслаждавате на футбола. Това е вече свършено. Какво още остава?

-         Ха-ха-ха. Благодарение на президента, който ми даде още няколко години, искам да продължа да го правя. Изпълнен съм с най-голямото желание да продължа да се боря за всеки трофей всеки сезон. Вървим по този път.

-         Готов ли сте за неспечелване на трофеи обаче?

-         Аз дойдох от Севиля, а там има сезони, в които нищо не спечелих. Зная и разбирам какво е да си в лоша серия и да търсиш промяна на динамиката. Щом дойде този момент, а той ще дойде неминуемо, ще трябва да ще положат още по-огромни усилия.

-         Смятате ли, че сте променил стила на игра на Барса?

-         Може би сме различни играчи, но да се говори, че съм променил стила е… а и във футбола съперниковият отбор влияе – ако ти даде пространства, опитваш да ги използваш. Аз съм по тази част – виждането на слабите пунктове на противника. Искам да давам онова, което умея. Не мога да дам онова, което дава Андрес Иниеста или което даваше Чави – искам да съм Иван Ракитич. Ако мога да подобря поне малко отбора – идеално, за това съм тук, за това се трудя.

-         Отборът подчинен ли е на тримата тенори отпред?

-         В края на краищата – да, те са си го заслужили. Имат цялата свобода на движение, защото са най-добрите, и ако ги имаме, трябва да се възползваме от това. Те обаче със сигурност също съзнават това, че имат зад себе си най-добрите. Ние пък знаем, че ако можем да си върнем притежанието на топката възможно най-високо по терена, по-добре за тях, ала ако се нуждаем от помощ в отбрана, те се ще се върнат и ще се трудят. Принципът е: аз ти давам, но и ти ми дай. Те знаят, че ако ние не се придвижим напред при атака, ще сме също толкова изгубени, както когато се защитаваме и те не се връщат.

-         Голямо доказателство за скромност е работата, която вършат много световни звезди като Вас, Иниеста, Серхио Бускетс, Жерард Пике за триото Лионел Меси, Луис Суарес и Неймар…

-         Но повтарям – те са си го спечелили. Не го правим просто така. Знаем, че при тяхното качество понякога е нормално да изтичат по-малко метри от нас. Всеки трябва да си знае ролята. Аз не мога да финтирам или да копвам топката като Ней, не шутирам като Лео и нямам мощта на тялото на Луис, но пък имам други качества, които може би те нямат: събирам линиите, подпомагам създаването на числено предимство. Тримата живеят от риска, играят много един на един, но когато изгубят топката, трябва да си наблизо, защото ако си я върнеш, ти се отваря пространство и ако не стане първия път, ще стане втория. Трябва да има компактност, взаимопомощ. Като съберем всичко това, дано останем така силни като сега!

-         Главната цел на Барса коя е – спечелването за първи път на две поредни купи в ШЛ ли?

-         Истината е, че целта ни е да печелим всеки мач, да сме на много високо ниво. В съблекалнята не говорим за ШЛ, когато не е ред на ШЛ, а само за предстоящото препятствие. Да, разбира се, и това ни е цел, но не искаме да вземем купата само защото сме я спечелили миналия сезон, а просто защото искаме винаги да я печелим. При цялото ми уважение към останалите отбори.

-         Но не ви ли служи за мотивация да сте първите постигнали го?

-         Не ни трябва специална мотивация, за да искаме да печелим ШЛ. Да, разбира се, дано сме първите постигнали това, но не ни е главната цел. Пък и на първо място е Ла Лига, защото е най-трудното състезание и иска постоянство всеки ден дълго време.

-         Сериозно ли?

-         Да. Три месеца не бяхме играли в ШЛ, а през това време имахме може би 20 мача в Примера. Ла Лига е хлябът и солта, а след това, естествено, най-желаното нещо е международният трофей: да си най-добрият не само в Испания, а и в Европа, а накрая и в света. Но караме крачка по крачка и скромничко.

-         Къде е по-голямата наслада за играча на Барса: при празнуването на требъл на „Камп Ноу” или по време на мач?

-         В играта. Заради целия адреналин.

-         Особено ако вкараш във финал на ШЛ…

-         Няма нужда да казвам повече (б.и. – лицето му се озарява).

-         Това ли е най-важният гол в кариерата Ви?

-         Да, да! Невъзможно е да намеря дума, която да обясни усещането в такъв момент. Защото исках да прегърна целия стадион – не само тези около мен, а да отворя обятия и да обвия целия стадион. Помислих си за жена ми, за момиченцето ми, за семейството ми, за всички там. И виждаш съотборниците си… настръхва ми кожата.

-         А после мачът свършва и под душовете…

-         Преди да ида под душа, поседнах за един момент. Доведоха дъщеричката ми в съблекалнята. След цялата еуфория и подскачане тя беше на крачка да ми каже: „Тате, какво правиш?!”… Не може човек да бъде по-щастлив, наистина! Уау!

-         Победата наркотик ли е?

-         Да, и винаги искаш още и още от него. Искаш не само да побеждаваш, а и да се подобряваш. Още в следващия мач. Например когато Севиля ни поведе сега. Не ти се ще да отстъпваш на съперниците да ти нанесат дори минимална вреда, колкото и да ги уважаваш. При все че това е невъзможно. Искаш да печелиш всеки тъч дори. И когато стигнеш до това, се чувстваш добре. Само тогава.

-         Това ли е ключът за успехите на Барса в последното десетилетие – желанието за вечно подобрение и незадоволяване с постигнатото?

-         В огромна степен! Аз дойдох преди година и половина в една съблекалня с момчета, които бяха спечелили всичко, макар и да бяха имали трудна година. Та влизаш и си казваш: „Аз съм спечелил една Лига Европа и купа в Швейцария, което е добре, но виж ги тях. Ще се боря десет пъти повече, ако мога; ще изям терена, ако се налага. Не искам повече от Андрес и Лео, но ще направя всичко възможно да съм едно с тях.”

-         Усещате ли, че се борите срещу враждебна среда?

-         Да, има напрежение, но ние трябва да я превърнем в нещо добро. Играем в уречения час, на уреченото място и показваме, че все още сме най-добрите.

-         Зложелателите трябва ли да се чувстват безсилни пред вас?

-         Едва ли, затова и казвам, че всеки трябва да си гледа работата. Разбирам, че на определено място имаме повече поддръжници и обич отколкото на други. И на мен самия даден филм ми харесва повече от друг, но не искам да казвам на когото и да било какво да прави и какво не. Ще мисля само за онова, което смятам за добре за моите хора.

Иван Сан Антонио, „Спорт”

Следвай ни: