Просторно с Людмил Найденов за… Марек и българския волейбол

Людмил Найденов е вече 9 години начело като мениджър на Марек Юнион-Ивкони. Бившият национал се съгласи да говори в едно по-различно интервю пред zadupnitsa.com.

– Г-н Найденов, приключи тазгодишната одисея в Шампионска лига. Какви са изводите, които направихте след това поредно 4-о участие?

– Изводите са за самите състезатели и може би по-конкретно биха могли те да отговорят. Като част от ръководството на клуба, ние продължихме политиката, която поехме преди 7 години. Развиване на нашата си школа, да разчитаме на наши кадри и да им дадем възможност за изява на най-високо ниво. Единственият може би клуб в Европа сме, който игра само със собствени кадри, като и тази година не изневерихме на това. Ако кажа, че съм очаквал да победим някой от съперниците в групата тази година, ще излъжа. По-скоро се надявах да излъжем някой. Излишно е да коментирам класата на Белгород, Аркас или Берлин и играчите, с които разполагат. В същото време ние сме млад отбор, но именно в такива срещи с гигантите в Европа се става играч. Можеше да се представим и по-добре, но имаше и обективни причини за това. Двамата младежки национали, на които разчитахме диагоналът Михаел Манджуков и посрещачът Михаил Цветанов се контузиха, а на тях се разчиташе тази година да бъдат сред водещите. Но и това го има в спорта.

– За разлика от футбола, тук, във волейбола си плащаш за „удоволствието“ да играеш в европейските турнири. Разходите само за 6-те мача в Шампионска лига са 6-цифрена сума. Приходите от наградния фонд дори няма да ги коментирам. Та само 25 000 евро е таксата-участие. Да не коментирам билети, хотели, съдийски, телевизионни сигнали…

– Е какъв е приходът тогава?

– Ами като дръпнем чертата накрая горе-долу ни се връща от наградния фонд таксата участие. Ако междувременно нямаме наложена санкция за липса на минимум 1000 зрители на мач. В Самоков докато играехме, имахме глоби за това.

– От билети няма ли как да се печели?

– Вижте, в България няма как хората да си позволят да дават по 30-40 лева на мача. Реалностите са такива, че дори и 4 лева са много за хората. Ето и в Италия големите отбори вече казаха, че не се ли налеят пари в Шампионска лига, няма да участват. При условие, че те имат сериозен приход от билети, но и това не стига. Разбирам ги хората, че и 4 лева дори за някои са много, но и те трябва да разберат, че няма голям спорт без пари. В крайна сметка това е и една награда за усилията на всички.

– За какво тогава участвате?

– Ако се изразя поетично – за надеждата. А тя е че даваме път на младите да се развият, на феновете да се докоснат от близо с играчи като Мусерски, Рузие и компания. Да видят световните величия в този спорт, а играчите ни да усетят тръпката от големия волейбол и това да бъде стимул за тяхното развитие и да палят децата. С президента ни Ивайло Константинов сме говорили на тази тема и сме на едно мнение – чудеса няма как да се очакват от нас, но да дадем път на младите, можем и го правим. Иначе най-лесно е с половината от разходите за Шампионска лига да вземем 2-ма опитни, да бием всички наред в България и…пак се връщаме в изходна позиция. Повтарям се, политиката ни е школата и път на тези момчета.

– Преди 7 години, когато поехме този курс на работа в клуба, срещахме недоволство у мнозина. Радостното е, че клубният ни президент бе твърдо зад нас като спортно-техническо ръководство и ни повярва. Тази политика я наложихме веднага след трансфера на Цветан Соколов в Тренто. На следващата година започнахме налагането на младите, някои от които още бяха в юношите ни старша, че и младша възраст. Тодор Вълчев бе на 19 години и спадаше към „старите“. Разпределителят Гьорги Гьоргиев бе на 16, Станислав Величков бе на 14… Завършихме на 6-о място от 8 отбори. Но през тази година тези момчета израснаха и станахме на следващата 3-и. А следващата вече бяхме шампиони. И така 4 години поред. В същото време тези момчета израснаха и закономерно последваха трансфери в добри отбори за Дмитрий Бахов, Златан Йорданов, Гьорги Гьоргиев, Тодор Вълчев…

– Кое е определящо при трансферите в чужбина?

– В „Марек Юнион-Ивкони“ трансферите не се определят от нас еднолично. Най-важно е мнението на играчите. Последният ни по-сериозен трансфер бе на Гьоргиев. Момчето предпочете да бъде титуляр, макар и в по-скромен от към име и класа отбор и по този начин да продължи развитието си на състезател, а не да бъде резерва и с по-рядка възможност в по-силни като име отбори. От приятели в Турция, а и от мачовете, които гледам, той се развива страхотно и е въпрос на 2-3 години, ако не още това лято да заиграе в някой от големите европейски клубове. За нас е важно мнението на състезателя, а не толкова финансовата страна. Не че тя не е важна, разбира се. Именно това е политиката – изграждане на кадри, хвърляш ги в огъня и им даваш пътя в живота. Там вече само от тях зависи дали ще успеят или ще останат на едно място.

– Иска ми се, но трябва да се съобразяваме с реалностите в България. Ако има още двамата като Ивайло Константинов, тогава няма да е проблем да задържаме най-добрите ни български волейболисти и дори да помислим за попълнения от чужбина. Засега като че ли това могат да си позволят в Полша, но там волейболът си е цяла индустрия. В същото време част от формирането на бюджета в един клуб са и трансферите. Има клубове у нас, които разчитат в голяма степен на такива приходи и са изправени до стената. Затова приемат и първата оферта от чужбина за свой играч само и само да влязат някакви пари. За наша радост, ние не сме на това ниво и то благодарение на клубния ни президент, който си дава парите вече 16-17 години. А те не са и никак малко.Реалностите у нас са такива, че няма как български клуб да предложи условията на състезателите си, каквито им предлагат дори и по-слаби клубове от чужбина. Говоря като заплати за играчите най-вече, които са в пъти повече. В същото време нямаме и моралното право да задържаме един такъв състезател да продължи кариерата си зад граница. Затова хвърляме много сили и средства в школата.

– Волейболните хора не крият, че условията за подрастващи в Дупница са най-добрите у нас. Каква е структурата на клуба?

– И все пак не ми отговорихте, докога с тази политика на налагане на подрастващи?

– Докато е нужно. След като имаме резултати, ще продължаваме. А вече имаме и нова спортна зала, която за наша радост кметът на Дупница Методи Чимев успя да реализира. Не е важно да станеш веднъж, два пъти или пет пъти шампион. Важното е да създадеш работещ механизъм. Защо в други спортове не вървим?! Защото се изгуби връзката между подрастващите и представителните отбори. Хвърлят се луди пари за знайни и незнайни чужденци, които идват, вземат едни торби с пари и си заминават. Да не посочвам спортовете, за да не обидя някой, но всички ги знаят и виждат. А като не дадеш шанс на собственото, тогава няма как да чакаш и успехи. А в сегашната ситуация в България и спорта, това е най-работещия механизъм. За съжаление са все по-малко хората като Константинов, които си дават парите във волейбола. Но се надявам, че рано или късно ситуацията в българския волейбол ще се промени и ще можем да си задържаме талантите у нас по-дълго време.

– Как могат да бъдат привлечени големите спонсори според Вас? Баскетболът е далеч от нивото и успехите на волейбола, но там се наливат милиони, а във волейбола не?

– Темата е много широка за коментар. Аз за себе си имам обяснението. Хората с парите искат да ги дават там, където има ясни правила и закони. А за съжаление в българския волейбол това го няма. Правилата дори на моменти се шегуваме с колеги от другите клубове, че са измислени в родния волейбол, за да се нарушават. Е, как да очакваме тогава финансиране. Та ако погледнете в Супер лигата например, с изключение на 2-3 клуба, всичко друго е на издръжка на местната община. Да, общините трябва да помагат, но не да издържат изцяло. Ако и те се оттеглят, тогава не ми се мисли.

– Не е казал нищо, което не е истина. Напълно споделям мнението му. Няма ли нови хора, няма ли ентусиазъм за работа и развитие, ще продължим, както до сега.

– Президентът на федерацията призна, че след това поколение, което сега излиза, отдолу няма голям потенциал…?

– За съжаление не се използва инерцията от Олимпиадата в Лондон и всичко заглъхна. Това поколение не успя да стигне максимума със спечелването на медал от голямо първенство по ред причини. Аз обаче съм оптимист. В България, въпреки условията, таланти продължават да се раждат, но само трябва да бъдат открити и развити… С цената на много труд, разбира се. Инвестицията в школите е истината, всичко друго е изкуствено. И от ден до пладне. Иначе, мисля че националният отбор ще продължи да бъде фактор в световния волейбол.

– Националите все пак постигат успехи…?

– Когато имаш силно поколение и постигаш успехи, тогава проблемите остават на заден план. Но пак казвам, за мен това поколение можеше и трябваше да се окичи с медал, но не успя… По-трудното е да задържиш нивото. Трябва да сме и реалисти. България е малка държава и нормално е да има по-малко избор на състезатели. Но пък ние българите сме уникални с това, че природата ни е създала да сме спортисти. Само трябва да развием потенциала. И в тази връзка е нормално да се прибегне до натурализиране на играчи. Та вижте волейболни страни като Полша и Италия, че и те го правят. А те имат в стотици пъти повече волейболисти в сравнение с България.

– Целта пред отбора тази година?

– Целта е винаги само една. Да играят и да се развиват, да трупат опит и израстват, за да излизат в чужбина, където все пак е големия волейбол. Ние, в Дупница каквото можем като условия подсигуряваме, както за мъжете така и за подрастващите. И не е тайна, че предлагаме най-добрите възможни за България. В последните 3-4 години сме трамплин за Европа от България, така че трябва да продължим в тази посока.

– Още е рано да коментираме тази тема. А защо не играят другите отбори, питайте тях.Но е факт, че отборите ни избягват евротурнирите.  Аз се чудя обаче защо и никой не ги задължава.

– Как ще коментирате работата на НВЛ?

– Първенството е интересно, защото отборите са равностойни. Като организация обаче куца много. За поредна година не се проведе мач за Супер купата. Може би сме единствените в Европа, които нямат такъв мач. Не разбрах и тази година как така се случи, че се изигра един мач от втория дял, след това се позволи картотекиране и някои клубове бяха ощетени. Купата на България също трябва да се играе в различни градове, а не само да се върти около София. Защо и тази година трябва да е в София…?! Така география не се разширява. По този начин ще се популяризира волейбола и в другите градове. Вече има достатъчно зали, така че няма да е проблем. Другият проблем – защо е нужно претупване на първенството, което приключва за максимум 6 месеца?!